Френски филми триумфират на фестивала в Кан
Жак Одиар
Филмът на френския режисьор Жак Одиар , “Дийпан” спечели наградата“Златна палма” за най-добър филм на кинофестивала в Кан.
Филмът е за бивш военен, жена и момиче, които бягат от раздираната от гражданска война Шри Ланка във Франция с паспортите на починало семейство. Тримата се настаняват край Париж и скоро откриват, че и там има насилие.
Голямата награда на 68-мия кинофестивал в Кан бе за драмата за Холокоста “Синът на Саул” – дебютната творба на младия унгарски кинорежисьор Ласло Немеш. Лентата описва историята на Саул Ауслендер – евреин, който е депортиран в концентрационния лагер Аушвиц и попада сред зондеркомандос – затворници, които работят в газовите камери. Един ден Саул открива младо момче, което за кратко оцелява в камерата. Саул вярва, че в това момче е разпознал сина си, потресен е и ще направи всичко, което е по силите му, за да го погребе.
Наградата на журито отиде при гръцкия режисьор Йоргос Лантимос за филма “Омарът”. Действието на филма се развива в близкото бъдеще, в общество, в което всеки самотен човек бива задържан и изпратен в специално учреждение. Там той трябва за 45 денонощия да намери половинката си, като след изтичането на този срок нарушителите се превръщат в животни. Главният герой е беглец, който не иска да се подчини на установения ред, и се присъединява към нелегална група “Самотниците”. Главната роля се изпълнява от Колин Фарел.
Наградата за най-добра актриса си разделиха французойката Еманюел Берко и американката Руни Мара.
Еманюел Берко Руни Мара
Във филма “Моят крал” на френската режисьорка Майвен ле Беско , Еманюел Берко представя романтичната история на момиче, преминаващо през рехабилитация след тежка травма, получена при каране на ски. Мара пък бе отличена за една от главните роли в “Каръл” на американският режисьор Тод Хейнс.
В драмата се разказва за връзката на две жени, които живеят в Ню Йорк в началото на 50-те години на миналия век. Кейт Бланшет и Руни Мара изпълняват главните роли в лентата.
За най-добър актьор журито определи французина Венсан Линдон за филма “Пазарен механизъм” на режисьора Стефан Бризе
Венсан Линдон
Лентата разказва за безжалостния свят на пазара на труда, в който работодателите шпионират служителите си. Линдон е нещастен и унизен безработен, който се изправя пред морална дилема, когато намира работа като охрана в супермаркет. Той отговаря за видеонаблюдението и е принуден да шпионира колегите си, когато директорът решава да прави съкращения.
FilterDigest по материали от FrancePresse
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
No Comment