Дълбоко в един архипелаг на Адаманско море, по западния бряг на Тайланд, живеят малки племена наричани Мокен, познати също като морски номади. Техните деца прекарват повечето от времето си в морето, гмуркайки се, за да ловят риба и да търсят храна. Те са уникално адаптирани към това занимание – защото могат да виждат под водата. Както разбрах, с малко практика, тяхното уникално зрение може да бъде достъпно за всеки млад човек.

През 1999, Анна Гислен от Университета в Лунд, Швеция изследва различни аспекти на зрението, когато неин колега и подсказва, че може да се поинтересува от изучаването на уникалните зрителни умения на хората от племето Мокен. “Стоях в тъмната лаборатория вече 3 месеца и едно пътуване в Азия не би ми се отразило зле.” си казва Гислен.

Ko Сурин, Тайланд. Данонг, местен мъж от племето Мокен, лови риба с помощта на традиционното бамбуково копие близо до селото си в Националения парк Ko Сурин, Тайланд. Често наричан морски номади или морски цигани, Мокените са от морските хора, които в продължение на векове живеят като номади в Андаманско море. Въпреки това, поради по-строгия граничен контрол, търговски свръхриболов, бързото развитие на туризма, Мокените постепенно са принудени да приемат уседнал начин на живот. Днес мокените, които живеят в Националния парк Koh Сурин, един от най-отдалечените архипелази на Тайланд, им е по-добре.

Гислен заедно със шест годишната си дъщеря, пътуват до Тайланд и се интегрират сред хората на Мокен, които живеят предимно в наколни жилища. “Когато прилива дойде, децата се хвърлиха във водата, гмуркайки се надолу за да извадят различни видове морска храна, която лежи на няколко метра отдолу. Те са с широко отворени очи, хващайки различни видове миди, морски краставици и други морски животни без никакъв проблем” си спомня тя.

Гислен решава да направи експеримент, за да изпробва колко добре е зрението на децата под вода. “Децата бяха много ентусиазирани, защото мислеха, че това е някаква забавна игра.” добавя Гислен.

Морските номади в Мианмар, малко момиче се взира в камерата.

Децата трябваше да се гмурнат под водата и да поставят главите си на един панел. От там трябваше да видят карта, изобразяваща вертикални или хоризонтални линии. След като видеха картата, трябваше да дойдат до повърхността и да кажат, в коя посока сочат линиите. Всеки път когато се гмуркаха, линиите ставаха по-малки, правейки задачата по-друдна. Оказа се, че дацата на Мокен виждаха два пъти по-добре от европейчетата, при същия експеримент проведен по-късно.
Как се получаваше това? За да виждаш на сушата, пречупената светлина попада в ретината, в задната страна на окото и специални клетки конвертират светлинните сигнали в електрически, които мозъка интерпретира като изображения. Светлината се пречупва, когато влиза в човешкото око, защото външната роговицата съдържа вода, което я прави малко по-плътна от въздуха извън окото. Вътрешната леща пречупва светлината още по-далеч.

Дете държи риба, циганско селище, о. Пукет Тайланд

Гислен разбира, че за да виждат ясно под водата, децата на Мокен трябва да притежават някаква промяна на начина, по който очите им работят, или те са се научили да използват очите си по различен начин под вода. Тя все пак размишлява, че едва ли има някаква фундаментална промяна на очите им, защото не биха виждали добре на сушата. Обикновен тест показва, че това е така – децата на Мокен виждат толкова добре колкото и други деца от Европа на тяхната възраст. Трябва да е някaква манипулация със самото око. Има два начина теоритично да подобриш зрението под вода. Да промениш формата на лещата – наричана акомодация – или да направиш зеницата по-малка и по този начин увеличавайки дълбочината на рязкост.

Морските номади от Мианмар, риболуват и живеят във водата

Размера на зeницата лесно може да се измери – и показва, че те могат да я намалят до максималния познат лимит на човека. Но само това не е достатъчно, за да обясни степента на тяхното подобрение на зрението под вода. Тя разбира, че акомодацията на лещите също играе важнa роля.
“Трябваше да направя математически изчисления с колко би трябвало да се промени акомодацията, така че да виждат така, както го правеха под вода“, казва Гислен. “Тези изчисления показваха, че децата трябваше да променят лещата, в много по-голяма степен, за да виждат под вода. Нормално – когато се потопите под вода, всичко изглежда толкова замъглено, че очите даже не се опитват да се адаптират, това не е нормален рефлекс за организма. Но децата на Мокен, са способни да направят и двете неща – да намалят максимално зеницата си и да променят формата на лещата. Тюлените и делфините имат подобна адаптация.” разказва Гислен.

Възрастните от номадите ловуват повечето време с копие на повърхността

На Гислен се отдава възможност да изпробва зрението и на няколко човека от Мокен по същия начин. Те не показват никакво необичайно зрение под водата – обеснявайки защо възрастните от Мокен използват предимно копието над водата, за да риболуват. “Когато минават години, нашите лещи стават все по-малко гъвкави, така че има логика възрастните да губят тази адаптация във водата” казва Гислен.
Тя се чуди дали има нещо генетично заложено при тези деца или тяхната дарба се дължи на практиката. За да разбере тя моли група деца от Европа, които са на почивка в Тайланд и група деца в Швеция да участват в тренировъчна сесия, в която да се гмуркат и да докладват посоката на линиите на картата. След 11 тренировки в рамките на месец, и двете групи достигат същите резултати, както децата на Мокен.

“Разбира се всяко дете е различно, но в някаква степен тяхното зрение рязко се подобри”, казва Гислен. “Попитах ги дали правят нещо различно и те тоговориха: “Не, просто сега виждаме по-добре.”

Ко Сурин, Тайланд, наколните къщички на Мокен

 

Въпреки това тя забелязва, че все пак на европейските деца се зачервяват очите, раздразнени от солта във водата, докато децата на Мокен изглежда нямат такъв проблем. “Така че все пак има някакв адаптация, която им позволява да се гмуркат по 30 пъти без каквото и да е зачервяване или раздразване”, казва тя.
Гислен напоследък се завръща в Тайланд за да навести хората Мокен, но нещата са се променили драматично. През 2004, цунами предизвикано от страшно земетресение в Индийския океан, разрушаова техните домове. От тогава Тайландското правитлество ги заселва навътре, доста далеч от морето, намирайки им работа в Националния парк. “Трудно е, хем да запазиш живота на хората и да им дадеш от модерната култура, а от друга страна те губят тяхната собстовена.”

В непубликуван труд, Гислен изпитва отново същите деца в оригиналния експеримент. Децата на Мокен, сега тийнейджъри, все още виждат ясно под водата. Тя не успява да накара възрастни да участват, защото се срамуват, но е сигурна че губят от тази си дарба, когато остаряват. “Просто очите на възрастните не са в състояние да се акомодират толкова много”. “За нещастие децата от ескперимента са последните от племето които виждат ясно под вода. Те вече не прекарват толкова време до морето, и не вярвам че тези които растат сега в племето ще имат това уникално качество.”

Filter Digest
по материали от BBC
[template id=”5751″]