Нов живот за метро-влаковете на дъното на Атлантика

04 Nov 2015 Явор Парлапански

0 0 316

Метро-влакове изхвърлени в океана, но не на “бунището”, а за да се превърнат в изкуствен риф – убежище на морския живот

Това е наистина грандиозна и дори сюрреалистична гледка – бракувани вагони изблъсквани в морето. Две години и половина, Стивън Маллън фотографира ню-йоркски метро-влакове, в момент, в който те поемат своя последен път към новото им предназначение. Той нарича този курс съвсем тематично – “Последна Спирка – Атлантик”. С него хвърля светлина върху това как тези съвременни машини поемат своето ново предизвикателство – да се превърнат в изкуствен риф, нов дом за морския живот. Нашите колеги от “My Modern Met” се свързаха с Маллън, който да разкаже повече за тази своя наистина интересна серия, както и да го попитат как тя се отразява на неговата кариера. Предлагаме ви тяхното наистина осветляващо интервю по-долу, но първо се насладете на следващите драматични фоторгафии.

– Определят Ви като “индустриален фотограф”, балансиращ работата си на ръба между фото-журналистиката и финото изкуство. Вярно и точно ли е това мнение?
– “Индустриален фотограф” наистина е определение което аз самият ползвах, за да могат хората по-лесно да разбират онова, което правя. Смятах, че то е добра идея, но очевидно е предизвикало и известно объркване. Така много хора започнаха да мислят, че снимам само производствени линии… Премахнах всички “тагове” в тази връзка от моята електронна поща, от сайта си и още няколко места свързани със социалните мрежи, но явно разпространеното определение вече се е превърнало в “мнение”, а това изглежда, ще отнеме известно време докато премине. Не мога да отрека и друго – наистина имам слабост към индустриалния свят и обичам да го снимам!– Какво беше чувството да наблюдавате избутването в океана на тези метро-влакове?
– Сюрреализъм! Титанично – със сигурност. Дори се случваше понякога да подскоча от сблъсъка им със водата. Това е като да наблюдаваш света през отворен прозорец и с вътрешното си око да виждаш на моменти самият себе си – сриващ се по същия начин, падащ. Това са същите тези мотриси, влакове и вагони, в които си се возил повече от десетилетие, споделяйки моменти от забързаното ежедневие. Изведнъж се чувстваш някак “избутан” назад във времето, хванал здраво дръжката, но този път не го правиш просто в “защита” на личното си пространство в час “пик”.– Колко важно беше да запечатате този момент?
– Всеки един такъв е уникален. Това е размазваща фотография на твърде високо ниво! Промените на и във водата, промените в светлината – всичко това е наистина един непрестанен процес и аз физически не мога да уловя всеки един момент при всяко едно хвърляне. Някои са “замразени” във въздуха, други – при разрушителния допир с океана който е и новият им дом.
– Какъв тип внимание успяхте да привлечете с тази серия от фотографии и по какъв начин това се отрази на кариерата ви?
– ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ! Моята връзка с “Weeks Marine” ми позволи да снимам и много, наистина исторически моменти за Ню Йорк, да успея да уловя неговото настояще и неговото минало – за това ще им бъда и вечно благодарен. Пиша това от офис в Рим, където бях избран като един от общо десет изложбени творци. Тук съм за прес-конференцията и съответно, за откриването на Pure Water Vision of Eco Art Project.– Какво бихте посъветвали от свое име всеки фотограф, проявяващ интерес към вашия стил на снимане?
– Това, което може да помогне, е много опит. Не само натрупан такъв – опитвайте да правите това, което искате, да хванете онова, което виждате. Отварянето на много врати при търсене може да ви донесе много и различни гледни точки, да ви отведе до чудесни локации. Важно е да следвате интуицията си. Ако харесвате да снимате дори боклук – правете го. Със сигурност ще има и други, на които ще им хареса– Благодаря Ви за интервюто и фотографиите Стивън. Това наистина е вдъхновяващо!И няколко снимки от вече потопените вагони: