Sony Alpha 7s-ревю от Петър Тодорински

Published on: 22/02/2015

Filled Under: Техно, Фотография

Views: 1719

Tags: , , ,

A7-vs-A7-II

Винаги съм бил скептик на тема фотоапарати с марката Sony. В момента, в който Sony закупихa Konica-Minollta , разпродадох всичката си техника , която притежавах на тази фирма. Някак си не можех да си представя ,на апарата ми да пише същото, което пише и на телевизора ми. Следях развитието на NEX серията, но първото смислено предложение от нея ми се стори NEX 6, a с наследника и А6000, започнах да ги възприемам като камери, с които мога да си представя да снимам.

Пиша тази предистория ,за да разберете нагласата ми, когато в ръцете си хванах Sony A7II и после А7с. Всъщност тук трябваше да разказвам за това как се представя Sony A7II в реалния живот , но както в реалния живот, не всичко върви по план и след около 12 часа с камерата, тя даде някакъв софтуерен дефект и се наложи да взема Sony A7s. Но нека започнем подред.
sony_alpha_7_ii_1_bSony A7II е най-новият безогледален апарат на Sony с пълноформатен 35мм сензор и разделителна способност от 24 мегапиксела. Това, което прави най-голямо впечатление на пръв поглед е променения дизайн спрямо оригиналния модел А7, който наистина се чувства много по- удобен в ръката, благодарение на по -дълбокия си грип. Също така новост е 5 осовата стабилизация в тялото, много подобна на тази в Olympus. Това не ни изненадва, защото както е известно през 2013 Sony закупиха доста огромен дял от Olympus. Матрицата е същата както в А7, но се твърди, че са правени подобрения, което е довело по-добра картинка. Вече разполага и с фазова детекция на фокуса, което определено помага доста при по-неблагоприятни светлинни условия.sony_alpha_7_II_cover_ndtv
НЕ съм фен на дългите таблици с характеристики, снемането на тестови графики и броенето на линийки на милиметър,затова не очаквайте да видите такива тук, а и в Интернет пространството е пълно с такива, така, че ще оставя по-технически любознателните и живо интересуващите се да последват линковете най-долу към референтни такива, снимани в лабораторни условия. При мен всичко се свежда то това как един апарат се държи в реалния живот, а не на хартия или в лаборатория.

 

Технически спецификации на Sony A7II

От краткото време, с което разполагах с тялото, мога да кажа , че наистина добре пасва в ръката и е наистина удобен за държане и не би създал проблеми при продължително снимане. Апарата разполага с 4 въртящи се селектора,(които аз ще наричам Врътки) 3 от които в горната част на тялото, попадащи естествено под палеца и показалеца, вдигайки апарата до лицето си и гледайки през визьора и в зависимост от режима просто сменяме позицията на палеца от задната врътка на врътката за компенсация на експозицията, която е 3 бленди в посока . Четвъртия въртящ се селектор е на гърба на камерата и именно той, според мен е причината да проклинам инженерите на Sony, но за това по- късно, когато говоря за управлението и менютата, които са на 99% идентични при двата модела. Общо взето няма колко повече да кажа за А7II, защото не успях да снимам достатъчно дълго с него, за да си изградя солидно мнение, а и що се отнася до ергономията освен самия физически дизайн, всичко друго е както при А7s

Ето ви достатъчно картинки директно от камерата , за да си направите изводите от данните в екзифа.

Всичко е снимано с  обектив Carl Zeiss 24-70/4 OSS. Снимките на пастелите са с различно ISO

Нека да пристъпим към истинската част от ревюто, а именно на Sony А7s.
Нали помните за скептицизма, за който ви споменах по-рано? А7s ме накара да го забравя и въпреки нецензурните думи по адрес на инженерите на Sony ,да поискам да имам този апарат в чантата си с техника.

Untitled-14

A7s с резолюция от 12 мегапиксела и най-доброто качество при високо ISO, което съществува в момента, го правят апетитна хапка за много снимащи, които не се нуждаят от много мегапиксели, но в същото време им се налага да снимат само на естествена светлина или на тъмни места. Благодарение на тези огромни пиксели, на всеки един от тях се пада много по-голямо количество светлина, отколкото на много малки пиксели на същото пространство и съответно шума е много по-малко изразен.

