FILTERFit To DiveKarussellЗдравка ТрайковаПодводен свят

Запознайте се с Хърбърт Нитш – най-дълбокият гмуркач

Този изключителен човек ще ви мотивира, вдъхнови и накара да повярвате, че сте способни на всичко.

Хърбърт Нитш е австриец, бивш състезател по свободно гмуркане  (фридайвинг), който постига 33 световни рекорда във всяка дисциплина. Той, също така, държи и рекорд в традиционния гръцки стил  „Скандалопетра“ (древна техника на гмуркане, при която се скача надолу с главата в морето с 8- килограмов камък, само по бански и щипка за нос ).

Няма човек, който да се гмурка по-дълбоко от Хърбърт Нитш, затова е наричан още „най-дълбокия човек на Земята“.  Той може да задържи дъха си повече от 9 минути. Световният му рекорд е 253.2 метра и все още не е надминат. Всъщност, този успех показва колко надалеч се прострат възможностите на човешкото тяло.

По време на най-дълбокото си гмуркане, с цел поставяне на световен рекорд, Хърбърт изпада в сън, причинен от азотна наркоза, и пропуска планираната едноминутна декомпресия . На повърхността, той слага маска, за да се върне под водата за рестартиране на декомпресията, с цел намаляване обема на мехурчетата газ във вътрешното ухо, което облекчава симптомите. Но вече е твърде късно.

Докато се декомпресира под водата, Хърбърт усеща първите сериозни симптоми на декомпресионната болест „тип 2“, която може да причини множество мозъчни удари. Гмуркачът е отведен в хипербарна камера в състояние на кома. Както, обаче ще разберете от това ексклузивно интервю, нищо не е в състояние да задържи един наистина добър човек на дъното, или в случая на Херберт – на повърхността.

Аутър Едж успява да му зададе няколко въпроса, както за спортната му кариера на свободен гмуркач, така и за ролята му като член на Консултативния съвет за защита на океана (Ocean Advocacy Advisory Board) на природозащитната организация Sea Shepherd Conservation Society. Важно е да се спомене, че Хърбърт не е само свободен гмуркач и застъпник на каузата за по-чисти океани, но и лектор, пилот и най-вече – иновативен и изключително свободомислещ човек. Новаторските му идеи напълно преоткриват свободното гмуркане. Неговите творения и философия се налагат като стандарт в този спорт.

Освен това, Хърбърт неведнъж навигира големи еднокорпусни лодки и катамарани. Последният плавателен съд,на който е капитан, е 19.5-метров експериментален катамаран, задвижван от слънчевата енергия.

Опиши как започна всичко. Кой е моментът, в който осъзна че това, което ти липсва в живота е фрий дайвинга?

„Още от дете съм запален по водните спортове – уиндсърф, плаване, водни ски, плуване, гмуркане с шнорхел, а по-късно и ветроходство (яхтинг). Открих свободното гмуркане съвсем случайно, когато една авиокомпания изгуби багажа ми, включително и водолазното ми оборудване. По време на цялата си ваканция, се гмурках само със задържане на дишането. И когато, към края на почивката, един приятел се зачуди колко надълбоко мога да се гмурна, се оказа, че бях близо до австрийския рекорд за свободно гмуркане. Тогава се запалих.“

Къде е любимото ти място за гмуркане?

„Зависи за какво става въпрос. Когато е за удоволствие, обичам да се заигравам с морската фауна, да разучавам останките от потънали кораби, или да разглеждам пещери. Палау и Френска Полинезия са чудесни места за разглеждане на подводните обитатели. В някои части на Микронезия има страхотни останки от кораби на дъното на океана, а в Сеноте (Мексико) подводните пещери са великолепни.

Едно от най-добрите места за състезания е „Синята дупка на Диййн“ на Лонг Айлънд, на Бахамите. Това е естествена дупка, дълбока над 200 м., намираща се точно до плажа.

