НЯКОЛКО БЛАГИНКИ, КОИТО ПРАВЯТ ЖИВОТА НА СНИМАЩИЯ ПО-ЛЕСЕН -ЧАСТ 1

Когато хората започват да снимат по-често и са запалят по фотографията, бързо разбират, че освен сапунерката или апарата който са закупили от Техномаркет, решаваща роля за добрите снимки играе светлината. Обикновено разочарованието след първите опити е доста повече, отколкото са очаквали. Те се досещат, че за да заснемат някой красив залез например, е малко вероятно да присъстват на събитието случайно, разхождайки се по улицата. И ако нащракат все пак 20-30 кадъра от ръка, може да се окаже в крайна сметка, че при обстоен преглед на монитора на компютъра, добрите кадри липсват или не са толкова хубави, колкото им се е искало.
Това ги навежда на мисълта, че едва ли снимките, които гледат по списания или в интернет са заснети случайно. И стигат до логичния извод – трябва да се планира всичко предварително.

Планиране

Да, всъщност снимките в голяма част от жанровете на съвременната фотография са планирани предварително. Дали ще е модна фотосесия, приказен залез или нощно небе с Млечния път – всичко това изисква планиране. Локация, време, прогноза за времето, екипировка и т.н. И разбира се тогава идва на помощ вездесъщият смартфон, като духът от бутилката. Питаш го, в колко часа можеш да заснемеш София по залез от Копитото и “воала” – 17:42 бъди на последната станция на Драгалевския лифт! Разбира се за смога трябва да питаме Данчето Фандъкова, но това е една отделна тема.
Часът на залеза можем да разберем от доста места, но как да изберем подходяща позиция, така че слънцето да залязва срещу нас например, ще ни е необходимо нещо повече. На помощ идват различни приложения или апликации за смартфон, таблет или компютър. Тук ще се спрем на едно от тях, без да имам претенцията за пълна изчерпателност, и ще разгледаме основните функции и ползи за човека с апарата.

The Photographer’s Ephemeris (TPE)

 

Приложението е направено за iPhone, Android и компютър чрез уеб браузър базирана апликация. Работи по един и същи начин за всички платформи. Приложението е безплатно, като има възможност и за платен абонамент на някои функции.
TPE помага за планирането на снимки на открито при естествена светлина, най-вече пейзажи и градски сцени. На картата се изобразява калкулатор на слънцето и луната и показва как светлината ще пада върху терена за всяка една локация на земята.
Приложението притежава “добавена реалност” (AR) за директно симулирано показване на Слънцето, Луната, Млечният път и звездите на екрана на смартфона или таблета. AR e добър помощник за това как да подредите и композирате снимката си спрямо Слънцето например във всеки един момент в бъдещето или миналото. Калибрацията е настройката е бърза и лесна. Вибрация ви предупреждава за хоризонта или линиите за означаване на здрача, за да знаете кога Слънцето или Луната залязват или съответно изгряват.

Нощният режим показва 3D визуализация на Млечния път, Северната звезда и големите съзвездия директно на картата, така че лесно да си представите, как трябва да нагласите апарата си. Когато въртите или движите телефона, нощният слой също се движи, така че да ви даде уникална перспектива за планиране. Ако чукнете върху звезда, ще ви покаже името й, азимут и височина. Също относителен магнитуд и цветови индекс определящ, как изглежда тя.

Можете да запазвате ваш лист от любими географски места, използвайки 7 типа различни карти, включително 2 офлайн, които да съхраните на телефона. Можете еда избирате между Apple и Google карти, за версията за Андроид не съм сигурен, че могат да се ползват Apple карти, но и без това Google maps са си екстра.
Нещо доста полезно е да проверите видимостта на дадени обекти – кога слънцето ще се покаже зад дадена планина и в кой ден например може да бъде подредена по определен начин.