 

Технически спецификации на Sony A7s

 

Нека първо си поговорим за ергономията

Учудващо е как от Sony са успели да съберат фулфрейм матрица, прекрасен визьор и достатъчно бутони по тялото, което е с размерите на Fuji X-T1. Определено дизайнерите са свършили чудесна работа и малките грешки с грипа ги виждаме отстранени в по-следващите модели. Самия дизайн е семпъл, изчистен ,с прави линии, нищо излишно, точно по мой-вкус. Почти на всеки един бутон по тялото може да бъде зададенa функция по наш избор, което ни дава възможността да го пригодим перфектно към нашия стил на снимане и работа. Общо взето, вдигайки тялото пред очите си и поглеждайки през визьора, почти не се налага да го отлепяме от там, за да сменим, която и да е настройка. Въпрос на свикване е пръстите да започнат автоматично да нацелват бутоните , когато не са на врътките. Както казах, единствено въртящият се селектор на гърба на камерата ми създаде главоболия, защото освен, че се върти се използва и като джойстик в 4 посоки, обикновено за смяна на фокусните точки. Проблемът обаче е, че врътката се върти прекалено лесно. А инженерите са решили да вкарат 100 различни вида размер и функции на АФ зоната, които се сменят как? Като изберете бутон за сменяне на АФ точката и с врътката – джойстик зададете къде искате да е тя. Местейки АФ точката се завърта и врътката и нямаше нито един случай в който освен АФ точката да не променя размера или функциите и. Именно това разместване ме накара да използвам в 90% от времето ръчно фокусния Zeiss Loxia 50/2. Aпарата е достатъчно умен да разбере, че размера и функциите на АФ точките не ни интересуват при закачен ръчно фокусен обектив и съответно деактивираше функцията. Не намерих начин в менюто да изключа тази опция за АФ точките или да я наглася да е на друг бутон така, че врътката да е единствено и само за местене на АФ точката. Това е единствената ми забележка относно функционалността на бутоните и управлението. Най-лесно би се решил проблема като се направи така, че врътката просто да се върти при по-голямо приложено усилие. Или чрез ъпдейт на фърмуера да се разделят функциите на различни бутони по наш вкус. Може би с времето се свиква, но за съжаление за 10-те дни, в които апарата беше у мен не бяха достатъчни.
Нека си поговорим и за менютата. Сони от години се славят със сложни менюта и въпреки, че определено има голям напредък, все още се налага човек да се рови много дълго, дори и да знае кое къде е. Всъщност заради менютата на Сони се наложи да чета упътването кое къде е, докато при повечето апарати на други производители независимо дали Canon, Nikon, Fuji, Olympus, Panasonic, повечето функции свързани със снимането са точно там, където се очаква да са и след 10 минути играчка, човек вече се чувства у дома си.

Но стига с мрънкане, защото всичките тия проблеми се компенсират от невероятните качества на изображението. Апарата определено е мечта за всеки обичащ размазаните фонове и впечатляващ се от характера на зоните в дефокус, наричани още Боке. А и с обективите на Цайс картинката става наистина пълна. Това е едно от нещата, за които винаги съм завиждал на потребителите на Sony, a именно, че всичките тези прекрасни обективи се правят първо за Sony и имат автофокус. Големия сензор, в комбинация с малкото пиксели, спомагат освен за великолепното представяне при ниска осветеност и за динамиката на изображението. Sоny са предвидили много и различни цветни профили. Но тъй като снимам в RAW, а те са както знаете само за JPG, не съм се заигравал с тях. За целите на ревюто снимах в RAW+JPG като най-много ми допадна CLEAR профила и разбира се черно-бяло. Като цяло нямам абсолютно никакви забележки към качеството на картината. A RAW файловете позволяват наистина да я нагласим точно по наш вкус. Белия баланс работи също без забележки и в 90% от случаите беше на авто, но както казаx, снимам в RAW и не съм го мислил изобщо, защото ми е по- лесно да си го настроя в конвертора и да задам правилната температура на всички кадри от сесия снимани при еднакви условия.