За гмуркане без ограничения, което не е част от състезанията, велико място е гръцкия остров Санторини,със своите много дълбоки води.Този вид гмуркане е най-надълбоко, най-екстремната форма на фрий дайвинга. За него става въпрос във филма на Люк Бесон „Безкрайна синева“ (1989 г.), в който се описва историята на френския гмуркач и многократен световен шампион по фрий дайвинг Жак Майол и неговия италиански колега Енцо Майорка (повява се в образа на Молинари във филма). При този стил, гмуркачът използва шейна , окачена на въже за спускане, за да достигне дълбочината и се връща на повърхността с балон с въздух или друго устройство.“

Най-удивителното нещо, на което си свидетел е..?

„Всяка среща с живота в океана е магия,независимо дали се гмуркаш под лъчите на манта или с игривите делфини, или си в центъра на пасажи от баракуда или риба тон. Малките риби-клоуни, които надничат от морските анемони, са също много красива гледка.

И все пак, най-удивителното нещо, на което съм свидетел, се случва по време на тренировъчно нощно гмуркане в Египет. Обожавам да тренирам по това време на денонощието, когато всичко е спокойно, няма разсейване на вниманието, а и нощта имитира тъмнината в дълбините. По време на тренировка и състезания, обикновено се гмуркам със затворени очи. Отварям ги, когато съм близо до дънна плоча (получавам звуков сигнал от моя дълбокомер). Тогава, отваряйки очи, виждам ярка зелена топка от светлина да се движи грациозно под мен.

Нагоре, пък, погледът ми се изпълва с малки зелени звезди. Мисля си, че съм под въздействието на сериозна азотна наркоза и бързо се упътвам към повърхността. Оттам вече, поглеждам отново надолу и осъзнавам, че съм заобиколен от флуоресцентен планктон,голяма част, от който,  е скупчен върху плочата. Движението на шамандурата на повърхността кара плочата да се полюшва нагоре и надолу, което, от своя страна,създава  илюзията, че сякаш, планктонът танцува буги.“

Кой е най-страшният момент от живота ти като гмуркач досега?

 „Вече не практикувам подводен риболов с харпун, но преди, по време на едно такова приключение в Сардиния, когато тъкмо пронизвам рибата ,сякаш  от нищото, се появява голяма бича акула. Хищникът,на който  изобщо не му допада факта, че крада в собствения му дом, вместо да се отправи към рибата, се насочва точно към мен, отдолу.

Не зная какво да правя и спускам краката си към носа му. Точно така! Но ударът е толкова силен, че изхвърчам от водата. Акулата продължи да ме обикаля известно време, докато накрая се отказва.

Когато, по-късно, разказвам случката на местните хора, те само повдигнат рамене, смеейки се. Казват ми, че срещите с акули са част от подводния риболов, и че някои техни приятели имат белези и/или липсващи пръсти. Моята история не е нещо ново за тях.“

Кое е това, което те мотивира да се гмуркаш все по-дълбоко и по-дълбоко?

„Единственият стимул е да изследвам границите на собствените ми възможности. Нищо не ми носи  такава наслада, както отговорът на въпроса: „Колко надълбоко мога да стигна?“ В стремежа си към това, всъщност, откривам как човешката физиология и психология могат да постигнат пълен синхрон, и как да ги разбирам и да им влияя.

Всеки път, когато си мисля, че съм на предела има врата, която, когато  се отвори, границата изчезва…“

Къде е ключът към дълбокото гмуркане по време на състезание?

„Да знаеш, че силата ти е в спокойствието. С други думи – колкото си по-отпуснат  и спокоен, толкова по-успешно е гмуркането.

Правилното дишане е от основно значение за сигурността, както и, разбира се, удоволствието, което изпитваш  през цялото време. Има няколко дихателни техники, които се прилагат преди свободното гмуркане и много за след това. Специфичен е и начинът, по който трябва да поемеш последния си дъх преди всяко гмуркане.

Кислородът се свързва с хемоглобина в кръвта и се съхранява в миоглобина, който се съдържа в скелетната и сърдечната мускулатура и се получава от постъпването на въздух в белите ни дробове. Дишането е едновременно  автоматичен и автономен процес за нас. Обикновено, дишаме автоматично, както когато спим, тялото просто диша. Нашето дишане, обаче, може да бъде и автономно, което означава, че сме в състояние да овладеем автоматичното управление и да преминем на ръчно. Това е и целта, когато става въпрос за свободно гмуркане. Да обучиш тялото си  да диша по правилния начин за вида дейност, в която участва, изисква много работа.“

Хърбърт, каква е твоята техника на дишане и как я научи?

