FILTERKarussellТехно

Boeing. Историята на американския авиационен колос.

Боинг е американска авио-космическа корпорация, разработваща, произвеждаща и доставяща широка номенклатура от техника: Самолети, хеликоптери, ракети-носители, космически системи и общо взето – всичко което пряко или косвено може да бъде отнесено към авиацията и летенето. Компанията, е един от най-големите играчи в областта на авио-космическата индустрия в световен мащаб, както и вторият по големина доставчик на системи с военно приложение в САЩ.
Историята на Боинг, е в състояние да ни върне доста назад във времето – без никаква шега и съвсем сериозно, компанията наскоро “чукна” 100 години. Цял век осезаемо и  разпознаваемо присъствие на авиационния пазар и в небето въобще е нещо, което няма начин да не предизвика уважение.
Нека хвърлим кратък поглед към наистина съдържателното битие на тази компания:
Неин основател е Уилям Боинг (William Edward Boeing).

Млад, амбициозен и ерудиран член на състоятелно семейство, завършва Уелския Университет и успешно развива доходоносен бизнес в дърво-обработката. На практика – “Века на авиацията”, Уилям Боинг посреща именно с този свой “багаж” – средствата от добив на дървесина, както и натрупаните опит и знания в обработката, се оказват много полезни в неговото ново “увлечение”. Не е никак случен избора на място, където той основава своята компания – Сиатъл, в района на който град, било лесно да се добие, достави и обработи много от нужната на Боинг специфична елова дървесина.
Всъщност, идеята на Уилям да се занимава с авиация се появява заради едно негово увлечение – като успешен предприемач понатрупал авоари, Боинг си купил скъпа и модна (не само за времето си) “играчка”: Самолет! В тази връзка, веднъж когато начинаещия пилот-ентусиаст успешно разбил своята машина (Martin biplane) и се оказало, че за възстановяването и ремонта на самолета ще са нужни месеци. Банално – липсата на всякакви части. Самият производител, достатъчно неудачно бил организирал бизнеса си с обслужването и поддръжката на произведените от него самолети. Тогава именно, Уилям Боинг решава сам да се оправи… и то не само с частите. Заедно със своя приятел, инженер-конструктора Conrad Westervelt (от ВМС на САЩ) запретват ръкави, и с твърдото убеждение, че са способни да направят по-добра машина от тази на Мартин -на 15 юни на 1916г представят новият авиационен производител Pacific Aero Products… само месец, след първия полет на хидроплана им B&W (Boeing and Westervelt).

Boeing Model 1 познат също като B & W Seaplane

Година по-късно, през април 1917 – фирмата е реорганизирана, а името се променя на Boeing Airplane Company.
Времето се оказва подходящо за новият им бизнес – САЩ се включват в Първата Световна Война, а все още “пресния” авио-производител предлага на флота нов самолет – Boeing Model C (славата на Хенри Форд, получена заради неговия Форд Модел Т не давала покой на никой – лично аз допускам, съвсем умишлено търсени “съвпадения” при организацията на производство и лаконичността в избора на име).
Но нека се върнем на темата – на военните, машината им допаднала. Харесали самолета и направили поръчка за 50 броя. Именно тогава, компанията се разширява закупувайки още една строителна площадка в Сиатъл – по-късно станала известна с името Boeing Plant One.

Междувременно, войната свършва, а това се отразява негативно на всички авио-производители. Военните се оказват с много самолети от които вече нямат нужда, като същите са обявени за продажба на вторичния пазар и то на съвсем приемливи за превозвачите цени. Много от производителите фалират, други просто прекратяват дейността си или се преориентират към различен бизнес. Самият Боинг, за известно време произвеждал дори мебели и… лодки!
През 1919г. представят новия Boeing B1. Хидроплан, управляван от един пилот, побиращ в себе си двама пътника и… поща.

Този самолет, се представя добре в полет и успешно печели своите ползватели и почитатели като корава машина на територията на съседна Канада.
В средата на ’20те години, Боинг започва производството на изтребители и въпреки, че първоначално губи битка за държавна поръчка – неговите BW9 и BW12 не след дълго успяват да станат успешни, което превръща фирмата в един от крупните авиопроизводители в САЩ. Междувременно, не спират развитието си и в “гражданският сектор” на авиацията – през 1928г е създаден Boeing 80, три-двигателен биплан, способен да превозва 12 пътника. За разлика от многофункционалните и разноцелеви самолети създавани по-рано, Боинг  80 фактически става първият пълноценен пътнически самолет създаден от фирмата.
През тридесетте години на миналия век,  на 18 август 1930 г. Боинг създава Monomail – изцяло метален моноплан, с ниско разположено крило, максимално развита аеродинамика и висока полетна скорост. Boeing Monomail е истински пробив от гледна точка развитието на планера – за съжаление обаче, двигателите по това време едва се справяли с подобна машина.

