FILTERKarussellПодводен свят

В търсене на “Ендюранс”

Това е една от най-разтърсващите новини за своето време. “Ендюрънс”, корабът построен да устоява на суровите полярни климатични условия –(На български “Endurance” означава издръжливост), воден от Сър Ърнест Шакълтън, прочут изследовател в златната ера на съвременните открития, е безнадеждно хванат в капана на ледовете и в крайна сметка потъва, оставяйки екипажа върху плаващи ледове и спасителни лодки в продължение на месеци да се бори за живота си.
Експедицията, която тръгва от Буенос Айрес през октомври 1914 за Антарктика, е във вниманието на британската и световна общественост, въпреки започването на Първата световна война.

Ърнест Шакълтън преди 1909

Въпреки, че екипът на Шакълтън не успява да достигне целта си в Антарктика, оцеляването на мъжете е свидетелство за жизнеспособност, изобретателност и лидерство.
Нова експедиция е в ход повече от век по-късно, още един подвиг на откривателството, която ни приближава към намирането на потъналия в Антарктика “Ендюранс”, един от най-известните в историята потънали в ледовете кораби.
Работата на групата продължава в най-суровия климат на Земята. Въпреки, че гледката може да бъде поразително красива, тя е също и доста плашеща. Айсберг с размерите на Софийска област наскоро се отдели от континента. Антарктида е единственият континент на Земята без местно човешко население.
„Тъй като мястото където се намират останките на “Ендюранс”, под морския лед в морето на Уедъл е толкова трудно достъпно, че досега не е правено проучване“ казва Джулиан Даудесуел, директор на университетския институт „Скот Полар“ и ръководител на планираната експедиция.

Корабът “Ендюрънс” в Антарктическия лед

Антарктида е не само ужасен студ – най-високата температура измерена в станция Южен полюс “Амундсен-Скот” на 12 февруари 2019 г. е била -16 по Фаренхайт. Там е доста ветровито и голяма част от континента е заета с планини – континентът е с най-голяма средна надморска височина. Антарктида е един път и половина пъти по-голяма от Европа  и е почти изцяло покрита от слой лед, чиято дебелина е средно повече от 1.6 километра.
Тъй като в момента там е лято, експедицията която трябва да открие “Ендюранс” е насрочена за Януари 2021. Изследователският ледоразбивач S.A. Agulhas II, е достигнал последно известната позиция на “Ендюранс” записана от 10 Февруари 2019 година.

Потъването на “Ендюранс” в Антарктида

„Ние сме първите хора тук след Шакълтън и хората му!“ казва директорът на експедицията и археолог Менсън Баунд, с туит, изпратен от екипа.
Изследователите ще използват автономни подводни превозни средства (AUV), за да локализират останките на Endurance, който беше смачкан от леда в морето Уедъл и потъва през ноември 1915 г.

Вижда се част от носът на “Ендюрънс”

Използвайки роботизирани автономни подводни апарати, изследователите ще претърсят океанското дъно намиращо се на 3000 м под повърхността. Не се очаква да се извадят артефакти от експедицията, а да се картографира дъното, да се направи 3Д модел и да се извадят снимки.

“Ендюранс” не потъва никак бързо.
По пътя си към мястото, където хората от експедицията трябва да слязат и да прекосят континента, “Ендюранс” попада в капан на ледена плоча на 24 януари 1915 г. Никакви човешки усилия не могат да освободят кораба и така екипажът прекарва следващите десет месеца на спасителните лодки, надявайки се следващото „лято“ да разтопи леда достатъчно, за да освободи “Ендюранс”.

“Ендюранс” с разпънати ветрила

Но настъпването на пролетта вместо да освободи кораба, предизвиква опустошение, тъй като натискът в леда пропуква корпуса на “Ендюранс” След навлизане на вода в кораба в края на ноември морският съд трябва да бъде изоставен. Мачтите се чупят, корпусът се разпада и екипажът гледа безпомощно от леда как корабът им потъва.
Екипажът на Шакълтън няма друг избор, освен да влачат спасителните лодки през леденото плато, мъчейки се да достигнат открита вода и през цялото време съзнавайки, че ледът под тях може да се пропука всеки момент и няма да имат време да скочат в спасителните лодки. 28-те членове на екипажа трябва да са били наясно с предишните жертви, дадени за овладяването на Антарктида.

През 1895 г. Картографското дружество декларира, че Антарктида е най-голямият фронт за изследване. Целта да се “открие” Южният полюс на Земята, става въпрос за национална гордост. През 1911 година, изследователски екипи от 11 държави правят подготовка за това кой ще бъде пръв: Австралия, Япония, Англия, Германия и Норвегия.
Първа е норвежката експедиция, водена от Роалд Амундсен, която първа достига най-южната точка на планетата, като иползва кучешки впрягове, ски и изключително внимателно планиране. Новината за това е излъчена на 07 Март 1912, когато Амундсен се завръща в Хобарт, Австралия.

