Влюбеност – единствено число, женски род. Синоними – увлечение, привързаност, любов, обич, пристрастеност, влечение. Айде, бе!

Вървя по улиците, а навън е пролет. Рай. Удря ме вълна от хора, седнали по пейки и поляни, наобиколили града като птички, държани досега в клетка. Хубаво и светло е в сърцето на града. Отвсякъде се носи музика и смях. Сещам се за „Градът се превръща във вселена, когато си влюбен в един от неговите обитатели“. Що се отнася до мен, аз винаги съм във вселена. Това не е измислица, само за да е по-весело. Това е факт. Сърцето ми е смазана машина, която има нужда да тупти в ритъма на друго име.

Влюбеността, независимо в кого или какво, носи енергия, която няма аналог. Взаимността – такава, каквато я сънуваме, често е като ягодите през май – сочни и вкусни, но само на външен вид. Но не е това основното в тази влюбеност, която сякаш трае само няколко мига. Фредерик Бегбеде упорито твърди, че любовта трае три години. Любовта хранителен продукт със срок на годност ли е? Кое трае три години или три мига? Онова чувство, което свети и изгаря, онази сила, която те тласка към друго същество, със силата на пръскащи се атоми? Чудя се, когато изминат тези три години, не се ли настанява нещо, което е дори по-силно и значимо. Светът е устроен така, че на всичко поставяме етикет и заглавие. Супермаркет за изстрадали души. На най-високия рафт има сърца, ако имате нужда от ново, а на промоция днес са бенгалският огън и пакет за съживяване на пеперуди в стомаха.
„Осъществената любов – е любов умряла.
Някъде сред всички чорапи,
дебнения за изневяра
или прости
човешки нехайства –
сред които се загнездват
разочарования,
приютяват се
недоизказаности…
и така
ден след ден… се трупат,
докато не дойде краят,
сгромолясващ и величествен,
той носи изгрев у себе си
и прозорец.“, казвам аз.

„Нямаме право да бягаме от щастието. Повечето хора не са имали нашия късмет. Когато им е приятно заедно, не се влюбват. Когато са влюбени, не си пасват в леглото. Или пък когато са добре в леглото, след това нямат какво да си кажат. Ние си имаме всичко, освен че нямаме нищо, понеже не сме заедно.“, казва Фредерик.
А истината седи някъде, на любимото си място, по средата. Мъдри се и иска да ни даде урок. Урок по живот или по любов?
А дните пролетни продължават да се нижат, докато не дойде лятото, по-кратко от миг, а след него есента и зимата и нечии ръце, някъде и навсякъде, ще продължават да се държат една за друга, независимо от времето навън.

Теодора Иванова – Додо
за FilterDigest

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.