Знам, че червеите ще ме ядат, искам духа ми да лети
Да си смел е да бъдеш съзнателен, но питам се кой може да го разбере? По повод изложбата фотографии, „Мигновения“, заснети преди седем години, изложени днес. Фотографии на една шушулка, едно тяло, откъсващо се от живота и впиващо се в това, което наричаме „отвъд“. Тялото на Мама Злата. Голото тяло на актрисата Златина Тодева. Заснето от Юлиан Табаков.
Хвърчат въпроси из „пространството“. Гледам интервю с автора и преливам от възмущение. Водеща на сутрешен блок буквално пет поредни пъти зададе един и същи въпрос по различен начин. „Какво искаш да ни покажеш с тази изложба?“. „Не й ли отнемаш така от достойнството?“… Авторът смирено отговаряше, обясняваше. Без претенция, без гняв. С усмивка. Каза, че е искал да направи портрет на старостта, а не на Златина Тодева. Проведе се „дискусия за границите на визуалното“. Според мен, когато има смисъл, има ядро в една творба, то граници не могат да бъдат поставяни. Изразността в изкуството не може да се очертае в кръг.
Срамна ли е голотата? А срамът какво е? Срамът живее в закостенелите мозъци. В тесните ковчези, които ни строят предразсъдъците. Голотата е най-естественото нещо на света. Тленност. Вижте изложбата и осмислете, почувствайте откровението на голото тяло на отиващата си Златина. Останала артист до последно. Именно такъв, защото инструментът на артиста е тялото му. Тялото – то е израз, пластика, оръжие, физическо проявление на таланта и силата му. Още в първи курс в Академията актьорът учи как да използва тялото си, как да го впрегне, за да му служи. И още, че играта, ролята, всичко е отвъд телесността. Духът е водещото.
„Знам, че червеите ще ме ядат – има време. Просто искам духа ми да лети.“ – Златина Тодева.
Теодора Иванова-Додо
за FilterDigest
Изложбата” Мигновения” ще бъде в галерия “Райко Алексиев” до 19 април 2015 година.
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
No Comment