"Издухани от Вятъра" с Теодора Иванова-ДодоРазмисли

Кой (не)иска да има дете?

article-2624130-1DB1345F00000578-98_634x423
„Ето така, с всеки изминал ден, сякаш все повече искам да имам деца. Не знам как започна всичко. Може би когато ми каза, сякаш на себе си, не подозираше, че съм те чула: “Ми да, мислел съм си много пъти да имаме деца, двамата, с теб”. Като една истинска банка за яйцеклетки матката ми се оживи при тези думи. И със спокоен равен тон, повтори “деца”. И занарежда: “Ето, нали ти казах, че с теб сме тук, за да съхраним едно малко гущерче, което ще расте в нас, ден след ден, докато не проплаче на бял свят. Аз ще го обгръщам, ти ще му набавяш необходимите съставки да оцелее, докато не излезе навън и тогава пак с общи усилия ще го направим човек.” “ Добре”, казах й. “Обаче има един съществен проблем. Таткото. Този тук… май само така си говори. Не му е истинско, това което ни казва. Просто е прекалил с бърбъна.” “Ми ще намерим друг, не се притеснявай. Има време”, отговори ми смахнатата ми матка.
И така тръгнахме да го търсим. Ден след ден… аз се поглеждам в огледалото и й казвам… на матката, де “ Ей, слушай, от тези непрестанни запои няма да станем нито по-млади нито по-красиви. Дай да измислим къде другаде да го търсим Таткото, освен по баровете.”
“ Е, добре, ама къде?”, отговаря ми простата матка, нали няма мозък горката, само на инстинкти се води, ама иначе тръгнала да ми обяснява как ще гледа деца…“
cropped-hires3
Така започва един недовършен разказ. За жена, която живее в големия град и се чуди дали някога ще я застигне майчинството. Жена, която води диалози с органите си. Жена, която е засипана с всичко, което може да си пожелаете, но не и с любов. Една все по-реална действителност. Прирастът на деца в България клони към все по-малки числа. И преди да ме засипете с обвинения, да ми кажете доводите си, че „за да нямаш деца, зад това се крият само оправдания“, ще ви кажа моите причини. И те са далеч от довода „няма мъж – няма деца“. Мъже много – бащи малко, това е факт. Но не в това е проблемът. Дете можеш да имаш и без баща. Трудно, но не невъзможно.
България – 2015 година. Държава, събрана в един малък град, който все повече отеснява. Здравеопазване, детски градини, училища – не е нужно да изброявам, нали? Ще ми кажете „как се оправят всички, които раждат“. Ще ви кажа – не се оправят. Примиряват се, до колкото могат. Опитват да живеят по различен начин или просто потъват в системата. Аз не мога дори да си представя какво е. А и не искам. Знам какво коства, виждам го в приятелите си, които отглеждат съкровищата си и всеки ден се борят с реалността. „Да имаш дете, означава да пуснеш сърцето си да се разхожда извън теб.“ В тази проста истина се крие страхът или нежеланието на мнозина. От друга страна, Земята е все по-пренаселена и може би много от нас си казват, че да се размножаваш вече не е самоцел. Има и други неща. Тук ще викнат майките, които твърдят, че ако не оставиш наследник след себе си – все едно не си живял. Да, сигурно е така. Но за мен не на всяка цена. А тази „всяка цена“ е всичко, което виждам около мен. Всеки ден.
Иска ми се светът да е едно по-хубаво място. И тогава може би изборите ще ни водят сами и нищо няма да е толкова сложно и непосилно. А това в какъв свят живеем – зависи предимно от нас, нали?

 

Теодора Иванова – ДОДО за
FilterDigest

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Живот на вересия или как се живее на гърба на другите

Next post

Нудизмът - философия на духа

Теодора Иванова-Додо

No Comment

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.