KarussellПодводен свят

Да оживееш на всяка цена

Рано или късно в живота на всеки водолаз настъпва моментът, в който той иска да продължи напред, да слезе по-дълбоко и за по-дълго време. Да излезе извън рамките на квалификацията и комфорта си. Някои действат директно и безразсъдно, други плащат на безсъвестен водач и преминават прага на възможностите си, рискувайки живота и здравето си. Някои се връщат, но някои остават там, в дълбокото.
По-разумните отиват на курсове по техническо гмуркане, които разширяват техните знания и им помагат да намерят пътя назад от дълбочината живи и здрави. Техническото гмуркане е свързано с повишен риск за здравето и живота. Задълбоченото разбиране на процесите, протичащи в тялото ни под водата, безспорно е изключително важно, но то е нищо без опита, добрия тренинг и добрата психологическа подготовка на водолаза за действия в аварийна ситуация.

Първи сценарий.
Всичко е планирано точно, газовете са избрани правилно, бутилките са маркирани, оборудването е проверено и планът е съставен. Лодката е швартована за един от интересните рифове и вие се подготвяте за гмуркане, заедно с вашата група. Спускате се на стената на рифа до 60 метра и започвате да се движите покрай нея към платото, където почти винаги могат да се срещнат акули. Именно срещата с тях е била целта на гмуркането. Вие се приближавате към платото, но нещо не е както трябва – силно вертикално течение, започва да ви дърпа към дълбочината. Гребете с всичка сила, компенсатора е надут до пръсване, но това не помага, групата е изчезнала, започвате да се задъхвате, люти на очите от солената пот, въздухът не стига, пред очите ви всичко се размазва, нямате повече сили, но продължавате да махате с плавниците, постепенно предавайки се. Какво се случва по-нататък не е трудно да си представим. Доста неприятен сценарий за гмуркане, нали?

Втори сценарий.
Планирали сте с приятели да се спуснете в каньона и да погледнете в пещерата, където има един артефакт, за който след това може да разкажете на тези, които не са били там. При предишното си посещение тук сте видели до входа на пещерата една тясна цепнатина, която води в същата пещера, но на противоположната страна на обичайния вход. По време на брифинга сте решили, че ако имате достатъчно газ и време, ще излезете от пещерата през нея. Всичко върви прекрасно, артефактът е огледан и заснет,  лидерът на групата вече е излязъл от пещерата и идва вашият ред да минете през цепнатината в рифа. Нещо обаче не е както трябва и се заклещвате. Газът започва да свършва, опитвате се да се измъкнете с помощта на ръцете и краката, но рифа ви държи здраво. Пред очите ви вече има цветни кръгове, въздухът става все по-малко, мислите си, че всяко вдишване е последно, не виждате нищо около себе си и пречите на приятелите си, които се опитват да ви измъкнат и протягат регулатори към вас, които отблъсквате. И ето го последния полудъх, въздух повече няма, изплювате регулатора, в следващия миг зрението се прояснява и взимате спасителния регулатор от ръката на бъдито си, който през цялото време е бил до вас и се е опитвал да ви помогне. Започвате да се успокоявате, дишането се нормализира и позволявате на другарите си да освободят заклещилия се стейдж и да ви измъкнат. В този случай не сте се спасили, а вас са ви спасили.

