Директно от Междузвездни Войни – съветският ВВA-14

17 Oct 2015 Явор Парлапански

0 0 352

През седемдесетте години на миналия век, в тогавашния Съветски Съюз, започва разработката на ВВА-14. Това е наистина “странна птица” – самолет-амфибия със способност за вертикално излитане и/или от ограничени равни площадки от всякакъв тип. Важно условие и приоритет в проектирането на конструкцията е била възможността за използване на водни повърхности, например – излитане от вода и последващ полет на пределни скорости и дълги дистанции, но и с възможност да се лети съвсем ниско като се използва екранният ефект (т.нар. “възглавница”) на повърхността, създаван от аеродинамичните качества и в зависимост от скороста на машината.
Идеята, дизайнът и проектът са дело на родения в Италия Роберт Бартини, които са отговор на изискванията за ефективно противопоставяне и евентуално унищожаване на американските атомни подводници с балистично ядрено оръжие, криещи се в дълбините и под ледовете на полярния кръг.

След продължителни изследвания, включващи разработката на малък прототип Ве-1 – самолет с крило за “екранен ефект”, първият ВВА-14 е завършен през 1972 г. Първият му полет е изпълнен от конвенционална ПИК (Площадка/полоса за Излитане и Кацане) на 4-ти Септември 1972 г.

През 1974 към конструкцията са добавени и надуваеми понтони, които създават много оперативни проблеми. Следват тестове на плаваемостта с рулиране по водни повърхности, като кулминация са стартовете на полетните тестове – 11 юни 1975.

Надуваемите понтони по-късно биват заменени с твърди такива и вследствие на промяната, фюзелажа на самолета бива удължен като се добавят и стартови двигатели. Това превъплъщение получава наименованието 14М1Р. Междувременно, от конструкторското бюро, където се разработват батериите за подемните двигатели (12 РД-36-35ПР), не успяват с доставката, което прави тестовете за вертикално излитане и кацане (ВИК) невъзможни.

ВВА-14 в полет с “прибрани” надуваеми понтони

ВВА-14 с разпътнати понтони

ВВА-14 на “земна” рульожка – понтоните тук не са необходими и са “прибрани”

ВВА-14 в полет

ВВА-14 на рульожка с надути понтони – преди заход във водата

ВВА-14 във водата

Последният оцелял

След смъртта на Бартини през 1974, проекът е забавен и изглежда обречен. Самолетът до този момент е извършил 107 изпитателни полета, с общ нальот от 103 часа. Единственият оцелял ВВА-14 №19172 е “пенсиониран” в музея на ВВС на РФ в Монино през 1987 година. Самолетът все още се намира в музея – макар и демонтиран, в доста западнало състояние, той все още носи логото на “Аерофлот” и “новият си граждански” номер 10687.

Частични останки от ВВА-14, екраноплан, летище-музей Монино, Москва