Мартин Касабов среща “Комарджията”

THE GAMBLER

„Искам да знам колко ще струваш, след като не ти оставям нищо. Кой иска света в краката си?” – пита умиращият на болнично легло Ед, който се притеснява за бъдещето на внука си. За по-малко от две минути, сценаристът Уилям Монахан излива основата на целия филм. За въздействащото начало помага и брилянтното изпълнение на Джордж Кенеди, който умело избягва сантименталните краски, толкова типични за този тип сцени и показва мъж, изискващ истината до последния си дъх. Тази сцена, както и следващата с погребението, в която ковчегът бавно се издига, пресичайки зрителния контакт между син и майка, е едно от най-добрите филмови начала тази година.

След смъртта на дядо си, Джим Бенет (Марк Уолбърг) продължава да прави неразумни залози, като губи всичко, което има, задлъжнявайки към двама опасни кредитори – Лий (Алвин Инг), който поддържа незаконна игрална зала и Невил Барака (Майкъл К. Уилямс), който обича да попада на типове със самодеструктивен характер.. Междувременно Джим изнася лекции по английска литература пред абсолютно незаинтересован клас, като в един от часовете обявява пред всички, че Ейми (Бри Ларсън) е най-добрата ученичка и потенциален писател. Това поставя началото на опасна романтична връзка между двамата. След като няма откъде другаде да намери пари, за да покрие дълговете си, Джим се обръща към богатата си майка Роберта (Джесика Ланг), с която не са в топли отношения и към непредвидимия Франк (Джон Гудман), който е склонен към дълги монолози за човешкото достойнство и прекарва повечето екранно време в сауната си.

„Комарджията” не е филм за хазарта, както заглавието неуслужливо загатва. „Аз не съм комарджия” – казва Джим, докато излиза от игралната зала. Това е филм за един съвременен Хамлет, който все още продължава да се пита, „Да бъда или да не бъда”, за човек, толкова потънал в нихилизма си, че лъчът надежда за истинския живот става все по-далечен. А това всъщност е единственото, което Бенет търси. В разговор с Ейми, той го казва директно. Иска всичко или нищо, затова и залага по този безумен начин. Интригуващият въпрос обаче се състои в това, кое или кой разделя  печелившите от загубилите. Дали е просто шанс или човек трябва да се бори за щастието си?
XXX GAMBLER-MOV-JY-3178-.JPG A ENT

И в това се състои сърцето на филма. В една от лекциите си Бенет говори на учениците за Шекспир. Защо има толкова много конспиративни теории около него? Защото хората не могат да се примирят с гения му, защото завиждат. И поради тази причина Джим се е отказал да пише. Един посредствен роман му е бил достатъчен, за да осъзнае, че не това иска от живота. Търси нещо повече, но това търсене има опасност да го унищожи.

Филмът е римейк на „Комарджията” от 1974 г., в който главната роля се изпълнява от Джеймс Каан, а режисьор е Карел Райс. Оригиналът е далеч по-конвенционален и макар повечето елементи наистина да се припокриват, намирам новата версия за тематично по-богата. Главен виновник за това е Уилям Монахан, който е един от най-добрите сценаристи, работещи в момента, познат с работата си по „Небесно царство” на Ридли Скот и „От другата страна” на Скорсезе. Всъщност самият Скорсезе е планувал да режисира и този филм, като за главната роля е бил спряган Леонардо ди Каприо, но плановете се провалят.

Гудман, Ланг и Майкъл К. Уилямс са солидно актьорско трио, което поддържа през цялото време персонажа на Уолбърг, който макар и вял, впечатлява със забележителната си физическа промяна. Хвърлите само едно око към обложката на новия „Трансформърс”, за да усетите разликата. Когато продукцията стартира, новината, че Уолбърг ще играе преподавател по литература ми се стори притеснителна. Едва ли има друг актьор, който толкова трудно да може да влезе в представата ми за учител. И все пак бях изненадан с каква лекота порасналият Марки Марк доставя репликите си, как жестикулира и се движи из залата. Това със сигурност е една от най-добрите роли в кариерата му.
Film Review The Gambler

Филмът има много характерен тон и стилистика. Режисьорът Рупърт Уайът, за когото това е втори голям проект, след впечатляващия „Зората на планетата на маймуните” е заложил на мрачна атмосфера и студени цветове. Уолбърг винаги е с черни дрехи (освен в една сцена, при това не случайно), а слънчевите очила често скриват подутото му от бой лице. Музиката напомня по особен начин филм на Скорсезе. Героят излиза/влиза на режещи китари, давайки внушението за “fuck you attitude”, както би се изразил Франк.

Не разбирам защо филмът получава толкова ниски оценки от критиката и масовата публика. В него откривам интересен подход към една клиширана история, добри актьори, солидна драматургия и запомняща се атмосфера. Монахан и Уайът ни представят един съвременен Хамлет, отвратил се от заобикалящата го посредственост, готов да заложи всичко, което има, за да получи истинския живот, за който винаги е мечтал.

Мартин Касабов
за FilterDigest

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *