Да съсипеш от любов

История за вандалите, които повреждат картини с…целувки

Изкуството докарва някои до сълзи, други до гняв, а в много редки случи предизвиква толкова много страст, че повреждат обекта на тяхното желание. Но това е само от любов.

Унищожаването на произведения на изкуство е често политически мотивирано , дори може да е изпълнено с омраза. Изкуството движи хората емоционално. А когато тази емоция е гняв, (понякога) е разбираемо защо някои прибягват до вандализъм.

Големите творби обикновено представят национални идентичности, символизират нещо  за тези, които ги пазят, или за музеите, в които са изложени. Така „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи се превръща неколкократно  в обект на посегателства – веднъж, от жена, на която е отказано френско гражданство, а друг път – от някой, който е разочарован от невъзможността инвалиди да посещават Националния музей в Токио.

Но на Международното биенале в Сао Пауло през 1996 г. се случва нещо необичайно – картина е повредена не от гняв, а от любов. Произведение на американския художник Анди Уорхол от серията „Торсове“ от 1977 г. присъства на арт събитието. „Торсове“ включва рисунки на голи мъжки и женски тела, простиращи се от средата на корема до средата на бедрото. Тогава, бразилка, завладяна от силно чувство, оставя целувка върху централната част на първия, мъжки, торс.

Камерите от видеонаблюдението разкриват как възрастна, перфектно облечена, жена целува картината.

„Торсовете са наистина провокативни, лични образи“, казва Джесика Бек (куратор в Музея на Анди Уорхол в Питсбърг, САЩ). „Те са и прекрасно осветени. Разбираемо е защо някой би могъл да има силна емоционална реакция спрямо тях.“

Извършителят не е задържан, нито разпознат, а червилото е премахнато без много шум.

„Не мисля, че това е политически акт“, казва Елън Бакстър (главен куратор в музея на изкуствата „Карнеги“ отново в Питсбърг). „По-скоро дамата проявява жест на умиление.“

Andy Warhol ”Torsos”

Представете си тогава реакцията на Бакстър, когато същото се случва в Музея на Анди Уорхол, където тя работи като реставратор. Само че, този път целувката не е премахната толкова лесно.

Израз на любов

През 1997 г. музеят на Уорхол е домакин на парти на Шанел № 5, по случай 75-годишнината на бранда. Художникът използва шишенцето на известния парфюм в някои от своите работи, които по-късно се поставят върху кутиите на лимитирана серия.

На никого не му хрумва, че някой от гостите може да вземе червено червило „Шанел“ от торбата с подаръци, да си сложи от него и да се върне в музея, за да целуне вана.

„Колко глупаво!“, е първата мисъл на Бакстър. „Защо някой ще целува вана? Не, че препоръчвам да се целуват Мерлин Монро или Елвис (други произведения на Уорхоу), но в случая не виждам никакъв смисъл.“

Andy Warhol ”Bathtub”

Въпросната картина се казва „Вана“ – една от ранните рисунки на ръка на Уорхол, много леко грундирано платно, върху което е начертана вана с мастило.

„Повърхността е необработена. Произведението е от периода 1961-1962 г., когато той рисува с прожектор. Уорхол работи с реклами, прожектира ги върху платно, след което рисува върху тях.

За съжаление, чрез стандартните разтворители, червилото попива още повече в платното,“ казва Бакстър. „То поема всякаква влага, така че червилото се запечатва на повърхността и, ако не се внимава, творбата може да бъде съсипана, вместо реставрирана.“

Процесът на премахване на целувката, влакно по влакно, отнема осем часа. Изчистени са и замърсявания от въздуха, които с годините помрачават платното. Става прекалено чисто!