Автофокуса по мои наблюдения се оказа по-бърз от този на А7II въпреки, че A7s разполага само с контрастен такъв.

С 24-70 фокуса е напълно сравним като скорост с този на Никон D700, използван от много професионалисти по света. Следящият фокус ,за съжаление ,се оказа не толкова задоволителен, но като се замисля, при моя тип снимане , не се сещам да съм използвал такъв някога, освен за тестове. Но ако вашият тип снимане изисква такъв, препоръчвам да пробвате лично с обективите, които смятате да ползвате. Имайки предвид, че А6000 се справя идеално, очаквам този проблем да е решен в следващата генерация тела. Нека не забравяме все пак, че заради голямата матрица и обективите са по-големи ,и мотора трябва да мести много по-обемисти и тежки групи от лещи. Да се работи с ръчния фокус е песен. При обективи, които си комуникират с тялото като Zeiss Loxia дори и при леко завъртане на гривната за фокуса, зоната, на която е нагласена АФ точката, автоматично се уголемява и заема целия визьор и така дори на отворени бленди, можем да постигнем прецизно фокусиране, а благодарение на пиикинг функцията това става супер бързо. В интерес на истината, мога да си представя да притежавам този апарат единствено и само с няколко ръчно фокусни обектива на Zeiss и автофокуса ще ми липсва само ,когато снимам музиканти на сцена или по- динамични портрети.

2015-01-27-19.06.31

С преходник можем да закачим каквито се сетим обективи и да ги ползваме заедно с този прекрасен сензор. Автоматично се сещам за целия набор обективи на LEICA. Аз имах на разположение преходник METABONES, благодарение, на който закачах на тялото няколко от Никонските си обективи и по-специално NIKKOR 85/1.8 G. Тук за съжаление нямаме комуникация с тялото и увеличението на АФ зоната става просто, като я зададем като функция на някой от бутоните.

 

 

Ето и примери:

Tamron 135/2.5 @2.8
DSC5207

Nikkor 85/1.8 @1.8
DSC3918

Разполагайки с Zeiss Loxia 50/2 реших да заснема една нощна фото сесия единствено и само на бленда 2 ,като ползвам апарата както със светкавици, така и отличното му качество при високо ISO
DSC6193 DSC6165 DSC6068 DSC5980 DSC5501 DSC5426

Определено мога да си представя да отида на снимки единствено само със това Sony и да оставя тежката раница с oгледалнорефлексните апарати в къщи. Точно така направих и за снимките по проекта ми Girls@Home. Като освен Sony-то взех и любимото си Fuji, с което по принцип снимам проекта. Всъщност, без обектив Sony-то е с габаритите на Fuji-to, което си е наистина компактен размер.

Особено приятно впечатление ми направи, че не са пропуснали да добавят опцията за безшумно снимане, в която апарата използва само електронен затвор и реално е напълно безшумен. Всъщност, кликането на врътката за компенсация на експозицията е по-шумна от апарата в момента на правенето на снимка. Незаменима функция , ако искате да снимате на място със силно изразена акустика като концертна зала, защото поради факта ,че затвора е с по-голяма площ заради голямата матрица , звука, който издава не е от най- тихите. Друго предимство е, че дори и минималните вибрации от работата на затвора се елиминират тотално. За съжаление тиия режим не работи когато снимаме иначе така удобните автоматични панорами. Откакто имам тази функция в телефона си я търся и в апартите си, защото се оказа идеалния начин да компенсираме липсата на по-щирок обектив по време на туристическо снимане.
DSC3716

 

Апарата разполага с WiFi свързаност както и NFC чип, който позволява да прехвърляте снимки на смартфона си само като ги докоснете един до друг. Разбира се, като при всички големи производители и тук имаме App, с който да управляваме апарата дистанционно и да прехвърляме снимки. Трансферът е изключително бърз. Sony са стигнали дори още по-далече. Има опция да сваляме приложения дори на апарата си, като по този начин Sony се превръща в първия производител на фотоапарати със собствен магазин за приложения. Признавам си, не съм се заигравал да свалям и инсталирам приложения на фотоапарата.

