Силната международна критика не спира страната да възобнови международния риболов.

Официално, в Япония ловят китове с търговска цел за последно през 1986 г. Страната, никога обаче, не спира изцяло да развива тази дейност. Вместо това, японците заявяват, че провеждат изследователски мисии, по време на които хващат стотици китове годишно.

Днес Япония се оттегля от Международната комисия по китолов (IWC), която забранява лова. Първата флотилия потегля на 1 юли с разрешително за улов на 227 кита.

Първият бозайник – малък ивичест кит – е хванат още същия ден.

Китоловът не е ли забранен?

Популацията на китовете е доведена до ръба на изчезването през 19в. и началото на 20 в.  До 60-те години на миналия век, с усъвършенстването на методите на улов и все по-широко използваните гигантски риболовни кораби, става ясно, че китоловът трябва да бъде обуздан.

Така, през 1986 г. всички страни-членки на IWC се споразумяват да наложат забрана за лов на китове, което позволява броят им да нарасне.

Природозащитниците са доволни, но страните с развит китолов, като Япония, Норвегия и Исландия, приемат мораториума като временна мярка, докато страните се споразумеят за устойчиви квоти. Вместо това, забраната остава за постоянно.

Има и изключения в документа, позволяващи както на местни групи да ловуват китове за прехрана, така и преследването на бозайниците за научни цели.

Токио се възползва от последната клауза с пълна сила. От 1987 г. до днес, Япония убива между 1000 и 1200 кита на година, заявявайки, че извършва мониторинг на запасите, с цел установяване на устойчиви квоти.

Критиците твърдят, че това е само прикритие, тъй като месото от убитите, за изследователски цели, китове в крайна сметка отива на пазара.

Защо Япония възобновява китолова сега?

През 2018 г. страната прави последен опит да убеди IWC да й позволи китолова при устойчиви квоти, но се проваля. И така, считано от юли тази година, държавата напуска комисията.

Китоловът е малка индустрия тук, в която работят около 300 души. За този месец се очаква да отплават около 5 плавателни съда. „Действието се развива в териториалните води на Япония и в рамките на Изключителната икономическа зона (ИИЗ)“, японският министър на земеделието, горите и риболова Хидеки Моронуки (Hideki Moronuki) казва пред BBC през юни.

Това означава, че вече няма да се ловуват китове в Антарктическия океан, както се прави преди, съгласно изследователската програма.

Също така, определената квота от 52 малки ивичести кита, 150 брюдееви кита и 25 сейвала, е по-малка от миналогодишната, която възлиза на 333 екземпляра.

Японците, както и другите китоловни народи, твърдят, че ловуването и консумацията на китово месо е неразделна част от националната им култура.

Редица крайбрежни общности от островния архипелаг действително ловуват китове от векове, но консумацията на месото става широко разпространена след Втората световна война, когато другата храна е оскъдна.

От края а 40-те до средата на 60-те години китовете са най-големият източник на месо в Япония. Оттам нататък, та чак до наши дни, китовото месо се превръща в нишов продукт.

Законен ли е планът на Япония?

„Япония може да прави каквото си иска в рамките на своето 12-километрово крайбрежие“, казва Доналд Ротуел, професор по Международно право в Австралийския национален университет, пред BBC.

Отвъд това, в своята 322-километрова Изключителна Икономическа Зона и, разбира се, в открито море, страната е длъжна да спазва конвенцията на ООН  по морско право.

Член 65 от документа гласи че „държавите си сътрудничат с цел да съхранят морските бозайници и, що се отнася до китообразните, действат по-специално с посредничеството на съответните международни организации за тяхното съхраняване, стопанисване и изучаване.“

Напускайки IWC, Япония вече не е част от такава международна организация, която „директно да повдигне въпроса дали държавата трябва да се съобразява с конвенцията“, обяснява Ротуел.

Не е ясно, дали някой ще съди Япония по този въпрос. В своя защита, тя може да потвърди, че от години се опитва да сътрудничи на IWC, без никакъв резултат.

Дори и да има решение или наложена забрана върху китолова, то, тогава няма механизъм за неговото изпълнение.

Как японският китолов ще повлияе върху околната среда?

Министерството на земеделието, горите и риболова позволява ловуването на три вида – малък ивичест кит, брюдеев кит, и сейвал.

Според Червената книга, поддържана от Международният съюз за защита на природата и природните ресурси, малкият ивичест и брюдеевият кит не са в опасност. Сейвалът е застрашен, но пък популацията му нараства.

Така че, по отношение на  цифрите, ловът на китове ще има минимално въздействие.

Всъщност, някои защитници на китолова твърдят, че китовото месо е с по-малък въглероден отпечатък от свинското или говеждото.

Природозащитните организации като „Грийнпийс“ и „Сий шепърд“ остават критични по отношение на възобновяването му, но казват, че все още нямат конкретни планове за разрешаването на проблема.

Япония „не е в крак с международната общност“, твърди в изявление Сам Анесли (изпълнителен директор на „Грийнпийс Япония“), призовавайки Токио да се откаже от плановете си по отношение на китолова.

Освен въпросът за устойчивостта на запасите, ключов момент срещу лова е и  фактът, че улавянето с харпун води до бавна и мъчителна смърт.

Съвременните ловни методи, обаче, са насочени към моменталното убиване на китовете, и техните поддръжници са на мнение, че почти глобалното, анти-китоловно настроение е дълбоко лицемерно в сравнение, например, с индустриалното производство на месо.

Но дори и Япония да се противопостави на силната критика и да се придържа към традицията си, има голяма вероятност наболелият въпрос да отпадне от само себе си. Търсенето на китово месо в Япония отдавна е слабо и индустрията вече се субсидира. В крайна сметка, търговският китолов може да бъде отменен чрез проста аритметика.

Filter Digest
Превод: Здравка Трайкова
по материали на bbc.com

 

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.