УРОК на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Урок за всеки от нас.

urok

Искам да пиша за българско кино, без да кривя сетивата си, без напън и претенция. Искам да казвам нещата такива – каквито са. Без капка пристрастност. Искам да го правя само, когато извира отвътре. За това и пиша този текст.
Гледах „Урок“. Новият български филм, който обикаля света, а от няколко дни и родните киноекрани. Смях се. Плаках. Излязох от салона щастлива и тъжна, едновременно. Щастлива, че някой днес е създал подобно нещо, и тъжна от реалността, която видях във филма. Реалност, която виждам и в действителност, от както живея съзнателен живот. Тук, в България. „Урок“ сам по себе си е урок. Урок по режисура и драматургия. Урок по актьорство. Урок по кино. Урок по живеене. Вярвам, че когато нещо е направено с усет и талант, то няма как да остане незабелязано.
В киносредите има един израз – „правен на мускули“, когато лентата е нискобюджетна. Такъв е и случаят с „Урок“. Започвам от тук, не защото това си личи, а защото го знам и искам да го подчертая. Но този път „цената не отговаря на качеството“.
В наши дни да правиш българско кино е като да вдигаш въстание с трима души. Но когато има желание и оправдание не трябва, дори. Филмът е правен с професионализъм и стремеж за гласност. Казвам гласност, защото „Урок“ изрича на глас думи, които се въртят в главите на всички нас. Това е филм за чисто българската ни действителност. Усеща се една тънка чувствителност за морал, за общественост, която изгражда силен конфликт в историята и ни кара да стоим „на нокти“ в киносалона. Съспенс, който се прокарва през възприятията ни, загнездва се и успява да извика безброй мисли и реакции. Но без да размахва дидактично пръст, без да дразни, да назидава.
5226_1411314881_6220a030be5f7a8c4760d3e9b4d5d9ee
Мощната актьорска игра на Маргита Гошева, Иван Бърнев, Стефан Денолюбов, Иван Савов. Чистата естественост, без капчица преиграване носи усещането за документалност, за висок реализъм. Внимателно градените персонажи и силната изразеност на драматургичната реалност, не успяват да породят чувство на съмнение нито за момент. Детайлите, които ми станаха любими, идентифицирах се, дори с една висяща паяжина на тавана и жената, която има хиляди мисли в главата си, но става, за да я изчисти, защото, когато нещо не е както трябва, тя не може да заспи.
Има един въпрос, който често си задаваме. Кой е филмът, за който те е яд, че ти не си му написал сценария? Мога с ръка на сърцето да кажа, че днес за мен това е „Урок“. Защото истински гениалните неща са най-прости.

Теодора Иванова – Додо
за FilterDigest

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *