
Знам, че червеите ще ме ядат, искам духа ми да лети
Да си смел е да бъдеш съзнателен, но питам се кой може да го разбере? По повод изложбата фотографии, „Мигновения“, заснети преди седем години, изложени днес. Фотографии на една шушулка, едно тяло, откъсващо се от живота и впиващо се в това, което наричаме „отвъд“. Тялото на Мама Злата. Голото

Шърли Валънтайн – мечта, която правим истина
Шърли Валънтайн – мечта, която правим истина Камерната зала на добрия стар Народен театър ни приютява в интимното си пространство. Местата ни случайно са хубави – първи ред, в средата. Сценографията е на модерно обзаведна кухня,в която с изненада откриваме, че има всичко, което е необходимо. От чешмата тече

Събирач на трупове или как българското кино се въздига от мъртвите
Свикнали сме да чуваме „българското кино-това, българското кино- онова“, но сега е време да замълчим и да гледаме. Рядко нещо ме оставя с подобна емоция в гърдите, както когато излязох от салона, след прожекцията на „Събирач на трупове“. Излязох и си мислех, че има смисъл, има надежда. Отговорни за лентата

От пантеизъм до пансексуалност или Обичай човека, а не гениталиите му
Заговори се за пансексуалност. Разглеждайки етимологията на думата, разбираме, че представката пан(старогр.), означава всичко. Първият въпрос, изникващ в главите ни, вероятно е – привлечени ли са пансексуалните от всичко, което мърда (или не дай си боже, не мърда)? Отговорът е – не. Но трябва да знаем, че в „менюто“ им