Колкото повече използвах апарата, толкова повече скептицизма ми изчезваше и когато дойде времe да го връщам, не ми се разделяше с него, въпреки някои кусури при управлението. Определено вече нямам никакво притеснение да посегна и снимам с апарат от 7серия на Sony. Ще се радвам, ако ми се отдаде възможност да ползвам А7S за по-дълъг период от време( намигане към хората имащи възможността да ми предоставят такъв ) , за да мога да съм наистина изчерпателен и да го поставя в още различни снимачни ситуации, за които не ми стигна времето.

Опредено има моменти, в които ще е нужна по-голяма резолюция, затова според мен, една бъдеща система от 2 апарата, един с възможностите на A7s и един като A7II, би била идеалното решение за хора, които не искат да носят тежки раници, но държат на първокласно качество на изображението, заснето с пълно-форматен сензор.

Директен JPG от апарата:

В това ревю няма да намерите информация за видео функциите на апарата, които са също впечатляващи. 4К запис в ProRes 4:2:2 на външно записващо устройство опции за S-log достъпен доскоро само във високия клас видеокамери и куп други неща. Но тъй като аз съм фотограф, не се наемам да пиша за видео. Предлагам ви линк към обстойното ревю на видео функциите и тестове на апарата, направени от английския оператор и режисьор Филип Блуум.

Sony A7s by Philip Bloom

Обективите:

Апарата беше в мен с 2 обектива: Carl Zeiss 24-70/4 OSS и Carl Zeiss Loxia 50/2

 sel2470z-1_1Carl Zeiss 24-70/4 OSS

 Като всички обективи на марката, обектива е с отлична изработка и прекрасно качество на изображението. Беше истинско удоволствие да имам на  разположение стандартен стабилизиран вариообектив. Както можете да видите от примерните картинки от Sony A7II, обектива разполага с много  приятен рисунък, остър и много добре коригиран. А тъй като в Lightroom има профил за него, и RAW файловете се възползват от тази корекция. Лично на мен ми се губеше компактността с този обектив. Но все пак за да прецените сами, ето снимка на A7 до два Огледално-рефлексни апарата със същия размер сензор. В интерес на истината този 24-70 ми хареса повече от тези на Canon и Nikon, а това, че е една бленда по-тъмен спокойно мога да го преживея заради стабилизацията, отличното високо ISO на апарата и по-малките габарити.

FPB-78-2-Beam-3_MG_1319

 Carl Zeiss Loxia 50/2

erez Изключително приятен обектив, остър и на отворени бленди, традиционната висококачествена изработка, която сме свикнали да притежават  продуктите с лого ZEISS. Интересното при този обекти е, че в опаковката е включен инструмент, с който може да изключите кликането на блендите и  по този начин получавате плавен ход на ринга за управлението им, което е незаменимо ако се занимавате с видео. 90% от времето именно този  обектив беше закачен на апарата и ще се радвам ако скоро го видим като предложение и за други марки фотоапарати. Ако търсите ръчно фокусен  50мм обектив горещо ви го препоръчвам.

За кого е този апарат:

За всички търсещи високо качество при ниски нива на осветеност , но не желаещи да носят големи и тежки PRO-DSLR апарати.

Тези, които имат налични обективи (Zeiss, Leica, Contax, Voightlander, Sneider)от филмовите времена и искат да ги използват на същия размер на сензора , какъвто е бил и негатива.

За кого не е :

За търсещите бърз следящ фокус.

За нуждаещите се от голяма резолюция

За всички, които си мислят , че размерът на апарата им определя мнението на околните за способностите им като фотограф.

FilterDigest

Прочетохте ли ревюто за FUJI X100T?
e2876b2e8e3e0b3e7765a7c0bbf9ab93

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Leave a Reply

Your email address will not be published.