Била ли е онази любов изобщо?, питаше се Кики, докато Дрейк се отдалечаваше по алеята към колата си. Способно ли е пак сърцето ми да обича до задушаване? Аз ли бях онази, която го чаках всяка вечер да се появи под прозореца ми и да хвърля камъчета? А после,

Разпръснати между теченията на вятъра се лутаме из лятото на желанията си. Събираме се като камъчета на дъното на падина и се пръскаме като издухани глухарчета по въздуха. Живеем живота си, смеем се, плачем и всичко е от хубаво по-хубаво, но с една малка сянка, която лежи на дъното на

На моите момичета старата любов е зла юни е така гръмовен и за всичко е виновна мащехата ни съдба рита, тича и накрая си постла да поспи, да си изсъхне чувство ново някакво да вдъхне Когато идолите ти от младостта са така остарели, неизбежно и ти се поглеждаш в огледалото.

Не съм социално активна. Изтрих фейсбук от телефона си. Първа крачка към свободата. И към това да се изтрия съвсем от пространството. Не, че е нужно. Разбира се, че не е. Не, че бих го направила. Освен ако не се наложи. Крайните неща не са по вкуса ми. Баланс му

на Д. Помниш ли онзи път, когато се срещнахме? Аз бях с червена карирана риза, а ти… и ти беше с червена карирана риза. Така ми се запечата този образ, че сега е като татуировка на мозъка ми. Сякаш беше вчера, наистина, още помня усещането по ръката ми от косата

Текст Иван Вирипаев, постановка Галин Стоев, размисъл за двете заедно – Теодора Иванова – Додо Драматургията на Иван Вирипаев е позната на българския зрител. Галин Стоев е поставял пиесите му „Сънища” (като „Археология на сънуването”) и „Кислород”, а Явор Гърдев – „Валентинов ден” и „Пияните“. Опит с опитността Театърът на

Винаги се сещам за една песен на Лорън Хил, в текста на която се казва как е отишла да слуша някакво непознато момче и той е изпял всичките й мисли. Сещате се, нали? Killing me softly? Точно това се случи с мен преди четири или пет години… Естествено бях първи

  Гледах филм. Много нежен. Но как му е заглавието и кой участва, сега няма значение. Защото той е от филмите, които така или иначе ви намират. Само ако е нужно. Нещо ако имат да ви кажат, ви преследват упорито година, подир година. Напомнят за себе си в интернет, през

„защото осъществената любов е любов умряла.“ То е едно чувство… първо идва и се прави на ударено. Ти му се смееш, а то мълчи. Скучно ти става, изпиваш чашата си на екс и тръгваш, без да кажеш довиждане дори на бармана. Лягаш си и на другия ден не помниш нищо

  Струва ми се, че разклатените от инерцията махала из света и у нас тези дни, са пак някакви мръсни чаршафи, развяни като свещени флагове над насрани от птичи курешки рамена. Теми, наболели от години, упорито смитани под килима, набрали до степен, в която сами се изстискват в очите на