Точно край бреговете на Еспирито Санто (Espirito Santo), на остров в архипелага Вануату – Югозападния Пасифик, се намира огромно подводно сметище. Наричано още “Място за Милиони” (Million Dollar Point) – именно заради милионите долари в материал погребан на дъното. Сметището е популярна дестинация за гмуркане и водолази споделят невероятното количество отломки със свои снимки в мрежата: джипове, шест колесни камиони, булдозери, полуремаркета, подемници, трактори , завързани пачки ламарина, неотваряни кутии с дрехи, и дори автомати на Coca-Cola. На сметището стоките не са били изоставени от местните, нито от френско-британската гуверньорска “съсобственост” управляваща Вануату (тогава известен като New Hebrides) от 1906 до 1980 г., а от персонала на американските военни бази през Втората Световна Война . В края на войната, някъде в периода между август 1945 г. и декември 1947 г. американските военни са погребали наличните консумативи, оборудване и превозни средства във водите на това място.

“Копчетата” (Buttons) е била една от двете бази които американските военни изградили и ползвали на архипелага. Другата “Рози” (Roses), е построена малко след това на близкия остров Ефате (Efate). Строежа на Базите върху Santo и Efate е бил извършен много бързо – само за седмица, няколко острова по периферията са били трансформирани в оживени американските военни центрове. Предвид предстоящата инвазия на Япония и в преследване на свръх-секретният военен проект “Махнатън” – американските военни са концентрирали огромна човешка и техническа сила в региона. Базата на Ефате и летището на Санто са били подслон на половин милион войници и служещи (за сравнение, цялото местно население на Вануату по това време е било 60,000)

Както се оказва в последствие, Южно Тихоокеанският военен театър е бил свръх запасен за кратката си и ограничена роля във войната. Действията бързо се преместват на север към Япония, и едва шест месеца след приключването на базите, Вануату се оказва твърде далеч и навътре в американската линия.
Запасите съхранявани на Вануату никога не се наложило да бъдат използвани отново и по предназначение, и в действителност нямало за какво на практика да се използва освен да се изхвърли. Въпреки огромните наличности складирани на Санто и Ефате, американската индустрия продължавала да произвежда и доставя нови продукти – било е икономически изгодно за американските военни да се използват новите, вместо да се възстановяват складираните.
След края на войната, създадените на Вануату стопанства на практика представляват огромна купчина зле организирани, неправилно обозначени щайги, сандъци и всякаква техника. Като допълнение към проблема – четирите години престой в джунглата са се отразили повече от негативно върху всичко складирано там, транспортните разходи за евентуално връщане били скъпи, а и само шепата войници останали на островите едва ли биха били достатъчно да за да се сортира разпредели и организира обратно транспортиране на товара.
Единственото логично и правилно решение в крайна сметка се оказало “погребването” на всички наличности под водата – а снимките са от мястото на това “събитие”

Явор Парлапански за FilterDigest

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.