Изгубени (и намерени) светове – Black Sea MAP

Published on: 06/12/2018

Filled Under: Karussell, Подводен свят

Views: 865

Tags: ,

Photo credit: Black Sea Map

Морето е предпочитано място от почти всички хора. Всеки, поне веднъж, се е замислял, че иска къща на морето, че иска почивка на морето, че иска да полежи на плажа, да послуша вълните. Искаме да се разходим по брега, да си съберем миди, най-хубавите, за подарък или спомен. Сякаш то притежава някаква магнитна сила и ни дърпа към него.

А знаете ли, че хората са живеели в близост до море още от праисторията?

От началото на ХХ в. археолозите откриват следи от праисторически къщи, построени в близост до Черно море. Западният му бряг е осеян с праисторически селища, които се намират под вода. Не, не, не са били построени под водата (поне за сега не е известен такъв феномен). Феноменът в случая е морето, което по време на праисторията е било езеро. С вдигането на нивото на водата, някогашният праисторически бряг е бил потопен и с него и селищата, издигали се в близост до него. 

Какво всъщност се е случило с Черно море? Какво е довело до покачването на нивото на водата? Имало ли е потоп? Климатични промени? Как е реагирало населението? През последните 40 години всичките изследвания, както и събраните данни са огромни по размер и довеждат до пълно несъгласие между всички учени, които работят по тези въпроси, споделя с усмивка проф. Адамс.

Photo credit: Black Sea Map

В търсене на отговори, на помощ идва най-мащабната археологическа морска експедиция на XXI в. Сто дена в морето, 60 дена под вода, 2000 кв. км проучено морско дъно, 400 м биологически проби и 70 души екип. Преди 3 години проектът Black Sea MAP стартира в български води. Ръководител е проф. Джон Адамс — основател и директор на центъра за морска археология към университета в Саутхемптън. Той споделя, че България е една от най-богатите в археологически аспект страни още от праисторията и затова тя е най-доброто място за събиране на данни за въпросите, които вълнуват учените вече 40 години.

Photo credit: Black Sea Map

Проф. Адамс е известен с най-мащабния морски археологически проект — изваждането от водата на кораба “Мери Роуз” през 1982 г. Този кораб е на английския крал Хенри VIII и приключва своето пътешествие по вода преди близо 500 години. Корабът е военен и тежи около 500 тона. По време на атаката срещу галерите на френския флот, “Мери Роуз” потъва на север от остров Уайт. Корабокрушението е открито през 1971 г. и окончателното изваждане на кораба се случва през 1982 г. под ръководството на проф. Адамс. Днес корабът има свой собствен музей, в който освен показаните артефакти, може да се види и  самият кораб. Музеят се намира в Портсмут, Великобритания.

Изследването на нивото на Черно море е една от основните причини за започването на Black Sea MAP, споделя д-р Калин Димитров, директор на центъра по подводна археология в Созопол. През 2017 г. започва и проучването на селище от ранната бронзова епоха, потопено близо до устието на р. Ропотамо.

Photo credit: Black Sea Map

Първата фаза на Black Sea MAP започва със събирането на информация от морското дъно — прави се сонарно проучване и се взимат проби от грунта със сонда. Целта е да се разбере до къде се е простирал праисторическият бряг. 

Взетите проби дават данни за това какво се е случило през последните няколко хиляди години.  Интерес представлява открита вулканична пепел, която се свърза с конкретно историческо събитие. 

Минойската цивилизация на о-в Крит през периода XVIII — XV в. пр. н. е. достига висока степен на развитие. Критската култура е една от най-ранните култури с писменост в историята на стария свят. Към XVIII в. пр. н. е. те започнали да използват по-различна писменост, а именно линеарното писмо — започнало да се пише на редове. Чрез археологията може да се научи за развитието на строителството и изкуствата. В Кнос и Фест били построени най-големите царски дворци на острова, научаваме от книгата на Владимир Попов. 

Photo credit: Black Sea Map

Откритата вулканична пепел от взетите проби от Черно море е датирана на около 3500 г. и се свързва с изригването на вулкана на остров Санторини и загиването на минойската цивилизация. Проф. Адамс и екипът са изненадани, защото никой не е подозирал, че могат да се открият следи от това вулканично изригване толкова далече на север. Всяка вулканична пепел е уникална — чрез нея може да се проследи от кой вулкан произлиза.

Събраните данни от дъното носят и друга впечатляваща информация за последните 10 хиляди години. Докато е било езеро, брегът на Черно море се е намирал на около 80 км по-навътре, а нивото му е било със 110 м по-ниско, отколкото днес.

Превръщането на Черно море от езеро в море се оказва един изключително дълъг процес, отнел няколко хиляди години, което отхвърля теориите за потоп. Голямата климатична промяна, водеща до топене на ледниците и покачване на нивото на водите, както и постоянното вливане на трите големи реки Дунав, Днестър и Дон в тогавашното езеро, водят до покачване на водното ниво и превръщането му в море.

Photo credit: Black Sea Map

По време на търсенето на отговорите, екипът на Black Sea MAP попада на нещо интересно.

Най-модерният експедиционен кораб в света намира свои далечни предшественици.

В тъмните дълбини, лишени от кислород след 150 м дълбочина, се разкрива неописуема гледка. Фантастично запазени кораби, готови сякаш всеки момент да започнат да плават отново.