Руал Амундсен

Английската експедиция, водена от Робърт Фалкън Скот, са били на път и са нямали представа, че Амундсен вече е спечелил отличието, докато извършват изтощително прекосяване през необятната снежна пустош на Антарктида. Те достигат целта на 17 януари 1912, но установяват, че Амундсен ги е изпреварил с пет седмици. Скот записва в дневника си: „Норвежците са ни изпреварили – Амундсен се оказа първи на полюса! Чудовищно разочарование! Всичките мъки и тежести – заради какво? Аз с ужас мисля за обратния път…“
Връщането действително се превръща в катастрофа. Разочаровани, гладни и страдащи от скорбут тръгват обратно. Първи загива Едгар Ивънс при падане от леден хълм на 17 февруари 1912. Втори е капитан Лоурънс Оутс, на когото измръзват краката. Сутринта на 16 март той спокойно казва „Ще отида да се разходя“ и изчезва, като тялото му не е намерено. Остават трима. Последният лагер на тримата се намира само на 18 км от хранителния склад построен предварително, за да се ползва при завръщането им. Последната записка в дневника на Скот е направена на 29 март 1912: „Ние знаехме, че отиваме на риск. Обстоятелствата бяха против нас и няма причини да се жалваме. Смъртта е вече близо. За Бога, погрижете се за (не оставяйте) нашите близки!…“.

Телата на Скот, Уилсън и Боуърс и дневниците им са намерени от спасителната група едва на 12 ноември 1912. Съдейки по това, че Скот е лежал в незатворен спален чувал и е взел дневниците на другите, се предполага, че е починал последен. На мястото на трагедията спасителната група издига пирамида от лед, сняг и кръст, направен от ските им.

Амундсен, облечен в ескимоски дрехи

Сър Ърнест Шакълтън, Ирландски полярен изследовател, обединява сили на предишни експедиции (всъщност те са съперници) и знае за жестоките рисковете от подобни начинания. Независимо от това Шакълтън решава да прекоси целия континент с група и пуска следната обява: “Търсят се мъже за опасно пътуване. Малки заплати, лют студ, дълги месеци пълен мрак, постоянна опасност, безопасното връщане е съмнително. Чест и признание в случай на успех.”

Ърнест Шакълтън, Робърт Фалкън Скот и Едуард Уилсън преди похода им на юг по време на експедицията “Дискавъри” през Ноември 1902

Дори и при такова справедливо предупреждение, изпитанието на екипажа на Endurance се счита за екстремно в аналите на проучването.
След като напускат “Endurance”, борбата на екипажа през замръзналите ледове пеша и със спасителни лодки ще отнеме три месеца. Те успяват да стигнат до остров Елефант в Южния океан, необитаема земя покрита с лед, планински хребети, намираща се на 152 мили от Антарктида.

Отплаването от остров Елефант

Шакълтън и малка група гребат на спасителна лодка за да достигнат остров Южна Джорджия, населен от китоловци на стотици мили. Те се ориентират по слънцето за да навигират, но то рядко се показва на откритата лодка във високите вълни в продължение на 2 седмици.
Когато достигат Южна Джорджия, групата трябва да организира спасение на хората които са останали назад. Трябват им 3 месеца, за да достигнат остров Елефант. Хората там са на ръба на оцелеяването от глад, но всички са живи и спасени Август 1916 г

Карта с маршрута на “Ендюрънс”

Шакълтън и неговият екипаж са обявени за герои при завръщането си в Англия и на някои са дадени медали. Те се завръщат в свят потопен от война, и един от екпажа на “Ендйюранс” е изпратен на фронта и след това убит.
Невероятно, но Шакълтън набира мъже за друга експедиция след края на Първата световна война, тъй като според съобщенията той се е уморил да води лекции.
Готов да изследва Антарктида още веднъж, сър Ърнест Шакълтън умира от масивен инфаркт на остров Южна Джорджия на 5 януари 1922 г. Той е само на 47 години.

 

Filter Digest
по материали от thevintagenews.com и wikipedia.org
превод: Ясен Кунчев

 

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Вижте този епичен филм заснет от FilterDigest в Червено море

Next post

Да направиш от строшен Ситроен мотоциклет и да избягаш от пустинята

Ясен Кунчев

Ясен Кунчев

Професия: Икономист и мениджър
Хобита: Технически водолаз, блогър и фотограф