Ex Machina: Бог от машината

ex-machina-2

Ex Machina е най-добрият филм за изкуствен интелект от A.I насам. За съжаление, последните години не бяха благоприятни за наследниците на Мария от Метрополис и в изминалото десетилетие единствено Her си заслужава да се спомене като достоен представител на поджанра (макар че в него Siri беше само глас, което не се вписва съвсем в традицията на това, което днес наричаме робот).

Тази година големите студия предложиха няколко филма с главен герой робот. По-скоро разочарования, опитите им Чапи и Авенджърс: Ерата на Ултрон (въпреки гласа на Джеймс Спейдър) се пуснаха по течението, без да демонстрират нищо интересно. Затова пък режисьорският дебют на Алекс Гарланд доказва, че добър филм за роботи може да има и без престрелки и взривове.

ex-machina-in-norway

Сюжетът се развива в изолираното от света имение на Нейтън (Оскар Айзък), където младият програмист Кейлъб (Домнал Глийсън) е поканен, за да вземе участие в мистериозен експеримент. Той ще трябва да подложи изкуствения интелект Ейва (Алисия Викандер) на прословутия тест на Тюринг и да определи дали тя е способна да поддържа илюзията, че е човек, а не машина.

Този филм притежава една от най-бързите и безболезнени експозиции, които съм виждал напоследък. Необходими са едва броени минути, за да стане ясно, че Кейлъб печели онлайн конкурс и отива за една седмица в имението на гениалния си работодател. Никакви странични персонажи, никакви обяснения. Кейлъб е запратен от модерния си живот в града в сърцето на джунглата, където ще се решава бъдещето на човечеството.

Нейтън е представен като самобитен и физически силен персонаж. Повече са кадрите, в които тренира и се разхожда по потник, отколкото тези, в които работи пред компютъра си. Спомням си, че в един момент се запитах дали изобщо той е създателят на Ейва, което беше интересен ефект, който Гарланд е постигнал. Заобикалящата природа е още един елемент, който допринася за чувството на суровост и близост с първичните инстинкти. Харесва ми идеята, че сътворението на машината се случва именно в тази среда. Своеобразна препратка към митологията на Библията и създаването на човека.

Целият филм е един дълъг тест на Тюринг. Кейлъб провежда седем (внимание, отново препратки към Битие) разговора с Ейва, в които се опитва да опознае механизмите й. Поради тази фокусираност върху персонажа й, голямата тежест пада върху раменете на Викандер, която трябва да задържи зрителското внимание и да покаже робот, какъвто не сме виждали досега. Успехът й се дължи колкото на дизайна на тялото й, смесващ механизми и имитация на плът, толкова и на изпълнението, наситено с чувствителност и плашеща прозорливост.

machina_a

Тъй като по-голямата част от филма се развива между стените на имението (с изключение на кратки разходки сред красивата природа наоколо), това дава възможност за чудесен setting за трилър. Чувството за клаустрофобичност се засилва още повече от внезапните токови удари, които спират захранването и оставят Кейлъб затворен в стаята си (която, между другото, няма прозорци).

Ex Machina е научнофантастичен трилър за изкуствен интелект, който отдава почит на предшествениците си от 70-те и 80-те години, като същевременно засилва въздействието с модерните технологии, които позволяват границата между човек и робот на екрана тотално да се заличи.

Мартин Касабов за FilterDigest

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

Leave a Reply

Your email address will not be published.