Произведени са само два самолета А200 и А221, като в последствие и двата са преоборудвани в изцяло пътнически вариант с възможност да превозват по 8 пътника в закрития фюзелаж (като мястото на пилота е в отворена кабина върху корпуса на самолета). Въпреки твърде ограничената си “серия” – посоката за развитие на компанията и въобще в авиацията е вече ясна.
1933 г е създаден Boeing 247 – това е първият им самолет, използващ официална номерация в името си, както и първият пълноценен съвременен лайнер в своето време.

С трима човека екипаж и възможност да превозва десет пътника, Боинг 247 значително превъзхождал своите аналози и бил достатъчно успешен – дори намира пазар и реализира продажби извън САЩ. Първата производствена серия от модела, Боинг доставя на… себе си! По-конкретно, на специално създадената от тях самите авиокомпания – Boeing Air Transport, която по-късно преименуват в United Airlines и… и от този момент започват проблемите. През 1934 г. в САЩ е приет анти-монополен закон, който забранява на авиопроизводителите и съответно превозвачите да се обединяват и оказват под контрола на една фирмена структура. Това е бил директен удар по компанията и нейния основател… в резултат – Уилям Боинг се оттегля, без да стане свидетел на скорошното й шеметно развитие.
След напускането на своя основател, компанията Boeing се реорганизира и концентрира върху създаването и производството на големи самолети. Нейна първа “малка” рожба е летящата лодка Boeing 314 Clipper.

В края на ’30те, той е могъл да превозва до 40 пътника и е бил практически най-големият сериен пътнически самолет. Основно преимущество се оказва възможноста да пресичат стабилно и успешно Атлантика – основавайки един от основните и най-натоварени въздушни трасета в нашето време. Самолета се превръща в любимец на Пан Ам – тогавашният официално-коронован “Крал” на въздушният транспорт в САЩ.
1938 г. е създаден Boeing 307 Stratoliner.

Tой е първият самолет с херметична кабина, способен да лети на височина над 6000 м. и дълги дистанции. Тези нови летателни способности, се оказват не особено търсени от превозвачите в гражданският сектор – за сметка на това, военните ги оценяват като много полезни!
Втората Световна Война, се превръща във време на невероятно развитие на военните технологии, в това число и авиационните – именно тогава, небесата се владеели от някои от най-знаменитите самолети на Боинг, като бомбардировачите B-17 Flying Fortress  и B-29 Superfortress.

Boeing B-17 Flying Fortress

Темповете на производство били огромни – към 1944г, Боинг доставял на ВВС на САЩ по повече от 350 бомбардировача. Месечно! …и това било недостатъчно. Конкретно, модела В-17 е произвеждан паралелно и в халетата на Дъглас Еъркрафт, както и в Локхийд Еъркрафт, а в същото време В-29 се движил и по поточните линии в заводите на Мартин, както и по тези на Белл. В крайна сметка, за целият период на производство са били създадени 12 731 екземпляра от В-17,  и 3 970 броя В-29

Тук е мястото да отбележим осовната роля на Асен Йорданов – главен конструктор на тези “летящи крепости” и основна причина конкретно тези два модела – да заслужат напълно двете думи в добавката към техните имена. Асен Йорданов е в действителност един от основоположниците в развитието на авиацията въобще – практически, не съществува самолет доказал се като легендарен, в създаването на който Асен Йорданов да не е участвал.

Краят на ВСВ, по същият начин както и след края на Първата Световна Война – отново се оказва сериозен проблем за авиационните производители. Гигантските обеми на производство вече не са нужни, поръчките за нови военни самолети се свиват и въобще се отменят. В резултат – без работа се оказали повече от 70 000 човека, а от Боинг правят опит да смекчат този шок превръщайки готовите В29 в пътнически Вoeing 377 Stratocruiser.

За съжаление обаче, този самолет не успява да стане особено популярен (въпреки факта, че знаменитият дебелак Super Guppi е построен именно на неговата основа).
След Войната, Боинг продължава да бъде един от лидерите в бомбардировъчната авиация. Петдесетте години се определят като началото на “реактивната ера”, която пък, донесла самолети като B-47 Stratojet и знаменития B-52 Stratofortress (който изправно служи във ВВС на САЩ и днес). Технологиите по създаването на тези самолети, отлично се представят и при създаването на граждански машини – на база конструкцията на В-52, от фирмата създават прототипа Boeing 367-80, станал основа за танкера КС135 както и първия реактивен пътнически лайнер на компанията: Boeing 707. Но за всичко това в следващата статия, която ще продължи историята на Боинг.

Явор Парлапански
за FilterDigest

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Гърция отваря своя първи подводен музей в Алонисос

Next post

Нов световен рекорд с моноплавник по версията на AIDA

Явор Парлапански

1 Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.