KarussellЗдравка ТрайковаПодводен свят

Да те изненада гигантска медуза

Водолази се натъкват на най-приказното морско същество.

След като снимките на двойка водолази (Дан Абът и Лизи Дейли), които срещат огромна медуза край бреговете на Корнуол, югозападна Англия, стават изключително популярни в социалните мрежи, изниква въпроса: „Защо, въпреки че сме виждали всякакви морски създания, продължаваме да се удивляваме?“

Защото, нищо не подчертава толкова силно различния свят на морето, така както медузата. Движението й наподобява грациозния танц на балерина, а лекото поклащане на фееричиня й парашут изглежда неразбираемо за законите на физиката.

Едва ли може да си представим колко объркващо е за двама водолази , които проучвайки листата на водорасли край бреговете на Корнуол, внезапно се обръщат и виждат, че плават лице в лице с огромните пипала на белодробна медуза. Големите екземпляри достигат тегло до 35 кг.

Абът и Дейли снимат поредица от водни преживявания за проекта за набиране на средства от социалните медии „Седмица на океаните“ (Wild Ocean Week), когато настъпва неочакваната среща. Снимка на Дейли ( направена от Абът), плуваща с медузата, светкавично се разпространява в Интернет пространството и става изключително популярна.

Поразяващ е не само размерът на морското създание, но и сблъсъкът на светове, които Абът успява да улови съвсем ярко и отчетливо. Контрастът между грубия водолазен костюм на Дейли (с маска и шнорхел), и фината красота и грация на прозрачното морско чудовище, подчертава колко близо, но и същевременно колко далече, сме от тези, с които споделяме един общ дом – планетата „Земя“!

И все пак, дори и в най-странните и далечни форми на съществуване, ние сме способни да зърнем подобие на себе си.“Медуза, ако гледаш достатъчно дълго“, пише американската писателка Али Бенджамин в детския си роман „Нещо по въпроса за медузите“ и продължава с описанието но чудатото същество: „…прилича на туптене,като биене на сърцето…Това е техният пулс, начинът, по който бързо се свиват и отпускат. Като сърцето на призрак – сърце, през което можеш да погледнете направо в един друг свят, където всичко, което някога сте загубили, е отишло да се скрие.“ С  остроумните си шапки (някои са известни с това, че се преобразяват, за да заблудят хищниците), медузите са като живи лава лампи или карти от тестовете на Роршах – начинът, по който възприемаме аморфността им, говори повече за това кои сме ние, отколкото за това какво са те. Те са абстрактното изкуство на океана.

Фотографията на Абът, която ни потапя в мистерия, напомня на картината на британския художник Джоузеф Търнър „Изгрев с морски чудовища“. Произведението, което остава неизвестно за обществеността почти половин век след смъртта на автора (1851 г.), е открито случайно в мазето на Националната галерия на Лондон през 1906 г. Това е голямо маслено платно, върху което са изобразени същите цветни отблясъци, наподобяващи розово злато и цвят на узряла праскова, от гигантската медуза, на която се натъкват Дейли и Абът.

Предвиждайки нефигуративното изкуство на последвалия век, недовършената картина на Търнър предизвиква наблюдателите да се опитат да визуализират форма на фона на силната светлина. Критиците остават разделени в мненията си дали в картината на бурното море по зазоряване, живеят митични дракони, риба или  нещо друго, различно от вълни, целящо да изстиска докрай въображението ни. Или, може би, както медузата сама по себе си, пейзажът на Търнър е едно пулсиращо огледало, което ни показва кои сме и как се чувстваме, докато бродим из вселената – радостни или изплашени, изгубени или намерени, застрашени или свободни.

Здравка Трайкова по материали на www.bbc.com

[template id=”16384″]

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Запознайте се с Хърбърт Нитш - най-дълбокият гмуркач

Next post

Символиката на руските затворнически татуировки

Борис Григоров