През 1987 г е построен първият 350-тонен прототип, получил името “Лун” или “Проект 903”. Този 74-метров кораб се задвижвал от осем турбо-реактивни двигателя и е могъл да развива скорост над 500 км/ч. Въоръжението му се състояло от шест броя крилати ракети “Москит”. Планирано било производството на осем подобни екраноплана, но с края на “Студената Война” и последвалия разпад на СССР, проектът бива закрит.

 

350 тона мощ

При движението си, корабите (или по-скоро – самолетите) от този тип, се възползвали от т.нар “екранен ефект” – допълнителна подемна сила, възникваща при полет на малка височина (около 3м) над водна или твърда повърхност. В хода на изпитанията се оказало, че машината може да извърши стабилни излитане, полет и кацане дори при 5-метрови вълни.

Подобни “летящи кораби” биват разработвани от Съветския Съюз като високоскоростен военен транспорт и използвани предимно в Каспийско и  Черно море.

Полетно-технически характеристики на Екраноплан, Проект 903 «Лун»
Размах — 44,00 м
Дължина — 73,80 м
Височина — 19,20 м
Площ на крилата— 550,00 м2
Маса празен — 243000 кг
Максимално излетно тегло — 380000 кг
Тип двигатели — 8бр НК-87
Тяга — 8 x 13000 кгс
Максимална скорост — 500 км/ч
Практическа далечина на полета — 2000 км
Височина на полета при екраниране — 1-5 м
Мореходност — 5-6 бала
Екипаж — 10 чел.
Въоръжение: 6 ПУ ПКР 3М-80 МоскитУспехът провокира развитие на идеята
След успешните изпитания на първия екраноплан-ракетоносец (наречен от НАТО “Каспийско Чудовище”),  се заражда идеята за още по-интересен проект – гигантски екраноплан-самолетоносач! Днес от него са се съхранили само някои от скиците и чертежите, благодарение на което можем да добием приблизителна представа за външния му вид.

Съветските инженери били недоволни от бавната подвижност и нуждата от сериозно флотско подсигуряване на кораби за “конвенционалните” самолетоносачи. Така възникнала идеята за екранолан-самолетоносач, който в съкратени срокове, да може да доставя ударни авиогрупи до всяка точка на световния океан. Проектът, сам по себе си, получил “зелена светлина” именно и благодарение на скоростните преимущества, демонстрирани от “Лун”.
Както ясно се вижда от пистата на откритата палуба, този екраноплан  би могъл успешно да играе ролята на “летище-майка” за почти всеки тип неголеми самолети на ударната авиация.

Днес никой вече не може да отговори, защо този готов проект не е бил реализиран. Възможно е конструкторите да са решили, че комбинацията от екраноплан с допълнително въоръжени изтребители на борда е твърде опасна за експлоатация. Друга причина би могла да бъде прекомерно високата цена не само на проекта, но и необходимата поддръжка след реализацията му. Във всички случаи, ако подобен проект е бил реализиран, то той със сигурност е щял да се превърне в истински технологичен пробив.