„Преди състезателно гмуркане,прилагам метода на контролирана хипервентилация, последван от “пакетиране” ( буквално  изпомпване). Но това едва ли е необходимо, когато го правиш за удоволствие.

При метода на “пакетирането” епиглотисът играе ролята на  бутало, което избутва повече въздух в белите ви дробове. Имаш нужда от този допълнителен въздух, за да изравниш налягането в синусите и кухините на средното ухо, по време на спускането.

Хипервентилацията освобождава от излишния въглероден диоксид и намалява дихателните пориви, което, от своя страна, води до по-спокойно гмуркане за мен. А спокойствието, означава по-малка консумация на кислород.

Интересно е, че желанието за дишане не се предизвиква от липсата на кислород, а от увеличаване нивата на въглероден диоксид в организма.Някои твърдят, че (контролираната) хипервентилация повишава риска от блекаут, но не съм съгласен с тази философия. В началото на кариерата ми се случва няколко пъти и то, защото не съм във форма (главно поради присъствието ми на парти от предишната вечер). Междувременно, „контролираната хипервентилация“се преименува на „прочистено дишане“ и вече се преподава в училищата по свободно гмуркане.

Преди да използваш епиглотиса като бутало и да приложиш метода на  букално изпомпване, трябва да приучиш него и диафрагмата, да бъдат супер гъвкави. Букалното изпомпване и гъвкавостта вървят ръка за ръка, в противен случай рискувате да се нараните сериозно.

Какво е чувството да се потопиш  отново след 253.3-метровия ти рекорд в гмуркането без ограничения, последвано от декомпресионна болест? Страхуваш ли се от нещо? Какво се променя, чисто физически?

„Завръщането ми към свободното гмуркане е равносилно на прераждане за мен.

През юни 2012 г., около 15 минути след най-дълбокото ми гмуркане без ограничения получавам множество инсулти в темпоралните области и малкия мозък, в следствие на остра аудиовестибуларна декомпресионна болест. Това, от своя страна, ме превръща в зеленчук – прикован съм към инвалидната количка в продължение на месеци.

Налага се да проява много упоритост, за да се измъкна от този затвор и да върна мозъка си обратно.Болничната обстановка ми действа крайно демотивиращо,прокрадват се страхове, че никога няма да се оправя. Ето защо, изправяйки се срещу всички, решавам да спра всички лекарства и да се махна оттам, за да се погрижа за собственото си излекуване. Убеден съм, че това е най-доброто ми житейско решение.

През лятото на 2014 г.,чувствайки се достатъчно във форма за да опитам водата, се гмуркам отново, и само за няколко дни постигам последния ми световен рекорд. И все още не чувствам никаква разлика под водата между състоянието ми преди да получа декомпресионната болест и след това. На сушата, обаче, е друга работа – все още имам проблеми с баланса и координацията на моменти. Бавно, но сигурно и това се оправя. Само че, отнема мнооого време!“

Ти си самоук гмуркач. Какво казваш на тези, които следват твоя път? Какъв е съветът ти към тях?

„Често ми задават този въпрос. Отговорът ми е доста стандартен: „Слушай всеки, учи се от всеки и, след това, прави нововъведения, за да си начертаеш своя собствен път. Защото, ако просто следваш пътя на другите, единственото, което постигаш е да бъдеш толкова добър, колкото тях.

Има отлични училища по свободно гмуркане и няколко добри книги по темата. Съветът ми е да се четат различни книги от настоящи и бивши шампиони и да се посещават различни училища, за да се добие по-широка представа за различните техники. Научи се чрез себепознанието как да влияеш на телесните си функции и как да балансираш сложната игра между тялото и ума.