Основните характеристики на приложението са:

  • Време/посока на Слънцето, Луната и изгрева/залеза на галактическия център
  • Покзаване на азимута и височината на Слънцето/Луната и галактическият център за всяко време на деня или нощта
  • Млечният път, звезди и звездна визуализация върху 3D слой на картата
  • Лунните фази и процента на осветеност
  • Граждански, навигационен(морски) и астрономически здрач
  • 2 топографски карти
  • 2 типа “офлайн” карти
  • подвижни маркери: поставяте ги точно където ви трябват
  • Карта въртяща се според компаса (на съвместими устройства)
  • Дължината на сенките се изобразява на картата
  • Запазване на която и да е локация
  • Астрономически събития като лунните фази, апогей, перигей
  • Интернет връзка не е необходима за часа на изгрева/залеза, азимута и позицията на Слънцето/Луната

Някои някои разширени функции на приложението:

  • Виртуална реалност за разузнаване на локацията
  • Синхронизация на между устройствата и уеб приложението
  • Автоматично разпознаване на часовите зони
  •  Надморска височина
  •  Дистанция, направление и ъгъл между всеки две точки
  •  Импортване на локации
  •  Опция за магнитен север
  •  Конфигурируем часови дисплей
  •  Слънце/Луна време на преминаване
  •  Час и времетраене на “Златният час”
  •  Слой на картата със светлинно замърсяване

И още някои функции за маниаци:

  • Анализ на линията на погледа
  • Разберете кога Слънцето/Луната ще се покажа зад върха на планината
  • Разширено визуално търсене на Слънцето и Луната
  • Търсене с приоритет на азимута или височината
  • Видимост при новолуние
  • Дистанция до видимия хоризонт

И така, планирали сме си почивка в Гърция, да кажем или на Бали и искаме да се изфукаме с някой залез или изгрев в инстаграм. Отваряме приложението и слагаме датата, която сме си намислили, например 21 Юни 2019. Ако сме решили да ставаме рано, са насочваме към изгрева, въпреки че май е по-добре да не лягаме.

Увеличаваме и движиме с пръсти картата и където се намира кръстчето, поставяме червения маркер. Там ще бъде нашата позиция. Например на плажа на Талата, до скалите.

И така, какво ни показва приложението за 21 Юни 2019.
Първо при избора на дата, виждаме че това е лятното слънцестоене, и съответно най-дългият ден в годината.
Развиделяването започва в 03:52 (казах ли ви да не си лягате), когато настъпва Астрономичeския полумрк. Ще виждаме звездите, но небето на Изток започва да изсветлява. Той трае 48 Минути.
В 04:28 Луната ще бъде в най високата си точка на юг на 180 градуса
В 04:41 Започва морският сумрак, тогава започва и нашето фотографско време. Хоризонта около изгрева започва да се оцветява, ако има облачета те също порозовяват или пооранжевяват. Между другото не забравяйте спрея за комари, защото гръцките насекоми са доста изгладнели сутрин.
В 05:22 Започва граждансия смурак, става си светло почти. Чайките започват да хвърчат насам натам. Рибарските лодки се подготвят да излезнат.
В 05:55 Започва изгрева. В нашия случай има иконка със задраскано оче, т.е. няма да видиме слънцето да се подава над хоризонта. Но разбира се, ние ще го дебнем да изгрее зад Атон.
Ако увеличим картата, ще видим, че всъщност Слънцето трябва да се покаже млако вдясно от върха, т.е на около 2 градуса над хоризонта, 10-тина минути след изгрева. Естествено правиме около хиляда кадъра и после с часове с чудим коя снимка да изберем.
06:36 всичко приключва. Слънцeто се е вдигнало, станало е много светло и е време да си лягаме, преди да е станало 30 градуса.

Във филмчето е показан режимът в 3D, където Слънцето, Луната и звездите се въртят според часа през деня и нощта, и което може да ни даде представа, как, къде и кога да разположим нашият фотоапарат.
За астро снимките с Млечния път например е важно да знаем кога е новолуние или кога изгрява и залязва луната, по време на нощта за да можем да имаме възможно по тъмно небе.

