14 Aug 2018

Кiki, do you love me или къде е любовта

  Била ли е онази любов изобщо?, питаше се Кики, докато Дрейк се отдалечаваше по алеята към колата си. Способно ли е пак сърцето ми да обича до задушаване? Аз ли бях онази, която го чаках всяка вечер да се появи под прозореца ми и да хвърля камъчета? А после,

0
27 Jul 2018

Змеят-влак и сърцата без разписания

Разпръснати между теченията на вятъра се лутаме из лятото на желанията си. Събираме се като камъчета на дъното на падина и се пръскаме като издухани глухарчета по въздуха. Живеем живота си, смеем се, плачем и всичко е от хубаво по-хубаво, но с една малка сянка, която лежи на дъното на

0
28 Jun 2018

За плаващите пясъци и презрамките на сутиена

На моите момичета старата любов е зла юни е така гръмовен и за всичко е виновна мащехата ни съдба рита, тича и накрая си постла да поспи, да си изсъхне чувство ново някакво да вдъхне Когато идолите ти от младостта са така остарели, неизбежно и ти се поглеждаш в огледалото.

0
03 Jun 2018

OBSERVING REALITY или упражнение по сравнение

Не съм социално активна. Изтрих фейсбук от телефона си. Първа крачка към свободата. И към това да се изтрия съвсем от пространството. Не, че е нужно. Разбира се, че не е. Не, че бих го направила. Освен ако не се наложи. Крайните неща не са по вкуса ми. Баланс му

0
26 Apr 2018

Тирамису

на Д. Помниш ли онзи път, когато се срещнахме? Аз бях с червена карирана риза, а ти… и ти беше с червена карирана риза. Така ми се запечата този образ, че сега е като татуировка на мозъка ми. Сякаш беше вчера, наистина, още помня усещането по ръката ми от косата

0
07 Mar 2018

Нежността в грубите неща или София предпролетно

  Гледах филм. Много нежен. Но как му е заглавието и кой участва, сега няма значение. Защото той е от филмите, които така или иначе ви намират. Само ако е нужно. Нещо ако имат да ви кажат, ви преследват упорито година, подир година. Напомнят за себе си в интернет, през

0
24 Feb 2018

Животно ли бе да го опишеш…

„защото осъществената любов е любов умряла.“ То е едно чувство… първо идва и се прави на ударено. Ти му се смееш, а то мълчи. Скучно ти става, изпиваш чашата си на екс и тръгваш, без да кажеш довиждане дори на бармана. Лягаш си и на другия ден не помниш нищо

0
12 Feb 2018

(Текст, който не е за деца) Лили рибката или защо днес под всяка пола търсим х*й

  Струва ми се, че разклатените от инерцията махала из света и у нас тези дни, са пак някакви мръсни чаршафи, развяни като свещени флагове над насрани от птичи курешки рамена. Теми, наболели от години, упорито смитани под килима, набрали до степен, в която сами се изстискват в очите на

0
31 May 2016

Шопенхауер беше прав

И все повече ще впиваме зъби в тегобите си, ще пресяваме една и съща самота, докато не останат малки зрънца, които не могат да се разделят. Самотата е една и съща. Извира от собствените ни пазви. И сякаш няма дума, с която да бъде утешена. Тя е вярната болка, онази,

0
11 Apr 2016

Като гълъбите, разказ от…

Денят е топъл, реших да изляза на слънце. Джобовете ми са празни, стомахът ми – също. Седя на пейката до църквата и гледам гълъбите. Те се втурват към насядалите хора и се опитват да клъвнат по някоя троха. Червата ми къркорят толкова силно, че заглушават мислите ми. Но днес нямам

0