Нинко Кирилов е автор на сборника с разкази “Двойници и животни“, който много харесах преди две години. Поради мълчанието му оттогава, реших да направим (всъщност не чак толкова) кратко интервю и да обсъдим актуалните теми от литературната сцена. Кирилов… (мога да те наричам Кирилов за пред хората, нали?) Ти май

Адаптациите по викториански романи могат да бъдат досадна тенденция. Превръщайки класическите истории в плоски романтични сюжети и орязвайки богатите на образи среда и атмосфера, те често са анемични опити за потапяне в историческия период. Истината е, че повечето от тях, дори по-захаросаните версии, като тези на Джо Райт, носят сантиментално очарование,

Никога не съм харесвал особено спортните филми. Повечето, които съм гледал, винаги са следвали една и съща схема, в която отборът/играчът след много усилия и „изненадващи” предателства успява да спечели конкурса/шампионата. Има и изключения, разбира се. Примерно „Разяреният бик” на Скорсезе, който на пръв поглед е биографичен филм за боксьор,

Има три филма за Изчезването на Елинор Ригби. Неговият, Нейният и Техният. Любовна история, разказана през гледната точка на героите си. Това не е нова концепция и присъства в класики като Рашомон, но никога досега не е показвана в такъв мащаб. Първоначално режисьорът Нед Бенсън снима два филма, които показва на фестивала в

  Райън Гослинг се превърна в световна звезда благодарение на успеха, който пожъна романтичния филм „Тетрадката”, но чрез избора си на роли в сурови драми през следващите десет години, доказа, че интересите му не се коренят единствено в сантиментални истории, които да размекват сърцата на тийнейджърите. С номинация за Оскар

Гьоц и Майер. Никога не съм ги виждал, мога само да си ги представям. При такива двойки  единият обикновено е висок, а другият нисък, но предвид това, че и двамата са били подофицери от СС, лесно бе в мислите си да ги видя над среден ръст, може би дори еднакво

„Искам да знам колко ще струваш, след като не ти оставям нищо. Кой иска света в краката си?” – пита умиращият на болнично легло Ед, който се притеснява за бъдещето на внука си. За по-малко от две минути, сценаристът Уилям Монахан излива основата на целия филм. За въздействащото начало помага

“Какво да направя, за да се помиря със себе си?”- така започва “Вълшебникът”, последното произведение на Набоков, писано на родния му руски език. В него става въпрос за 40-годишен мъж, разкъсван от неистовото си привличане към 12-годишно момиче. Новелата е писана през 1939 годинар в Париж, малко преди Набоков да

Още едно книжно събитие от издателство “Точица”. След изключителната “Когато искам да мълча”, за първи път на български можем да се докоснем и до “Чутовното нашествие на мечките в Сицилия” от италианския автор Дино Будзати. Огромен фен съм на Будзати, поради романа му “Татарската пустиня”, който лесно мога да определя

  “Пролетен сняг” е първият роман от японски автор, който прочитам. Не знам защо, но винаги е имало нещо в източната култура, което ме е отблъсквало. Може би поради някакъв предразсъдък, в мен е стояла идеята, че азиатското изкуство като цяло е твърде далечно от европейското. Че се основава на