“Трябваше да се поставя в режим “оцеляване”. Нямаше как да се прибера пеша, беше твърде далеч.”
Преди 20 години, французинът Емил Люре успява по забележителен начин да се спаси от Мароканската пустиня, като прави мотоциклет от частите на катастрофиралата си кола. Невероятното бягство от безплодната земя е почти цяло чудо, за това да асемблираш самоделка мотор от части за кола. Това е може би най-екстремното постижение в механиката досега.
През 1993 Емил Люре, тогава 43 годишен бивш електротехник, решава да отида на приключение с неговия Ситроен 2CV от град Тан Та и да прекоси Мароканската пустиня. Обаче не всичко се развива според плана. След като тръгва по офроуд пътища, Емил разбибва колата и остава в средата на нищото. Знаейки, че няма как да се върне пеша, Емил решава да сглоби самоделен мотор, използвайки частите на неговата потрошена кола.

Той има достатъчно запас от храна и вода за 10-тина дни. След внимателно обмисляне на механичните и физическите препятствия, които трябва да преодолее, Емил се залавя да работи по неговия мотор още на следващата утрин. Той разпарчетосва Ситроена и като начало сваля коша, за да си направи заслон срещу пустинните ветрове. Работейки под парещото слънце по риза с къс ръкав, той прави дълги ръкави от чифт чорапи и продължава да работи навън над своя „мотор“.
Може да се нарече гениален инженеринг да преобразуваш задната броня на колата в седалка, да скъсиш шасито и да поставиш двигателя и скоростната кутия в средата, за да създаде превозно средство, което по някакъв начин да продължи да върви достатъчно дълго, за да го транспортира на сигурно място.

Всъщност скоростната кутия на 2CV е наистина изненадваща – барабанът задвижва задното колело чрез триене, а законите на физиката принуждават Емил да го кара само на заден ход. Изглежда почти невъзможно някой да построи мотоциклет сред нищото, насред пустинята. Без каквито и да е електрически инструменти, само няколко основни инструмента и без бормашини, духалки или оборудване за заваряване. Емил Люре създава своя мотор само като завинтва частите.

Авантюристът, започва работа по уникалния си проект, мислейки, че ще го завърши след три дни, но му отнема три пъти повече време и успява само след дванадесет дни упорита работа. Останал му е само половин литър вода.
Той започна да кара мотора си из пустинята. След цял ден каране, Емил е прибран от мароканската полиция, която го отвежда до най-близкото село. Там му е връчена голяма глоба, тъй като документите за регистрация на колата му вече не съответстват на това, което той кара – нещо като кола-мотор.

 

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.