„Книги” и „вода” са абсолютни „антиподи”, а комбинацията им е направо плашеща, освен на едно място… Книжарница “Acqua Alta” във Венеция, чието име буквално се превежда “висока вода”. Този воден рай е сред най-красивите книжарници в света. Баща на „Libreria Acqua Alta” e Луиджи Фрицо, който говори пет езика и

  Четящият човек носи в себе си безброй вселени. Той води двойствен живот- реален за пред околните и възбуждащо сетивата тайнствен – скрит в книгите. Независимо, че те са предназначени за четене, обогатяване с нови знания, релакс на плажа или чисто и просто бягство от сивотата на делника… Ето няколко

Раул Лемесов е един ексцентричен творец от Буенос Айрес, Аржентина. Той е създател на първото „оръжие за масово просветление”, което използва в битката с невежеството, буквално пренасяйки знания. Раул изцяло е трансформирал Форд Фалкон от 1979 година в чудновато превозно средство наподобяващо танк с нефункциониращо оръдие. Бойната библиотека на колела

 Фотографката Лучиана Фригерио насочва своето вдъхновение към прегънатите книжни скулптури, използвайки истински книги за основа. За уникалните произведения на изкуството, Лучиана употребява рециклирани книги, като прецизно сгъва всяка една страница в желаните букви. Най-често шрифтът е Таймс или Хелветика. Любовни съобщения, текстове на песни и вдъхновяващи думи са само част от скулптурите,

Нинко Кирилов е автор на сборника с разкази “Двойници и животни“, който много харесах преди две години. Поради мълчанието му оттогава, реших да направим (всъщност не чак толкова) кратко интервю и да обсъдим актуалните теми от литературната сцена. Кирилов… (мога да те наричам Кирилов за пред хората, нали?) Ти май

“Пир в бърлогата” се чете за има-няма два часа. Това я прави от онзи тип книги, към които четящите посягат, когато са се преситили с дебели тухли. Изведнъж те обзема нуждата да прочетеш нещо бързо, да изгълташ една история наведнъж. Над тридесет са ревютата на мои приятели в Goodreads, което

Обожавам кратки разкази. У нас за съжаление те са жестоко пренебрегвани. Поне аз не се сещам за български конкурс със солидно възнаграждение за проза в кратка форма. Все са за роман, нали това е “голямото изкуство” и други няма. Но повечето български писатели явно гледат с презрение на разказите, сякаш

Вижте, аз съм един от малкото хора, които не харесват особено “Хладнокръвно” (поне сред моите приятели, простете за превземката), но за сметка на това намирам “Закуска в Тифани” за великолепна, така че исках повече от Капоти, но по възможност в кратката форма. Наскоро излезлият сборник на издателство “Колибри”, със събраните разкази

Дванадесет години след Спасителят в ръжта, Силвия Плат публикува Стъкленият похлупак, след което се самоубива. Един живот на страдание и неспособност за вписване в  големия, груб свят на хората свършва. Но думите остават. Единствен роман сред множество стихосбирки, това е бягството на поетесата в прозата, последният й опит да подреди мислите

Гьоц и Майер. Никога не съм ги виждал, мога само да си ги представям. При такива двойки  единият обикновено е висок, а другият нисък, но предвид това, че и двамата са били подофицери от СС, лесно бе в мислите си да ги видя над среден ръст, може би дори еднакво