Книги

“Кравата е самотно животно” – Давид Албахари

161314_b

Обожавам кратки разкази. У нас за съжаление те са жестоко пренебрегвани. Поне аз не се сещам за български конкурс със солидно възнаграждение за проза в кратка форма. Все са за роман, нали това е “голямото изкуство” и други няма. Но повечето български писатели явно гледат с презрение на разказите, сякаш са някаква по-низша форма на изразяване. Разбира се, изобщо не е така. Разровете се из интернет за съвети на велики автори и ще видите едни повтарящи се думи – краткост, краткост, краткост.
 За поредицата на “Жанет-45” и Нева Мичева много се е изписало и не смятам точно аз сега да ви отварям очите. Който я знае, знае я, който не я знае, дано скоро се запознае с нея (и с Нева, и с поредицата). Изключителна преводаческа и редакторска работа, без грешки, с характерно, запомнящо се оформление. Мисля си, че както сега се ровим из антиквариатите, търсейки да запълним някоя добра поредица от комунизЪма, така и след години хората ще издирват тези книги.
От Албахари съм чел само “Гьоц и Майер”, която ми хареса поради нетипичния си подход към една непозната част от огромната трагедия, наречена Холокост. Още в нея изреченията бяха кратки, с често повтарящи се фрази, което веднага ми направи впечатление, че авторът явно пише и разкази. След кратка справка с чичко Гугъл, установих, че Албахари има около десет сборника. В предговора към настоящото издание той обяснява как са се променяли темите и идеите му. А като видях и кои са му вдъхновители (Хармс, Кортасар и Будзати!), беше излишно да чета повече обяснения и веднага захапах сборника.
И стигаме до онова досадно изречение, което всеки казва след прочит на сборник с разкази – някои ми харесаха, други не чак толкова. Всъщност истината е, че тук повечето сякаш не ми харесаха. Нямаше я магията на Будзати, която ме държа през близо 500 стр., нямаше я неговата непринуденост, нито суровия абсурдизъм на Хармс, който усещах като дълбоко преживян. Тук повечето разкази ми се сториха като писани между другото, като слаба имитация на великите. Даже си представях как Албахари е вдигнал крака на масата, прозява се и пише следния “разказ”:
От всички предмети на масата само един не е остър.
Та-дааа! Какъв шедьовър! Ходи го разбирай какво означава, ама това не е важно сега, важно е да си блъскаме главите и да хвалим автора. Честно казано това ми прилича на слаб опит за имитация на “For sale: baby shoes, never used” на Хемингуей. Само че онова изречение провокираше образи и истории, докато острите предмети върху масата не събуждат нищо в мен. Отминавам.
Забелязах, че повечето колеги са писали, че сборникът не трябва да се разбира, а трябва да се усеща. Даже някой беше писал, че разказите не са писани, за да се запомнят. Ами, не, не го разбирам това. Честно казано, разказ, който не мога да запомня, за мен е слаб разказ. Без атмосфера, без история, без герои, просто интелектуална главоблъсканица. Възможно е и аз да бъркам, ще се радвам някой да ми отвори очите.
Албахари има и попадения, които обаче трябваше да препрочета, за да си спомня. Не казвам, че човекът не е добър писател, просто или не е моят тип, или е писал повече с главата и по-малко със сърцето. Много харесах “Съседката” например. Ето ви го:
Посред нощ някой чука на входната врата. Майка става, отива боса в антрето, светва лампата, надзърта през шпионката, после отключва вратата и пуска съседката у нас. Тя, по бяла нощница и с мъжки чехли на краката, шепне, че съпругът й се прибрал пиян и трябвало да избяга, защото този път със сигурност видяла злото в очите му. Сестра ми и аз мълчим, притаили дъх. От съседното жилище долита гръмка песен, после звук от строшено стъкло. Майка прегръща съседката, скланя главатай на рамото си. Сестра ми казва:
– Ще се разплача. 
Без да изпуска съседката, майка се обръща към нас.
– Само да съм чула – казва – утре сутринта някой от вас двамата да ми се оплаква, че не може да стане навреме за училище.
   Изгасва лампата и затваря вратата към антрето. 
Не знам, отидете, прочетете 2-3 страници и тогава си купете книгата. Определено не е за всеки (то кое ли е). Гледам, че в Goodreads на повечето хора им е харесала, което за мен е супер странно…

Издателство: Жанет-45

FilterDigest

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Среден пръст по цигански

Next post

Поглед през обектива на Иранския фотограф Abbas

Борис Григоров

No Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.