Свикнали сме да чуваме „българското кино-това, българското кино- онова“, но сега е време да замълчим и да гледаме. Рядко нещо ме оставя с подобна емоция в гърдите, както когато излязох от салона, след прожекцията на „Събирач на трупове“. Излязох и си мислех, че има смисъл, има надежда. Отговорни за лентата

Напоследък все по-малко харесвам филми от типа биографичен или вдъхновен от действителен случай. Филми, които се стремят да разкажат нечия необикновена история. Повечето от тях бързо влизат в коловоза, прокаран от предишни продукции, не се стремят да разкажат историята по нов начин, разчитат на клишета, запълващи празнините и изграждат една

Спомням си, че в едно интервю Джак Уайт споделяше възгледите си за изкуството. Според него, понеже Господ е проклел човека да си изкарва прехраната с пот и кръв, творците не бива да се отдалечават от тази изконна истина. Затова и великото изкуство се ражда единствено след много усилия и болки.

Спомняте ли си, когато Никълъс Кейдж правеше добри филми? И имам предвид наистина добри. Говоря за Да напуснеш Лас Вегас – история за алкохолик, решен да унищожи живота си с пиене (изпълнение, за което Кейдж справедливо спечели Оскар), или „Адаптация”, където влезе в кожата на двама братя близнаци и създаде

 Лешояда You have to make the money to buy a ticket В „Лешояда” Джейк Джиленхол играе Луис Блуум – преследващ успеха на всяка цена, кариерист, който попада в средите на така наречените “stringers” – журналисти на свободна практика, които обикалят улиците на Лос Анджелис през нощта, в търсене на поредния

Смърт в семейството връща тарикат по право, т.е тарикат-адвокат (Р. Дауни) там, където времето е спряло на последния изяден шамар. Спомените го чакат от плът и кръв – прелъстената и изоставена и досадна Вера Фармиг, нейната палава, може-би-негова дъщеря, неговите братя – слабият Джеръми Стронг, органичен придатък на кинокамера Супер

Джеймс Гандолфини и Том Харди са братчеди с носталгия към бандитския лайфстайл, от които истинските лоши момчета в Манхатън някога са ги изместили. Гандолфини – тромавият Марв, е изпаднал дотам, че планува обикаляне на Европа със сестра си, а Харди-Боб, е контролиращ се до съмнение за умствена изостаналост барман-скрита лимонка.

“Внимавате ли?” – с тези думи героят на Бенедикт Къмбърбач – Алън Тюринг дава началото на този иннтригуващ и трогателно носталгичен трилър от норвежкия режисьор Мортен Тилдъм Разбиването на немския код за комуникации по време на Втората световна война, гарниран допълнително с интриги и отрова , типично по британски, филмът е съвсем различен от “Headhunters”

Напълно адекватен на състоянието и биографията на героя си, Деян Донков – оглозган от семейството и от късния соц. призрак, на който никой не е връчил смъртния акт акостира в своето първо и последно пристанище, Созопол, с торба самосъжаления  и алкохол(тавтологиите са с подчертано присъствие в Потъването на Созопол Да