Животът е цинизъм. Защо да не говоря цинично за него? Защо нецензурните хора цензурират приличните? Какви са те? Онези, омаскарените, псевдосамаряни, дето го играят примерни, а в бекстейджа на душите си са покварени, ама толкова гнусно покварени, че даже Дяволът би се възмутил…Приличните ли? Това сме аз, ти, те. От

Табелата „Какао бийч“ – паметник на българската действителност Запролети се. Стана жегаво. В градския транспорт започна да мирише на чорапи, чесън, пот, бензин, салам, болни зъби, ракия, мокро куче, газове и мърша, смесени в една великолепна симфония от аромати със забележителна гъстота. И това не е най-лошото. Заедно с потта,

Черно-бели фотографии, алтернативна музика, дълбокомислени статии, ексхибиционистки постове, фотоси на храна – „инстаграм, инстаграм – първо снимам, после ям“ – всички ние живеем някъде там, в къща от хартия, която не можеш да докоснеш с ръка. Дълбоко архивирани са чувствата ни, връзките, емоционалните възклицания и важните събития в тъй наречения