Нататък може да видите че Луната залязва в 09:31, че Слънцето се намира в най-високата си точка в 13:26, а “златният час” започва в 20:56 и същото само че в обратен ред.
Ето и няколко примерни снимки от подобен изгрев над Талата.

04 Юни 2018 в 06:05 часа сутринта

 

21 Юли 2018 в 06:28 часа сутринта.

Снимките са само за пример, а вие можете да бъдете много по-креативни и да се възползвате максимално от приложението.
То ви дава добра представа за това как да планирате във времето вашата сесия. Как да изберете локация, от която ще се вижда изгрева или залеза.

Може би трябва да си припомним и някои основни термини от астрономията и навигацията за да ни е по-лесно да работим с приложението.
Азимут – в навигацията е ъгълът по посока на часовниковата стрелка от Север до проекцията на даден обект към равнината на наблюдение. Например чакаме изгрева на 21 Юни 2019, и азимутът в този час ще бъде приблизително 58 градуса, а залезът на 302 градуса спрямо Север в 360 градусова координатна система.

 

 

Здрач (Twilight)– (още сумракполумрак) се нарича частта от денонощието, предхождаща нощта. Това е времето след залез Слънце, когато то е сравнително ниско под хоризонта и продължава да осветява горните слоеве на земната атмосфера и нощта все още не е настъпила. Различават се три вида сумрак:

Астрономически – Прието е, че вечерният полумрак завършва (а сутрешното развиделяване започва), когато центърът на слънчевия диск е на 18° под хоризонта. Тогава небето става съвсем тъмно и вече могат да се различат и най-слабите, видими с невъоръжено око звезди.

Навигационен (морски) – краят на навигационният полумрак настъпва, когато вече не е възможно да се различи морския хоризонт от небето. Тогава центърът на слънчевия диск е на 12° под хоризонта.
Граждански – краят на „гражданския“ здрач настъпва, когато са затруднени човешките дейности, изискващи естествено осветление. Центърът на слънчевия диск е на 6° под хоризонта.
Времетраенето на полумрака зависи от времето, нужно на Слънцето да слезе на 18° под хоризонта. На екватора той е най-кратък, а с увеличаването на географската ширина се удължава.

Златен час – това е времето след изгрев, или преди залез, когато Слънцето се намира ниско над хоризонта. Преодолявайки значително повече от атмосферата на Земята и така светлината става по-мека, топла, със златисти или червени оттенъци. Сенките са издължени и плавни. Това е времето за снимки със страхотни цветове.

Географска шрина и дължина – координатита на дадена точка на повърхността на земята измери в градуси спрямо екватора и Гринуичкия мередиан. Ширината е било лесно определяема в миналото спрямо Полярната звезда и мореплавателите са знаели, колко на на Юг или на Север са били от Екватора. Въпросът с дължината обаче е бил доста по-сложен за решаване.
Полярна звезда –  Пътеводната светлина от древността до днес, насочвала мореплаватели, астрономи и пътешественици по цялата земя. Позната още като Северна звезда или Поларис, тя се отличава със това, че стои почти неподвижно в небето, докато цялата Северна звездна карта се върти около нея. За фотографите още галактически център, и е интересна, защото ако насочим апарата къв Северната звезда и заснемем снимка с достатъчно дълга екпозиция, следите на зваздите ще образуват гръг, вижте това примерно видео:

Sun/Moon Transit – това е най-високата точка на Слънцето или Луната по траекторията/мередиана на наблюдателя. Тази точка за Сълнцето е пладне за мястото на наблюдение.
Galactic center – центърът на Млечния път, важно е да знаем кога изгрява и откъде, ако искаме да направим красиви астроснимки, ето една например такава, снимана под връх Мальовица…

В следващата част, ще се опитам да покажа и как се работи с виртуалната реалност на апликацията.

Ясен Кунчев от
https://yassenkounchev.com

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Comments are closed.