„Вана“ е по-рядко срещан пример за рисуване на ръка на Уорхол и при прекалено старателно почистване на рисунката, има опасност от загуба на важни доказателства. „Интимността преобладава в ранните творби на Уорхол“, казва Бакстър. „Има следи от ръцете му в долната част на платното. Тези следи са загубени сега.“

Въпреки че на пръв поглед е чудно какво у „Вана“ би могло да предизвика интимна емоционална човешка реакция, Джесика Бек (куратор в музея) смята, че не е невъзможно. „Много е интересен фактът, че не става въпрос за човешко тяло, а за препратка за такова, без то да е визуализирано. Вана символизира много личен акт  – къпането. То може да бъде както съблазнително, така и сексуално преживяване, докато „Торсове“ са по-конвенционални, порнографски изображения.“

Отново извършителят изчезва без следа сред тълпата.

Обаче, когато през 2007 г. Ринди Сам целува чисто бяло платно на американския художник Сай Туомбли, тя е задържана и глобена. По време на процеса, вандалката казва, че е залята от страст към това произведение на изкуството. „Просто целувам от любов, без да мисля. Творецът би разбрал“, казва Сам.

Защо картините предизвикват сълзи от радост?

Любовта към изкуството може да бъде показана и по друг, по-често срещан начин – сълзи от радост и това разкрива как хората оценяват изкуството чисто физически, чрез плътта си.

Американският изкуствовед Джеймс Елкинс обсъжда религиозния аспект на това да се чувстваш движен от изкуството в своята книга“ Pictures & Tears: A History of People Who Have Cried in Front of Paintings“. Целуването на статуи или икони не е необичайно в този контекст.

Дори произведения на изкуството, които не са религиозни, могат да имат подобен ефект върху зрителите си. Елкинс дава пример с Джейн Диленбърджър (американски историк на изкуството), която посещава американския художник Ротко в студиото му, за да види няколко недовършени платна. Те са 4.5 м. високи и и тъмно оцветени. Студиото също е тъмно, и когато Диленбърджър вижда платната да се издигат от мрака, тя е поразена. „Тя плаче. И двамата остават така за няколко минути – историкът на изкуството, съзерцаващ платната през премрежените си от сълзи очи и художникът, пушещ и наблюдаващ своята почитателка. Това е момент на много странни чувства, според нея, но най-вече оставя усещане за успокоение, перфектна лекота, чистота и радост“, пише Елкинс в книгата си.

И Бек казва, че преживява такива моменти. „Сенки“ на Уорхол, епична поредица от 102 печатни рисунки от една и съща цветова гама с изобразена сенчеста фигура на тъмен фон, я карат да се чувства по същия начин като Диленбърджър. Картините рядко се излагат заедно в тяхната цялост, но дори около 50 от тях запълват голямо пространство в галерията. Техните величини я докарват до сълзи. Това е лично преживяване. „Наистина ги намирам за емоционални“, казва Бек

 „Музеите са важни, защото може да предизвикат тези учудващо позитивни емоционални реакции. Дори и да има граници на поведение, моментните чувства  могат да ви преобразят.“

А какво смята Уорхол за тази вандалщина? Бек е на мнение, че червените устни биха му допаднали изключително много. Те пробуждат едни други ярко червени устни – тези на неговите печатни рисунки на Мерлин Монро от 60-те години на миналия век.

Самият акт на целуването също, би му допаднал. Артистът работи с телесни течности, особено с урина върху платното „Piss Painting“ (1961), а по-късно и със семенна течност върху памук („Cum“ от 1977-1978). Червилото върху платното не е далеч от онова, което художникът прави сам с картините си.

Andy Warhol-”Piss Painting”

Артистът има афинитет към шоуто, така че самото събитие също би го заинтригувало. „Той обича този тип събития. Може би, би искал да заснеме момента с целувката. През последните 10 години от живота си Уорхоу снима по партита и почивки. Би се радвал на социалното преживяване и би го заинтригувал факта, че гост открива интимен момент по време на голямо парти, в който да е насаме с картина.

Творците на модерното изкуство, измествайки границите на общоприетото значение на думата, изпитват силно влечение към това да бъдат свидетели на реакцията на тяхната аудиенция. За съжаление, някои получават в замяна унищожение на творбите си. Малцина са късметлиите,чиито произведения предизвикват толкова силни чувства на обич, че хората не могат да се въздържат да не ги целунат.

Здравка Трайкова по материали на www.bbc.com

Filter Digest препоръчва

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Comments are closed.