Когато това стане, приложи наученото и въведи промени, за да създадеш свои собствени методи и техники, които се най-обещаващи за самия теб. Няма значение дали стилът ти е противоречив, или не получава одобрение. Бъди готов да пробваш и да се провалиш на няколко пъти (бъди там, направи го!). Успех и, преди всичко – забавлявай се!“

Какъв е съветът ти към хората, които задържат дъха си за кратко? Как могат да го правят за по-дълго време?

„Може би съветът е същият, който дава олимпийски лекоатлет, когато го попитат как успява да завърши маратона за три часа. Отговорът му е: „Тренирай!“. И преди всичко – тренирай разумно!

Обучението ми за задържане на дъха, може и да звучи като лесна работа, но, всъщност, изобщо не е така. То се нарича още „обучение на диван“ (couch training) и гарантира на всеки новак удвояване или утрояване на времето за задържане на дъха в рамките на седмица. Тези тренировки на сухо, буквално, се правят на дивана, пред телевизора, и включват поредица от задържания на дъха при издишване за 60-90 минути.

Нужен е хронометър (на телефона) за следене на времето. Времето, за което задържаш дъха при издишване трябва да е равно на времето, за което вдишваш между задържанията.Става все по-трудно и по-трудно. Ако правиш това в продължение на 7 дни, резултатът е удивителен.

Освен това, „обучението на диван“ ти помага да си в топ форма по отношение на гъвкавостта, мускулната  тренировка и издръжливостта.

За някои стоенето под вода поражда страхове. А когато те е страх да се потопиш, гмуркането може да се окаже изключително трудно. „

А какво ще кажеш за разликата при задържането на дъха под вода и над вода? Как се подготвяш за това, чисто психологически?

„Практиката е  перфектният учител. Напредвай бавно, стъпка по стъпка.

Ако те е страх да задържиш дъха си под вода, първо си сложи маска и шнорхел, докато не почувстваш, че дишаш комфортно.Чак тогава направи няколко задържания на дъха, след това направи същото без шнорхел, а накрая – и без маска, така че водата да покрие лицето ти.

Следващата стъпка е да оставиш настрана маската и шнорхела и да се опиташ да се спуснеш надолу 1-2 метра (не забравяй да изравняваш налягането в средното ухо, за да компенсираш това под водата – това става чрез издухване на въздух през затворени ноздри, докато не се чуе леко „пук“ в ушите ).

И малко по малко, отиваш все по-надълбоко и все по-надалече. И не забравяй никога – винаги се гмуркай с приятел, който да те наглежда, и обратното.

Правиш толкова много открития за спорта. Кое, обаче, е любимото ти и най-известното от всички?

„Моето, най-добре познато и най-използвано, изобретение във фрий дайвинга е оловна тежест за шия, която замества стандартния колан. Хрумна ми една нощ, преди постигането на един от световните ми рекорди в динамичната апнея(хоризонтално плуване под вода на един дъх в басейн, с цел покриване на максимална дистанция).

Това откритие идва след въвеждането в употреба на моноплавника, мое изобретение което позволява по-ефективно задвижване в сравнение със стандартните плавници. В началото всички се смеят, но после, след като успявам да постигна няколко световни рекорда, виждат колко е по-ефикасно.

Е, с тежестта за шия пада още по-голям смях. За мен е логично да се компенсира плъзгането на краката надолу по време на хоризонтален фрий дайв чрез придвижване на тежестта към горната част на тялото. И това работи чудесно, дори и по време на дълбоко свободно гмуркане в океана, този инструмент осигурява по-добро разпределение на теглото и баланса. Не познавам състезател фрийдайвър, който, в момента, да не използва това оборудване. Всички те използват също и моноплавници.

Но любимото ми изобретение е EQUEX (инструмент за удължаване на изравняването, както го нарича президентът на международната организация за свободно гмуркане AIDA Бил Стромбърг). Всъщност, става въпрос за две големи пластмасови бутилки от кола, залепени една за друга откъм дъното, с малък маркуч отгоре и отвор на дъното. Използвам тази инсталация  при гмуркане без ограничения и съм единственият фрий дайвър, който прави това.

