FilterDigest

„Моята разходка в дивото“ е филм, който много напомня на Into The Wild и 127 часа. Младо момче/момиче тръгва на поход, за да избяга от личните си проблеми, или да се справи с тях, и в процеса на пътуването достига до откровения, които ще му помогнат да оцени по-пълно живота

Когато някой филм раздели общественото мнение, когато отзивите са или крайно негативни, или крайно положителни, интересът ми се изостря. Искам да видя за какво е целият този шум. В повечето случаи има нещо нестандартно, нещо,  което смущава и отблъсква публиката, свикнала на предъвкана храна. Разбира се, понякога тези филми са

Ето че и Кан се сдобива с 50 нюанса…. но не сиво, защото режисьора Гаспар Ное има по-скоро склонност към осветлението в червено, сластните сцени, приглушения диалог и чуващата се музика от софт рок дори в един момент във вариации на Бах. “Любов” е един откровен секс филм на Ное в 3D: захаросана амалгама

След тридесетгодишно отсъствие Макс Рокатански се завръща на големия екран. Трилогията на Джордж Милър установи правилата, по които играят всички постапокалиптични екшъни оттогава насам. Чрез агресивна рекламна кампания създателите на филма дадоха обещание за невиждан спектакъл, а отзивите от критици и публика са смазващо положителни. Новият филм не е продължение,

  Райън Гослинг се превърна в световна звезда благодарение на успеха, който пожъна романтичния филм „Тетрадката”, но чрез избора си на роли в сурови драми през следващите десет години, доказа, че интересите му не се коренят единствено в сантиментални истории, които да размекват сърцата на тийнейджърите. С номинация за Оскар

Напоследък все по-малко харесвам филми от типа биографичен или вдъхновен от действителен случай. Филми, които се стремят да разкажат нечия необикновена история. Повечето от тях бързо влизат в коловоза, прокаран от предишни продукции, не се стремят да разкажат историята по нов начин, разчитат на клишета, запълващи празнините и изграждат една

Спомням си, че в едно интервю Джак Уайт споделяше възгледите си за изкуството. Според него, понеже Господ е проклел човека да си изкарва прехраната с пот и кръв, творците не бива да се отдалечават от тази изконна истина. Затова и великото изкуство се ражда единствено след много усилия и болки.

Спомняте ли си, когато Никълъс Кейдж правеше добри филми? И имам предвид наистина добри. Говоря за Да напуснеш Лас Вегас – история за алкохолик, решен да унищожи живота си с пиене (изпълнение, за което Кейдж справедливо спечели Оскар), или „Адаптация”, където влезе в кожата на двама братя близнаци и създаде

 Лешояда You have to make the money to buy a ticket В „Лешояда” Джейк Джиленхол играе Луис Блуум – преследващ успеха на всяка цена, кариерист, който попада в средите на така наречените “stringers” – журналисти на свободна практика, които обикалят улиците на Лос Анджелис през нощта, в търсене на поредния