След тридесетгодишно отсъствие Макс Рокатански се завръща на големия екран. Трилогията на Джордж Милър установи правилата, по които играят всички постапокалиптични екшъни оттогава насам. Чрез агресивна рекламна кампания създателите на филма дадоха обещание за невиждан спектакъл, а отзивите от критици и публика са смазващо положителни. Новият филм не е продължение, нито reboot, а по-скоро онова, което Джей Джей Ейбрамс направи със Стар Трек – познатите герои, но в паралелен свят. Същото място, но с достатъчно свобода за действие (и с нов актьор).

Това, което повечето хора си спомнят от старите филми, освен пустинните пейзажи и облечени с боклуци бандити , е Мел Гибсън. Актьорът пресъздаде образа по толкова пълнокръвен и запомнящ се начин, че е трудно изобщо да се говори за избора на някой друг. Да, но поради пиянските си скандали, Гибсън изпадна в немилост в Холивуд и за да се осъществи продукцията все пак, смяната на актьора стана неизбежна. Том Харди измина дълъг път през последните пет години и с амбициозни роли си проправи път към върха, превръщайки се в една от най-търсените кинозвезди. Изборът му да изиграе Лудия не беше изненадващ и получи по-скоро положителни реакции.

Макс в този филм е доста по-различен от оригинала. Той на практика е сведен до второстепенен персонаж. Някои намират това за дразнещо и за нещо като поругаване с традициите, други приветстват смелостта за подобно решение. В този филм Макс е абсолютно луд, сведен до образа на бясно куче, което се нуждае от намордник. В тази концепция Харди пасва идеално, защото е актьор, който често използва тялото си, за да изразява мислите и чувствата на героите си. Без много реплики (повечето от тях са зад кадър), Харди се превъплъщава по-скоро в плосък и пасивен екшън герой, който трябва да оправи нещата в кризисната ситуация.

 

Няколко думи за самата история. Всъщност тя е доста проста. Макс е заловен от последователите на Безсмъртния Джо, които го отвеждат в крепостта си, където го използват за кръвен донор. Император Фюриоса (Чарлийз Терън), един от най-верните командири на Джо, прави смел избор и открадва трите му жени, запазени за разплод. Джо тръгва по петите й с цялата си свита от изроди, барабар с Макс, който е закрепен за капака на колата на Нукс (Никълъс Холт). Следва двучасова гонка.

Лудия Макс: Пътят на яростта е изключително заснет филм, какъвто рядко може да се види напоследък. Милър използва практическите ефекти и каскади в добра комбинация с малкото компютърни такива, за да създаде същинско визуално пиршество. Пустинният пясък е навсякъде, звукът от двигателите на колите е бучащ и режещ, обърнато е внимание дори на най-малките детайли в облеклото и атрибутите на героите.

Но първите 30 минути са едно зашеметяващо избухване, което след това започва да се повтаря, без да намира кулминация, дърпайки филма назад. Прекрасно е за гледане, но след известно време започва да става изтощително. В една непрестанна гонка е трудно да има кой знае какво развитие на персонажите и заложените смисли, и макар Милър, в цялата си оригиналност, да използва визуални способи, за да ги изрази, в крайна сметка силният шум и трескавите каскади надделяват.

 

Император Фюриоса, която визуално напомня на Рипли от Пришелецът 3, би трябвало да е основният персонаж. Дори подзаглавието загатва за това. Това е нейният път. Но без подходяща експозиция в началото, героинята й остава на практика непозната до средата на филма.  Изненадата по-скоро идва от Никълъс Холт, който играе Нукс – фанатичен последовател на Безсмъртния Джо. Героят му е единственият, който има развитие и интересна вътрешна борба.

В заключение, Лудия Макс: Пътят на яростта е нещо, което трябва да се види на голям екран. Спектакъл от огромна величина, който припомня на съвременните режисьори как се прави добър екшън. И все пак необходимо е да се отбележи, че това не е гениалният шедьовър, за който толкова много хора го взеха.

Мартин Касабов
за FilterDigest

Прочетохте ли за “Изчезването на Элинор Ригби”

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.