Нуно Гомеш – гмуркач, световни рекорди  за най-дълбоко гмуркане в пещера и в открити води – Презентация на БанскоФилмФест 2015 – 28 ноември, Голяма зала, читалище „Никола Вапацаров“, Банско.

Нуно Гомеш е роден през 1951 г. в Лисабон. От дете прекарва цели дни на брега на Атлантическия океан, край който се гмурка и ловува с харпун. И затова раздялата му с него се оказва необикновено трудна, когато на 14-годишна възраст, заедно с майка си и баща си, напуска Португалия. Семейството емигрира в Южноафриканската република и се заселва в разположената далеко от морския бряг Претория.

Скоро след като завършва средното си образование се жени за Лиз и става баща на две деца.  След като завършва геология, той постъпва в най-престижното висше учебно заведение в новата си родина – Витватерсрандския университет (Йоханесбург), където придобива магистърска степен по гражданско строителство. По време на следването си, Нуно разбира своето  предопределение, след като се записва в Университетския леководолазен клуб и започва да развива способностите си на гмуркач. Но тъй като разстоянието от Претория до морето е 500 километра, Нуно съвсем ествествено се насочва към пещерното гмуркане. Усъвършенствайки се непрекъснато,той  взима участие в редица пионерски експедиции във всички възможни пещерни системи в Южноафриканската република и Намибия. С времето става все по-добър и прониква все по-дълбоко. Бушменсгат, една от дълбоките водни пещери в света, се оказва идеално място за справяне с нови и по-големи предизвикателства. Именно в нея, през 1988 г., Нуно поставя рекорд на Африка, стигайки до 123 метра.  1993-та година заема изключително място в кариерата му –  да се гмурка в Бушменсгат, пристига легендарният американски водолаз Шек Ексли. Нуно се среща лично със своя идол, а времето прекарано с него му позволява да научи изключително много нови неща и да направи поредната крачка напред в развитието си. Ексли му предоставя всичките си познания за използването на т. нар. тримиксови таблици за декомпресия, за дисциплината в гмуркането, за начините за установяване количеството на оставащата дихателна смес, за работата в екип и за необходимостта от безусловно спазване на схемата за декомпресия. Тези познания бързо дават резултат. Още на следващата 1994-та година Нуно събира около себе си кръг от “правилни” хора и най-напред подобрява своя личен рекорд, като постига 230 м, а малко по-късно – 253 метра. При последното гмуркане получава баротравма на вътрешното ухо. Но това е поредният опит, който му позволява да стане още по-добър.

През април 1994 г. цялата леководолазна общност е потресена от съобщението за смъртта на Шек Ексли (1 април 1949 – 6 април 1994 ). При опит да слезе под 300 м за първи път, легендарният американец се гмурва, заедно с партньора си Джим Боудън, в безкрая на мексиканската система от сеноти Закатон. Шек не успява да изплува от 276 метра. Боудън, оцелявайки по чудо, поставя дълбочинен пещерен рекорд – 281, 9 метра.

На 6 ноември 2001 г. е поставен нов рекорд – край брега на Пуерта Галера (остров Миндоро, Филипините) Джон Бенет (7 март 1959 – 15 март 2004 г.) става първият човек, прекрачил магичната граница от 1000 фута/ 300 м. Той се връща на повърхността с постижение от 308 м. Това е сигнал за Нуно Гомеш и екипа му, че трябва да започнат подготовка за възвръщане на рекорда. Избрано е и мястото за това – Дахаб, на брега на залива Акаба, на Синайския полуостров в Египет. Установен е контакт с тамошната леководолазна база “Planet Divers”. Намерени са спонсори.

Само две седмици след първото си гмуркане в Червено море Нуно заявява, че e готов за опит. Целта му е 315 метра. Но на 23  юли 2004 г., поради технически проблеми, той прекъсва гмуркането си на 271 м, след като за малко не се случва трагедия.

Но човек, който е стигнал толкова далеко, не може да бъде спрян от повреда в апаратурата. След период на възстановяване Нуно предприема нов опит. На 10 юли 2005, по-малко от година след неуспеха, всичко завършва благополучно с рекордната дълбочина от 318 метра и 25 сантиметра! Тази стойност не включва елонгацията (удължаването от разтягане) на въжето – 3 метра и 56 сантиметра. Общата продължителност на потапянето е 12 часа и 20 минути, от които за самото гмуркане са изразходвани 14 минути. Екипът на Нуно Гомеш се състои от 17 водолази като асистенти и още седем човека в лодка на повърхността. Нуно използва апарат с отворен цикъл.

Нуно Гомеш е истинска легенда и в още една дисциплина – подводния хокей (Underwater Hockey, UWH, наричан главно във Великобритания и Octopush). В своята, изпълнена с успехи кариера, той е два пъти световен и веднъж световен вице-шампион в нея. Макар и на аматьорски начала, той я практикува и до днес, казвайки, че това е отличен начин за поддържане на формата.

Освен всички свои занимания Нуно Гомеш работи в Световната конфедерация по подводни дейности (Confédération Mondiale des Activités Subaquatiques, CMAS) като инструктор и треньор на инструктори по технически, пещерни и тримикс-потапяния.

Като притежател на световните рекорди по дълбочина на потапянето в открити води и в пещерни условия и като човек, който е премествал граници и е разширявал представите за човешките възможности, Нуно Гомеш е преди всичко пример за своите последователи. Тези, които ще отместват границите и ще се стремят към непостижимото.

FilterDigest
по материали от Банско Филм Фест

[template id=”5751″]

 

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.