Това летище наистина може да спори за титлата “най-безумно” на планетата. През средата на неговата основна ПИК (Писта за Излитане и Кацане) преминава действаща железопътна линия!!! Само си представете  “електрошоковете”, които получават местните авиодиспечери докато се опитват да балансират  трафика на самолетите с разписанието на влаковете. Никак не им завиждам!

 

Това летище спокойно може да спори с карибската Принцеса Джулиана (летището на о-в Ст. Мартен) за най-красивото сред опасните и обратно – за най-опасно сред красивите. Е, то попадна в моята класация заради факта, че разполага само с една, и то твърде кратка писта, която на всичкото отгоре свършва в морето. Но пък за сметка на това е наистина живописно!

 Това е единственото летище, обслужващо район от 36 острова. Пистата е дълга едва 1200м коeто всъщност, почти изчерпва съдържанието, което обикновено влагаме в понятие “Аерогара”. А огромният брой туристи, пренатоварващи летището и обслужващия персонал, който работи със сравнително стара техника, правят невъзможно разширяването на летището “в движение”.
Агати, на практика, е писта в средата на Индийския Океан, а аз си задавам въпроса какво би станало ако някой пилот не успее да спре навреме или просто не се справи с управлението? Рискът при излитане и особено кацане за пилотите в Агати е наистина голям!

Летището всъщност е изкуствен остров.  Това, което го прави опасно е възможността всеки момент да го “друсне” земетресение, да го връхлети циклон, рязко променящ времето буквално за секунди, в непостоянните ветрове и не на последно място – опасността от гигантските цунами, които имат навика да се мотаят из района, провокирани от изброените вече причини. Ако добавим и факта, че в тази част на земното кълбо морското  дъно не би могло да се определи като “стабилно”…

 

Смело посочвам това летище като най-странното в света. Неговата опасност се състои във факта, че някой безумец е решил да съчетае затревените му части с игрище за голф!!!

В качеството на  ПИК (Писта за Излитане и Кацане) тук използват не друго, а обикновената плажна ивица!!!  Просто са начертали, като след бутилка уиски, няколко писти, но най-странното е, че там действително се приземяват самолети…

Кръстена е на имената на първите покорители на връх Еверест – има ли нужда от допълнителни обяснения? И все пак – съоръжението се намира на височина от 2 900 метра, дължината на пистата е 496м (?) В единия си край опира в планината, в другия завършва с километрова пропаст. Видимостта винаги е лоша, ветровете са постоянни като явление и далеч не толкова като посока. Приятно място за извършване на излитания и кацания, нали?

Преди да се насладите на скъпата си ски-почивка в един от най-елитните планински курорти на Франция, трябва да преживеете приземяването на една от най-опасните и екстремни писти в света. Дължината е само 518м. Най-забавната част е не просто наклона на самата ПИК , който е “непостоянен” и с няколко промени по протежение… Подобно на пистата в Непал, тази също навява асоциации на специализирана “ски-шанца” за фанатици и любители на екстремното.

 

Тук шофьорите редовно спират на червен светофар, за да изчакат самолетите, движещи се по пистата, която на практика няма как да се заобиколи ако искате да преминете от британската част на Гибралтар в Испания (или обратно). Така се получава – местната главна пътна артерия се пресича с пистата!!!

Тук сякаш не е достатъчно, че пистата е къса, а от едната й страна има планина, а от другата – океан. Не, има и още – самата тя е построена като мост??? Всъщност, дължината вече е 3800м, благодарение на удължението. Над океана. Върху 180 пилона. На височина 70м!!!

Преди да се приземи на това летище, всеки самолет прелита над  плаж, крайбрежна уличка и ограда. Всичките изброени в този ред и разстояние от 40м до мястото, на което колесникът допира пистата. И това е едно от най-оживените летища в Карибския басейн.

Това е летището с официално най-дългата писта на света – 5км. Но с това се изчерпва всичко хубаво, което можем да кажем за него. То е разположено на 4000м надморска височина и, в случай че не сте били в подобна местност, повярвайте – тук  дискомфортът при приземяването се увеличава поради ниското съдържание на кислород, което освен че влияние на пътниците, се отразява лошо и на самолетните двигатели.

Тук големи самолети не кацнат! Но и на малките това не се отдава особено лесно. Дължината на пистата е 396м, които по никакъв начин не опростяват тази задача. Освен това, пистата е обкръжена от скалисти зъбери. И буквално свършва в океана!!!