Така че нека видим какво се е случило и защо почти сте загинали. Оцеляването в екстремна ситуация е в основата на подготовката на техническите водолази. Именно затова по време на курсовете по техническо гмуркане се отделя толкова внимание на отработката на навиците за оцеляване, при отказ на оборудването и загуба на видимост. Именно заради това трябва да познавате и да боравите с крановете (V-Drill) напълно автоматично. Заради това инструктора ви затваря крана на спарката. За това се провеждат толкова много упражнения без маска или с маска с черно стъкло, през която не се вижда нищо. Именно за това се спазват строго стандартите, за това колко метра трябва да преплува технически водолаз с определена квалификация, без да може да диша и вижда. И бутнатата от лицето маска, избития от ръката фенер и сваления от инструктора ви плавник са етапи от обучението на водолаза за технически гмуркания. До този момент вас не са ви учили на нищо подобно и са ви разказвали, че гмуркането е забавно и достъпно за всички. Давали са ви примери с боулинга и са ви предпазвали от всички рискови фактори по време на курса. Вашите 50 гмуркания след курса, ви се струват огромен опит, но от гледна точка на оцеляването, вие не знаете почти нищо. Затова, ако сте решили да се запишете на курсове по техническо гмуркане, не се подвеждайте от курсове като «from zero to hero», които траят около два месеца. За начало опитайте да преплувате 15 метра без маска и регулатор в устата, да намерите бъдито си и да вземете въздух от резервния му регулатор. Получи ли се от първия път?
След това вие ще знаете дали сте готови за курс по техническо гмуркане. За да станете добър технически водолаз, трябва да развиете увереност в собствените си сили. “Зная как да го направя, и мога да го направя!” трябва да стане ваш девиз. А за това са нужни постоянни тренировки. На курсовете няма достатъчно време да се развият всички навици до степен на автоматизъм, още повече на всеки му е нужно различно време за това. Едни хора усвояват работата с крановете (V-Drill) за пет минути, докато на други им трябват 2 часа за да разберат последователността и смисъла на тези действия. Да върти крановете може всеки, но какво ще ви помогне това под водата, ако не разбирате какъв ще е крайният резултат от всяко едно действие.


Всички придобити навици постепенно се губят, ако не се отработват отново и отново. Действията, доведени до автоматизъм, се нуждаят от постоянни тренировки, за да останат такива.

Завършвайки курсовете, много хора никога повече не повтарят упражненията, които поддържат навиците за самоспасение в работно състояние. Но даже перфектно усвоените навици понякога не са достатъчни в аварийна ситуация. Много важна е психологическата подготовка и желанието да се бориш за живота си. Човешкият мозък се предава преди организма да е достигнал своите физиологични възможности. Само силният инстинкт за оцеляване и готовността да се борите ще помогнат в тази ситуация. Съзнанието ни се подчинява на нашите мисли. В действителност ние сме това, което мислим и всеки от нас е продукт на собствените си мисли. Ако вземем съзнанието си под контрол, ще подобрим живота си. Изглежда прекалено просто? Всъщност е точно така. И все пак, малко от нас успяват да дисциплинират своя ум. Повечето хора просто плуват по течението и не реагират на обкръжаващата ги среда. Самоконтролът и поведението по време на стресови ситуации са ключов фактор за оцеляването под вода. Както беше писал в своята статия за безопасното пещерно гмуркане Боб Смит: “Изправяйки се пред избора да умрат или да извършат невъзможното, някои хора избират живота и извършват невъзможното.”

Винаги се старайте да анализирате ситуацията и да запазите спокойствие. Невъзможното на пръв поглед става възможно, когато става дума за живота ви, главното е да не губите контрол. За да постигнете пълен контрол над себе си, се нуждаете от много тренировки и постоянна практика. Това включва в себе си не само физически тренировки под водата, но и подробен анализ на поведението. Много водолази смятат, че колкото повече гмуркания правят, толкова по-опитни стават, но това не винаги е така.

Обикновено “опитният” водолаз не забелязва грешките си, не отделя време да анализира различните събития, които се случват по време на гмуркането. Още повече вместо опита, расте самомнението и количеството фатални заблуждения. За да оцелеете, никога не трябва да надценявате своите възможности и нивото си на подготовка. Обръщайте внимание на съветите на околните, възможно е вашите приятели да са видели нещо неправилно във вашите действия, което вие не забелязвате или не му отдавате значение. Запомнете, че опитът от 100 гмуркания, при които всичко е преминало гладко, е по малък от едно, при което сте изпаднали в извънредна ситуация, с която сте се справили грамотно.
Задайте си въпрос – колко такива гмуркания сте имали досега?

Filter Digest

[template id=”5751″]

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Свобода за морската костенурка

Next post

Заснемането на Дюнкерк: Нолан и предизвикателствата на киното без компютърна анимация

Борис Григоров