В хода на уникалната операция от германския кораб от времето на Втората световна война водолази от ВМФ на САЩ са източили повече от 850 000 литра гориво.

Тежкият крайцер „Prinz Eugen“ почива на дъното край атола Куаджалейн, Маршаловите острови. Построен е и е пуснат на вода на 22 август 1938 година в завода Круп в град Кил, Германия, и кръстен на австрийския пълководец Евгений Савойски. По време на Втората световна война „Принц Ойген“ участва във военните действия в Балтика, а след капитулацията на Германия става собственост на Съединените щати. Американците свалят всичко ценно от кораба и го използват за изпитания на ядрено оръжие край атола Бикини. „Принц Ойген“ издържа три ядрени взрива! Подробно описание на последните мигове от живота на кораба, подложен на въздействието на ядрен взрив, дава историкът В. Кофман в своята книга «Тежките крайцери от тип „Адмирал Хиппер“»
По диспозиция при първото изпитание (надводен взрив на ядрена бомба, пусната от самолет; условно обозначение „Ейбъл“), състояло се на 1 юли 1946 г., германският тежък крайцер се намира на 8-10 кабелта (около 1600 метра) от епицентъра. Неговите повреди се оказват незначителни, само по борда, обърнат към взрива, ударната вълна напълно сваля боята. Вторият подводен взрив („Байкер“) нанася по-съществен ущърб. Част от листовете на обшивката се оказват вдлъбнати и кораба приема известно количество вода, но не потъва и няма никакъв крен. Удивените американци го отбуксират в Куаджалейн, предполагайки да го използват за последващи изпитания. Обаче към това време стоманеният корпус става толкова радиоактивен, че неговата дезактивация в течение на няколко месеца е невъзможна. Многострадалният крайцер отново е поставен в ролята на „момчето, което да яде шамарите“ при третия атомен взрив („Чарли“). Макар и този път той да остава на вода, липсата на екипаж и каквато и да е борба за живучест води до постепенно наводняване на едно помещение след друго. На 21 декември останалите помпи престават да се справят с постъпващата вода, корпуса се накренява и илюминаторите се оказват под повърхността на морето. Американците се опитват да спасят кораба, изхвърляйки го на брега на остров Карлос, но на следващия ден последният от германските тежки крайцери се преобръща и потъва на рифовете на о-ва Куаджалейн, където остава и до ден днешен.

Кила на крайцера може да се види тук: 8°45′08.22″ с. ш. 167°40′58.87″ и. д.

212-метровият крайцер лежи на не голяма дълбочина – в района на носа грунта е на 33 метра. В неговите резервоари все още има гориво. През последните 40 години този факт е причина за безпокойство. Корпусът остарява и по-здрав няма да става. Достатъчен е един силен щорм или тайфун и последствията за близките рифове ще бъдат катастрофални. С източването се заели военоморските сили на САЩ и източили почти всичкото гориво останало на борда. На дъното работили 20 водолази. “Всички действащи пробойни са запушени и 95% от горивото е източено – докладва командир-лейтенант Тим Емдж, отговарящ за провеждането на операцията. Останалото гориво е в резервоари, намиращи се дълбоко в недрата на кораба, те са херметични  и защитени надеждно от неговата конструкция.”

Осъществяването на операцията е отнело две години, като танкерът е стоял над потъналия кораб, за да събира горивото. От 159 горивни резервоара, от общо 173, горивото било източено и водолазите се убедили, че са празни. Идеята е в това, че “Принц Ойген” е доста популярен дайв сайт за водолази любители. Там ежегодно пристигат доста водолази, за да го видят, сега той е безопасен за тях и за обкръжаващата го екосистема.

FilterDigest

 

 

 

 

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.