Шърли Валънтайн – мечта, която правим истина
Шърли Валънтайн – мечта, която правим истина Камерната зала на добрия стар Народен театър ни приютява в интимното си пространство. Местата ни случайно са хубави – първи ред, в средата. Сценографията е на модерно обзаведна кухня,в която с изненада откриваме, че има всичко, което е необходимо. От чешмата тече
Събирач на трупове или как българското кино се въздига от мъртвите
Свикнали сме да чуваме „българското кино-това, българското кино- онова“, но сега е време да замълчим и да гледаме. Рядко нещо ме оставя с подобна емоция в гърдите, както когато излязох от салона, след прожекцията на „Събирач на трупове“. Излязох и си мислех, че има смисъл, има надежда. Отговорни за лентата
“Несломен” – Анджелина Джоли и Мартин Касабов
Напоследък все по-малко харесвам филми от типа биографичен или вдъхновен от действителен случай. Филми, които се стремят да разкажат нечия необикновена история. Повечето от тях бързо влизат в коловоза, прокаран от предишни продукции, не се стремят да разкажат историята по нов начин, разчитат на клишета, запълващи празнините и изграждат една
От пантеизъм до пансексуалност или Обичай човека, а не гениталиите му
Заговори се за пансексуалност. Разглеждайки етимологията на думата, разбираме, че представката пан(старогр.), означава всичко. Първият въпрос, изникващ в главите ни, вероятно е – привлечени ли са пансексуалните от всичко, което мърда (или не дай си боже, не мърда)? Отговорът е – не. Но трябва да знаем, че в „менюто“ им
DeLorean – “Завръщане в бъдещето” на аналоговата фотография
Фотографът от Хамбург Бен Bernschneider е дете на осемдесетте години. Използването на DeLorean като машина на времето с помощта на набор от аналогови камери ни връща в златните 80-те. “Сърцето ми е в осемдесетте”, казва Bernschneider. “През 1986 г. бях на 10 години, живеех в Бразилия, и всико което се въртеше
