Далеч от безумната тълпа
Адаптациите по викториански романи могат да бъдат досадна тенденция. Превръщайки класическите истории в плоски романтични сюжети и орязвайки богатите на образи среда и атмосфера, те често са анемични опити за потапяне в историческия период. Истината е, че повечето от тях, дори по-захаросаните версии, като тези на Джо Райт, носят сантиментално очарование, което лесно влиза под кожата, и не е изненада, че предизвикват одобрение у масовата публиката (но не и у почитателите на книгите). Името на датския режисьор Томас Винтерберг, който направи изключителния и номиниран за Оскар „Ловът“, е интересен избор и дава обещание за един различен поглед към историята.
А каква е историята? Филмът е базиран по едноименния роман на Томас Харди, издаден през 1874 г., в който се разказва съдбата на Батшеба Евърдийн – млада жена, която получава голямо наследство от чичо си, и изправена пред трудния избор на съпруг, трябва да примири порива си за свобода с нуждата от улегнал живот. Кандидатите са трима. Войник, фермер и заможен земевладелец.
100 години след първата адаптация, идва време за нов прочит. В ролята на Бетшеба влиза Кери Мълиган. Докато язди с коня си сред красивата природа на Есекс, тя среща фермера Оук (Матиас Схонартс) – неловък в социалните контакти, но с голямо сърце и мечти. Когато обаче той й предлага брак, Батшеба отказва. Нейното желание за свобода я тласка извън всякакви обвързвания, особено във време, когато правата на една съпруга не надвишават домакинската работа
След като се разделят за кратко, само за да се срещнат отново, този път събрани от неочакван пожар в плевнята на новото имение на Евърдийн, двамата започват съвместна работа по облагородяването на земята. Местните са скептични към младата господарка, но интересът на съседа им Уилям Болдууд (Майкъл Шийн) – начетен и уседнал мъж, който най-накрая иска да създаде собствен дом, е привлечен. Батшеба чувства симпатии към него и сигурността, която той предлага, е желана от всички жени. Но докато тече времето й за размисъл, тя среща сержант Франк Трой (Том Стъридж) – самонадеян млад войник, който ще й разкрие непознатите предели на страстта.
Може би историята на пръв поглед звучи досадно и елементарно и може би в ръцете на по-неопитен разказвач би била точно такава. Но именно в това проличава майсторството на екипа, който стои зад адаптацията – да разказват по необикновен и задълбочен начин, обръщайки внимание на всеки един нюанс, засегнат от романа. Най-големият актив са сценарият и актьорите, които разкриват пълнокръвни и завършени образи, с добра мотивация и интересни вътрешни конфликти.
Разбира се, това преди всичко е филм за Батшеба и основната отговорност пада върху раменете на Кери Мълиган, която отново доказва, че е една от най-добрите актриси, които работят в момента. Със своята типична „тиха” игра, тя създава героиня, на която съчувствате, но и която в някои случаи може да бъде самонадеяна и самодоволна, дори горда и инатлива. Тези качества контрастират с нейните състрадателност, трудолюбие и стремеж към свобода и тя бавно се оформя като сложен и интересен персонаж.
Тримата кандидати също са избрани с подобаваща адекватност. Матиас, който играе фермера Оук, е мълчалив и разчита повече на погледа си и силната физическа фигура, която внушава стабилност и непоколебимост. Това е герой, който живее според прости принципи и следва традициите, оставени от семейството му. Здрава работа, без интровертни размишления. Привличащо, но и същевременно ограничаващо. Най-добрата сцена във филма е между неговия герой и Уилям Болдууд, изигран отлично от Майкъл Шийн. Двамата се срещат малко след сватбата на Батшиба със самонадеяния Трой. В кратките разменени реплики си личи взаимното уважение и разбиране между двамата мъже, обичали силно веднъж, но сега останали в периферията.
Тримата кандидати показват интересна линия, в която от едната страна стои Трой със своята страст и авантюризъм, а като негова противоположност е Болдууд –затворен и неуверен мъж на средна възраст. Единствено Оук успява да съчетае качествата и на двамата, превръщайки се в единствения логичен избор – мъжът, с когото Батшиба ще бъде свободна. В един от последните кадри двамата вървят заедно, след което той се отдалечава, за да отвърже коня, а Батшиба, в момент на благодат, поема дъх с усмивка, най-накрая усетила хармонията на живота.
Това е филм, който те кара да излезеш навън, да прекопаеш някоя нива, да усетиш живота от първа ръка, далече от (безумната тълпа на) града. Харди е вярвал в този начин на живот и в романите (и разказите) му темата за селския човек, открил спасението и свободата си в простичкия живот, е неотменна тема. Това благоговение пред природата се усеща във филма на Винтерберг – пореден успешен проект за датския режисьор.
Мартин Касабов за FiltterDigest
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
No Comment