Едно от основните предизвикателства е да се изравнява достатъчно дълбоко и тук на помощ идва EQUEX. Без него може да издишаш, прилагайки специални техники до определена дълбочина. Има, обаче, и един недостатък – когато си надълбоко, ако не приложиш тези техники, винаги остава някакво количество въздух в дробовете, което не може да излезе, поради високото налягане. Друга пречка е фактът, че не можеш да изравниш достатъчно бързо със скоростта, с която шейната трябва да се спусне.

EQUEX ти позволява да изхвърлиш по-голяма част от въздуха в дробовете си в плитки води (където има по-малко налягане), така че да имаш повече въздух за изравняване на по-дълбокото. По време на гмуркане без ограничения, на повърхността пълня белите си дробове с въздух на макс, след което слизам с шейната на 20 м, спирам за около минута, и издишам целия въздух в пластмасовата бутилка (през маркуча, докато избутвам водата от дъното й). Използвам обратното пълнене, за да изпразня дробовете си максимално. И, по пътя ми надолу, използвам този въздух (глътка по глътка), за да изравнявам няколко пъти в секунда.“

(Забележка: Поради водното налягане на 20 м, въздухът намалява в такъв обем, че мога да изхвърля по-голяма част от него от дробовете в бутилките.)

И понеже Хърбърт смята, че гмуркането без ограничения с традиционна шейна (с един резервоар и чанта) е изключително опасно, той изобретява двойната чанта, система за противотежест извън водата, електрическа противотежест, електрическа лебедка с няколко двигателя, различни усъвършенствани шейни с множество системи за безопасност.

Кое e най-голямото предизвикателство пред, което се изправяш по време на разработването на високотехнологичните шейни?

„Безопасността и сигурността – това са най-големите предизвикателства. Колкото по-надълбоко се спускаш, за толкова повече неща, които може да се объркат, трябва да мислиш. Въпреки че няма електроника на борда, шейните са високотехнологични, защото имат аварийни системи. А някои аварийни системи имат свои дублиращи аварийни системи. Освен това, е необходим много добре обучен екип – всеки член трябва да познава добре своята роля и отговорности.“

Нека се върнем отново на ролята, която Хърбърт играе като член на Консултативния съвет за защита на океана на Sea Shepherd Conservation Society. Ето какво обяснява той:

Sea Shepard е международна организация с нестопанска цел за опазване на океаните и моретата. Мисията й е да сложи край на унищожаването на местообитанията и убиването на живота в океаните, за да се запазят и защитят екосистемите и видовете.

Хората там прилагат тактиката на директните действия с цел проучване, документиране и вземане на необходимите мерки за разкриване и противопоставяне на незаконните действия в открито море.Те работят съвместно с местни правителства и провеждат кампании по света с помощта на 14-те си кораба и много доброволци.

Свидетел съм, и то от първа ръка, на продължаващото замърсяване с пластмаса и прекомерния риболов в нашите океани, и вярвам, че нуждата от промяна в мисленето на хората е от съществено значение за справяне с проблема. Като член на консултативния съвет на организацията, моя задача е да участвам в тази промяна като чета лекции по темата и работя по различни проекти по света.“

Колко често се гмуркаш сега?

Правя си продължителни пътешествия, между 4 и 6 седмици, до екзотични места веднъж в годината. Тогава се гмуркам всеки ден.

Кой е най-добрият съвет, получен от някого?

Понякога е по-добре да пренебрегваш съвет, друг път, пък, да го вземеш под внимание. Френската легенда във фрий дайвинга Клод Чапюи ми даде два съвета по време на първото ми международно състезание, когато ме взе под крилото си, докато тренирах. За първият – не съм съгласен, но вторият е точно на място.

Първият е никога да не хипервентилирам преди гмуркане – през цялата ми кариера го избягвам.

Втория съвет, обаче, е златен: „По-полека, забави!“. Фрий дайвинг означава използване на енергията и кислорода по най-ефективния начин. И вместо да бързаш към финала, трябва да правиш всичко бавно и спокойно.“

 

Здравка Трайкова по материали на www.outeredgemag.com.au

[template id=”16384″]

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

23 Юли 1942 г - да си спомним Вапцаров

Next post

Да те изненада гигантска медуза

Борис Григоров