Още един филм за боксьори? Не, наистина, защо да ни пука? Виждали сме тази история (да, тя винаги е една и съща история) разказана сто пъти. От „Джентълменът Джим” (1942) с Ерол Флин и „Толкова по-тежко ще е падането” (1956) с Богарт, през „Роки” (1976) и „Разярения бик” (1980), та

Нинко Кирилов е автор на сборника с разкази “Двойници и животни“, който много харесах преди две години. Поради мълчанието му оттогава, реших да направим (всъщност не чак толкова) кратко интервю и да обсъдим актуалните теми от литературната сцена. Кирилов… (мога да те наричам Кирилов за пред хората, нали?) Ти май

Адаптациите по викториански романи могат да бъдат досадна тенденция. Превръщайки класическите истории в плоски романтични сюжети и орязвайки богатите на образи среда и атмосфера, те често са анемични опити за потапяне в историческия период. Истината е, че повечето от тях, дори по-захаросаните версии, като тези на Джо Райт, носят сантиментално очарование,

„Моята разходка в дивото“ е филм, който много напомня на Into The Wild и 127 часа. Младо момче/момиче тръгва на поход, за да избяга от личните си проблеми, или да се справи с тях, и в процеса на пътуването достига до откровения, които ще му помогнат да оцени по-пълно живота

Когато някой филм раздели общественото мнение, когато отзивите са или крайно негативни, или крайно положителни, интересът ми се изостря. Искам да видя за какво е целият този шум. В повечето случаи има нещо нестандартно, нещо,  което смущава и отблъсква публиката, свикнала на предъвкана храна. Разбира се, понякога тези филми са

Всеки американски филм, посветен на войната в Ирак, се сблъсква с трудната задача да преодолее множество предразсъдъци, формирали се поради политическата действителност. Обикновено се образуват два лагера. От една страна стоят всички тези, които вярват, че войната в Близкия изток е оправдана. За тях филмите са чистата истина, представена 1:1. За

Ex Machina е най-добрият филм за изкуствен интелект от A.I насам. За съжаление, последните години не бяха благоприятни за наследниците на Мария от Метрополис и в изминалото десетилетие единствено Her си заслужава да се спомене като достоен представител на поджанра (макар че в него Siri беше само глас, което не

“Пир в бърлогата” се чете за има-няма два часа. Това я прави от онзи тип книги, към които четящите посягат, когато са се преситили с дебели тухли. Изведнъж те обзема нуждата да прочетеш нещо бързо, да изгълташ една история наведнъж. Над тридесет са ревютата на мои приятели в Goodreads, което

„Големи очи” е вторият биографичен филм на Тим Бъртън след „Ед Ууд” (1994) и първият му игрален филм от двайсет години насам, в който не участват Джони Деп или Хелена Бонам Картър. Това си е заявка за смяна на курса и обещание към зрителите, че ще видят нещо различно от

Обожавам кратки разкази. У нас за съжаление те са жестоко пренебрегвани. Поне аз не се сещам за български конкурс със солидно възнаграждение за проза в кратка форма. Все са за роман, нали това е “голямото изкуство” и други няма. Но повечето български писатели явно гледат с презрение на разказите, сякаш