Лешояда-едно ревю на Мартин Касабов

Published on: 27/02/2015

Filled Under: Кино

Views: 1292

Tags: , , , , , ,

1956948_797523413620223_8140382175260888467_o Лешояда
You have to make the money to buy a ticket

В „Лешояда” Джейк Джиленхол играе Луис Блуум – преследващ успеха на всяка цена, кариерист, който попада в средите на така наречените “stringers” – журналисти на свободна практика, които обикалят улиците на Лос Анджелис през нощта, в търсене на поредния инцидент, който да заснемат. Понякога камерите им стигат по-бързо дори и от полицията, а репортажът се излъчва още на следващата сутрин. Пожари, катастрофи, обири, убийства, няма място за етични дилеми. “If it bleeds, it leads”.

В първата сцена Лу краде желязо за вторични суровини. Към него приближават светлините на охранителна кола и ние виждаме лицето му за първи път. Изпито, с изпъкнали скули и тъмни кръгове под очите. По него се чете уплаха, но също така и решителност. След като разбира, че срещу себе си няма полицай, а най-обикновен охранител от частна фирма, Лу му се нахвърля и го събаря на земята, а следващият кадър показва часовника на охранителя върху ръката на Блуум. Това е човек, готов на всичко да постигне целите си, но той не атакува директно, а предпазливо приближава жертвата си, докато не е  сигурен в нейната слабост. Като койот.

И именно това е животното, върху което Джиленхол изгражда образа си. Вечно гладни и измършавели, койотите обикалят покрайнините на Ел Ей, следвайки кървавата следа. Това прави и Лу. След като случайно става свидетел на пътен инцидент, той за първи път вижда нощните папараци, които снимайки жертвата на катастрофа, се бутат между полицията и докторите. Лу вижда в това поприще необходимата свобода за своите необуздани амбиции. Купува си камера и приемник, с който да подслушва полицейските честоти и дори наема още един човек, който да му помага с навигацията, докато колата хвърчи към следващия случай. Предприятието започва да работи на пълни обороти.

Преди всичко друго, „Лешояда” е филм за успеха и преследването му на всяка цена. Във време, в което работната ръка поевтинява все повече и повече, а конкуренцията на пазара на труда става все по-жестока, в пукнатините на системата се появяват подобни безскрупулни индивиди, които сякаш са загубили човешкото в себе си. Има нещо отчайващо в липсата на каквото и да е разкаяние или съчувствие в погледа на Лу, докато влачи поредния труп на открито, за да го заснеме по-добре. До самия край не е сигурно дали Луис Блуум е психопат или просто жертва на обстоятелствата. Факт е, че сценарият успешно провокира в зрителя симпатия, която след това балансира чрез шокиращите морални решения, които героят прави. Но Лу далеч не е единственият морално прояден персонаж във филма.

Нина (Рене Русо) е режисьор на новините в не особено популярна кабеларка. В нейната работа също има не по-малко жестока конкуренция. Рейтинговата система не прощава на никого и Нина е на път да изгуби работата си, когато на вратата й се появява Лу. С широка усмивка и бързо изстрелващи се от устата му афоризми, той бързо успява да очарова екипа им, а кадрите, които е заснел, са далеч по-добри от тези на колегите му. По ръкавите на ризата му има следи от кръв, но Нина е готова да си затвори очите. Тя иска от него репортажи за престъпления от богатите квартали и е готова да плати цената. „Мисли за нашите новини като за пищяща жена, бягаща по улицата с прерязано гърло.“

Епизодите в телевизионното студио неизменно пораждат асоциации с класики, като „Телевизионна мрежа”, където се разкрива цинизма и безскрупулността на хората, стоящи зад режисьорския пулт. Една от най-силните сцени, в които е показано именно това отношение, е когато Нина излъчва шокиращия видео запис на Лу, докато хладнокръвно диктува в слушалките на водещите, какво да говорят. Макар и във филма да липсва еротична сцена, сексуалното привличане между хищниците е налице. Нина бавно започва да открива вътрешния си Луис Блуум.

Има нещо хипнотизиращо в начина по който са монтирани сцените, в които Лу работи. Зрителят става свидетел на раждането на един артист, на един млад оператор, който робува единствено на перфектния кадър. Вълнението, което Джиленхол показва на екрана е заразно. Толкова е приятно човек да наблюдава работата на актьор, който  не приема положението си за даденост, а усърдно работи, за да се усъвършенства. Такова достойно отношение се усеща от последните роли на Джиленхол. Тук обаче нивото е далеч над всичко останало, което е правил досега. При неговите роли, майсторството се забелязва в малките детайли. Като скритите татуировки и примигването на детектив Локи в „Затворници”, или леко прегърбената стойка на учителя във „Враг”. За тази си роля, Джиленхол поема по-големи предизвикателства. Отслабва с близо 15 кг., почти не спи и не мие косата си. Резултатът е  очевиден.
JUMPNIGHTCRAWLER-articleLarge nightcrawler-movie-photo-10 movies-ncrawler-103114-videoSixteenByNine540 FCC-Nightcrawler-Team

Филмът е дебютен за режисьора Дан Гилрой, сценарист на „Падането” (по „Йо-хо-хо” на Валери Петров), „Жива стомана” и „Наследството на Борн”. За операторската работа отговаря любимецът на Пол Томас Андерсън – Робърт Елсуит, а един от продуцентите на филма е самият Джиленхол, което вероятно е дало допълнителен стимул на младия актьор да даде всичко от себе си. За атмосферата, допълнително спомага и саундтракът от Джеймс Нютън Хауърд, който залага на синтетичен поп, напомнящ за 80’-те години, което, свързано с нощните улици на Ел Ей и начина по който бяха заснети преследванията с коли, веднага подбужда асоциации с “Drive: Живот на скорост”.

„Лешояда” е сатира, пропита с черен хумор и цинизъм, нео-ноар, който предупреждава зрителя за хората, които не могат да приемат „Не” за отговор. Филмът напомня класики, като „Шофьор на такси” и „Американски психар”, с тази разлика, че тук всичко се случва под повърхността. Емоционалните изблици на Лу са малко, а сценарият на Гилрой създава една интересна дистанция, което, разбира се, не ни пречи да бъде ужасени. Това със сигурност е един от най-добрите филми, които имахме възможност да видим по родните екрани, но целият си успех, той дължи на Джиленхол. Героят, който изгражда на екрана, сякаш заживява собствен живот, преминавайки границите на клишето и вдига филма до нивото до “A must see”. Препоръчвам, без каквито и да е скрупули.

от Мартин Касабов
FilterDigest

Гледахте ли “Американски снайперист”?
AmericanSniper1

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *