“Мидълмарч” – Джордж Елиът

Published on: 20/03/2015

Filled Under: Книги

Views: 1187

Tags: , , , , , ,

 

middlemarchРеших да прочета “Мидълмарч” главно поради два цитата, този на Вирджиния Улф: “Мидълмарч е един от малкото английски романи, написани за зрели хора“, и този на Мартин Еймис: “В лицето на Джордж Елиът жените са създали най-великия англоезичен писател досега.” Книгата, със своите почти 900 стр, е сериозно предизвикателство за всеки читател, бил той дори и някой фанатик, така че се надявам това ревю да ви даде достатъчно богата представа за произведението, за да успеете да вземете най-доброто решение за книжния си график.

Джордж Елиът всъщност е псевдоним на Мери Ан Евънс, родена през 1819 година в Уоркшир. Още като млада, Евънс се отличава със свободолюбив дух, и желание да се самообразова. Започва да превежда книги като “Животът на Исус” и “Същността на християнството. Премества се в Лондон, където през 1851 година става заместник-главен редактор в престижното списание “Уестминстър Ревю”, като това й дава възможност да се озове в самия център на интелектуалния елит по това време. Там тя се запознава с Джордж Хенри Луис – писател, критик, есеист и изявен философ, женен мъж, с когото живее в продължение на 24 години, до неговата смърт. Подобен скандал би бил фатален за кариерата на обещаващата писателка, затова тя измисля мъжкия псевдоним Джордж Елиът и започва да издава творбите си под него.

Първото нещо, за което трябва да ви предупредя, е да не четете предговора. Той е много полезен и информативен, но в него неблагоразумно е побран целия сюжет, което, без съмнение, ще развали цялото удоволствие от четенето. Второто ми предупреждение е да си разчистите следващия месец от всички четива, защото книгата изисква сериозно посвещение. Ако не сте търпелив човек, по-добре пропуснете. И така, ако все още е останал някой заинтересован, нека да запретнем ръкави, и да видим за какво става въпрос.

“Мидълмарч” е преди всичко едно изследване на провинциалния живот в Англия от средата на XIX в. което трябва веднага да ви подсети, че тук няма да срещнете мащабни битки и епични сцени. Не, книгата се фокусира предимно върху ежедневните проблеми на своите герои, проследявайки техните лични успехи и неуспехи в житейското поле. Впечатляващ е наборът от персонажи, с които борави Елиът. При това читателят остава с впечатлението, че е получил много малка част от цялата история. Не е тайна, че великите писатели са изписвали тетрадки със записки, цели странични книги за своите герои. Тук аз усетих подобно благоговение пред мащабния труд, който авторката е хвърлила, за да налее основите на романа.

Тъй като в книгата има повече от 12 главни персонажи, ще обърна внимание само на тези, които ми бяха най-интересни. Първата дама, с която се запознаваме в самото начало на книгата, е Доротея, която желае да води добродетелен живот и да увеличи знанието си за света, което я подвежда да се омъжи за Късобан – възрастен учен, който пише изследване върху корените на митологията. Неговият братовчед Ладисло, който е млад художник, все още не знае какво иска да прави в този объркан свят, но приятелят му Лидгейт, който е доктор в Мидълмарч вече жъне успехи в професионалното поприще. За съжаление тщеславната му съпруга Розамонд започва да изисква твърде висок стандарт на живот, който ги вкарва във финансови затруднения. При кого ще отиде имението на починалия Федърстоун и каква мрачна тайна ще изплува от миналото на банкера Булстроуд?

Това е платното, скицата, която Елиът започва да оцветява със своята богата палитра от характерни нюанси, придобити от постоянно наблюдение на околния свят. Впечатляващо е, наистина, майсторството, с което главите преливат една в друга, превключвайки умело сюжетните линии, без нито за момент да се губи последователността. Някъде бях прочел, че Елиът е комбинирала две отделни книги, за да създаде шедьовра си. Ако това е вярно, то в нито един момент не си личи онова пропукване, което би трябвало да се появи където двете истории се сливат.

Трябва да призная, че на места книгата ми беше трудна за четене, поради дългите описания, характерни за периода, но искам да уточня, че в нито един момент не си и помислих да я оставя. След като опознаете героите, интересът ви постоянно се изгражда, и в крайна сметка вие ставате емоционално засегнат от всеки поглед, всяка дума, които могат да означават толкова много неща.

Потвърждавам думите на Еймис и Улф. Това наистина е един от най-великите английски романи. Елиът надгражда завещаното от Остин, с психологически далеч по-сложни персонажи и по-задълбочена критика на социалния и политически живот в Англия от този период. Препоръчвам!

izumen.blogspot.com

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *