Обожавам кратки разкази. У нас за съжаление те са жестоко пренебрегвани. Поне аз не се сещам за български конкурс със солидно възнаграждение за проза в кратка форма. Все са за роман, нали това е “голямото изкуство” и други няма. Но повечето български писатели явно гледат с презрение на разказите, сякаш

Карл Сейгън е един от основните популяризатори на науката, хората, които правят невъзможното – да обяснят едни от най-сложните процеси, които протичат около нас, на прост и разбираем език. Хубаво е, че има такива хора, които подобно на Прометей свалят огъня до простолюдието и го избавят от страхове и измами.