От корабната кабина, осеяна с монитори, учените наблюдават с интерес и почуда запазените дървени корпуси на корабите от различните исторически епохи. Модерната апаратура, с която разполага корабът Havila Subsea, прави възможни едни от най-впечатляващите открития в днешни дни. За документирането и проучването на корабокрушенията се използва телеуправляем дълбоководен робот Surveyor Interceptor, който се спуска на морското дъно, където заснема корабите.

Черно море пази вековна история на мореплаването. Корабокрушения се откриват от 40 м до 2 км дълбочина. До този момент са открити над 60 кораба от старогръцки до османски. 

Екипът на Black Sea MAP прекарва 100 дни в напрегнато търсене и прави впечатляващи открития.

Проф. Джон Адамс, който работи с колегите си от Университета в Гьотеборг, е развълнуван от откритите бактерии: „Знаехме, че ще открием останки на кораби, но техният брой и състоянието им ни изуми. Същото важи и за факта, че там долу имаше и видове бактерии, които са непознати за науката и са все още активни след хиляди години. Тези открития ще обогатят нашето разбиране за специфичната аноксична среда, където чакат да бъдат открити някои от най-важните парчета от световното културно наследство.“

Много от намерените кораби са от османския период. На някои от тях дори се виждат напълно запазени дърворезби.

Интересно корабокрушение откриват на 1100 м. от повърхността. Напълно запазеният кораб от средновековието е италиански, вероятно строен в Геноа и е предпочитаният вид, който би избрал Марко Поло за плаване в морето.

А как би изглеждало стъпването на византийски кораб днес?

Photo credit: Black Sea Map

Удоволствието да си първият човек от 1000 г. насам, стъпил на борда на византийски кораб крие своя риск, своята опасност и изисква доза смелост. Това прави проф. Адамс, спускайки се на 95 м под вода, за да извади амфора, която лежи върху кораб, потънал в средата на Х в. Съдът е предназначен за пренасяне на течности — зехтин, вино, рибен сос. Амфората тежи повече от 20 кг. Той разполага с по-малко от 23 минути, за да открие къде точно се намира и да я извади.

Малка справка. Любителското гмуркане е до дълбочина 40 м — зоната след тази дълбочина остава за професионалистите. След 40 м, от любителско, гмуркането се превръща в техническо. Дълбочината след 50 — 60 м изисква дихателна смес от газове.  Газовата смес в бутилките на проф. Адамс съдържа кислород, хелий и азот. Изключително рискованото гмуркане завършва успешно. 

Photo credit: Black Sea Map

На дълбочина 2100 м е открито друго корабокрушение. Когато екипът го вижда за първи път е убеден — това е съвременен кораб! Но той се оказва дори по-стар от византийския. Корабокрушението е от края на I — началото на II в. Съвсем същият на вид кораб е изобразен на релеф от саркофаг от тази епоха. До сега учените не знаеха дали тези изображения отговарят на тогавашната реалност. Римският кораб от черноморското дъно потвърждава достоверността на релефа, а още повече — радиовъглеродните изследвания потвърждават датата, споделя проф. Адамс.

Експедицията Black Sea MAP открива най-стария кораб в света. Той се датира от края на V — началото на IV в. пр. н. е. и е на повече от 2400 г. Той е старогръцки, напълно запазен, дълъг 23 м и е съвсем възможно да е пиратски. Корабокрушението намира аналогии с изображение върху античен съд, представящо пиратски кораб, който гони търговски. Друг съд, известен като “Вазата със сирените” изобразява съвсем същия кораб като този от откритото корабокрушение.

Само два века по-рано започва гръцката колонизация по западния бряг на Черно море. Много гърци напуснали родните си места и домове. Заселили се в чужди територии, където основали полиси (градове). Древните гърци започнали да наричат Черно море Евксински понт — Гостоприемното море. Хората, заселили се на брега му били от малоазийския град Милет. Те основали няколко големи полиса — Аполония, възникнала към края на VII в. пр. н. е., на юг от днешния Созопол, Анхиало — на мястото на днешното Поморие. От VI в. пр. н. е. е Одесос — днешна Варна и други. Западночерноморските колонии влезнали в сферата на морската търговия.

А къде е екипажът? 

Рядко се намират човешки останки при дълбоки корабокрушения. Костите под въздействие на високото налягане и  солената вода се разтварят бързо. Могат да се съхранят, но само ако веднага се заровят в пясъка или в аноксидна среда, това споделя д-р Крум Бъчваров — доцент по подводна археология в департамента по антропология и морски изследвания в университета на Кънектикът.

Изваждането на корабите от морето би могло да ги повреди сериозно. С  развитието на технологиите, тези плавателни съдове могат да се открият, да се видят и проучат. Експедицията Black Sea MAP прави фотографично заснемане на корабите, което позволява да се изработят точни 3D модели и дава възможност на учените да ги изследват детайлно.

Уникалните находки, които няма как да се открият никъде другаде в света, са самите кораби. Това е така заради условията, които предоставя Черно море за съхраняване на дървените корпуси, които липсват в другите морета, споделя д-р Калин Димитров.

Благодарение на откритията, направени от Black Sea MAP, заедно с работата на българските учени, смело можем да кажем, че Черно море в момента е най-големият подводен археологически музей в света.

Галя Вандева за
FilterDigest

Filter Digest препоръчва

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Comments are closed.