Водолазите пещерняци, които се върнаха за техните приятели

Published on: 18/05/2016

Filled Under: Karussell, Подводен свят

Views: 7199

Tags: ,

_89400797_patrik_gronqvist

През февруари 2014 двама водолази умират на дълбочина от над 100 метра в огромна система от пещери в Норвегия. Властите са убeдени, че е много опасно телата им да бъдат извадени, но 4-ма техни приятели решават да поемат този риск – седем седмици по-късно те се спускат в мрачните и ледени води на пещерата Плура.
В края на долината Плурдален в централна Норвегия река, широка 35 метра, рязко изкача от земята.

Ако се гмурнете в това странно езеро, познато като Плура и плувате под земята около 500 метра, ще изкочите в дълга и много колоритна пещера. Можете да се изкатерите, излизайки от водата, за да се насладите на красотата на пещерата, преди да се върнете на Плура. Но ако сте високо квалифициран и опитен, както и ненаситно любопитен човек, можете да продължите напред, където пещерата се спуска много надълбоко през тесни места в непрогледни и ледени води. След като преминете този “сифон”, ще се изкачите в една пещера, наречена Щейнуглефлагет. Вашият изход се намира на 90 метра нагоре в тавана, където една пукнатина на хълма ще ви върне обратно на горния свят.

На 6 февруари 2014, двама водолази изрязват триъгълен отвор в леда на Плура, облечени в сухи костюми и водолазно оборудване и се спускат във водата. Два часа по-късно, след като мътилката се е утаила след първите двама, 3-ма техни приятели ги последват и тръгват след тях.
Крайната цел е пещерата Щейнуглефлагет. Те са финландски водолази и се познават добре от различни експедиции, които са правили заедно в мините Оямо, западно от Хелзинки. Обичайно за групата, никой не се води за командир или водач, но първият, който влиза е Патрик Гронквист, един от тримата финландци, които откриват прохода между двете пещери година преди това. Той се гмурка с добрия си приятел Яри Хуотаринен, който минава по този траверс за първи път.

_89640347_takaisinpintaan1-photo-janne-suhonen

Пещерната система Плура

Всъщност това гмуркане е екстремално дори за този по принцип опасен спорт. Докато водолазите, които се гмуркат за удоволствие, са ограничени от времето между 30 минути и 1 час  на дълбочина от около 30-40 метра, то достигането на пещерата Щейнуглефлагет отнема около 5 часа, с помощта на подводни скутери и слизайки на дълбочина от повече от 130 метра.
“Най-дълбоката част е много трудна, много студена вода и тесни тунели, както и много голяма дълбочина – това е най-дълбокият воден джоб “сифон”, през който е минавано някога”, казва Гронквист.
На такава дълбочина и температура разкъсване на сухия костюм в някой ръб на пещерата може да доведе до смърт.
Възможна е разбира се и повреда в екипировката, както и хиперкапния – отравяне с въглероден двуокис. “Въглеродният двуокис се абсорбира от кръвта много по-бързо и лесно в дълбочина”, казва Гронквист. Пещерните водолази използат “ребридери”, които изкуствено абсорбират въглеродния диоксид, който се издишва, но могат да се претоварят, ако водолазите започнат да дишат учестено, а да се контролира дишането на дълбоко е много по-трудно. “Ако се налага да извършите нещо физически – да плувате по-бързо или подобно – това може да бъде много опасно”, казва Гронквист.

Хиперкапнията може да бъде смъртоносна, но дори и съвсем лек случай може да предизвика объркване и дезориентация, а в пещерното гмуркане това води до сериозни последици.
След около час от началото на гмуркането, малко след като двойката е преминала най-дълбоката част и са на около 110 метра дълбочина, Гронквист разбира, че Хуотаринен не го следва. Той се връща назад и намира приятеля си заклещен в най-тясното място на пещерата, оплетен в корда завързана за екипировката му. Той използва фенерчето си, за да сигнализира, че е в беда.

_89359072_norway_cave_inf624 (1)

Карта на пещерната система Плура

Хуотаринен изглежда, че вече е започнал да изпада в паника, което означава, че диша доста учестено. Гронквист му дава неговата бутилка с газ, за да намали въглеродния двуокис в неговата система, но докато Хуотаринен сменя мундщуците, безнадеждно се нагълтва с вода. За ужас на Гронквист, прителят му умира пред очите му и емоците от това го излагат също на учестено дишане с риск от хиперкапния. След кратко усилие да освободи тялото, той налага на волята си да се успокои.
Всъщност не му остава нищо друго, освен да продължи напред към Щейнуглефлагет и то много бавно. Водолазите, които се прекарали дълго време на дълбоко не могат да излязат на повърхността, заради риска от декомпресионна болест, също толкова опасна и фатална. Колкото по-дълбоко отивате, толкова по-дълга декомпресия ще ви е нужна. Поради това, че той престоява около 20 минути на дълбочина от 110 метра, Гронквист разбира, че ще му трябват часове за допълнителни декомпресионни спирания, преди да излезе на повърхността. Той също осъзнава, че втората група от водолази в някакъв момент ще се натъкнат на тялото на Хуотаринен, което блокира пътя нагоре към изхода.

 

Водолазите от Плура

  • 1ва група Патрик Гронквист, Яри Хуотаринен
  • 2ра група Веса Рантенен, Яри Уусимаки, Кай Канканен

Първи във втората група е Веса Рантанен.
“Стигнах до това тясно място, където беше заклещен другият водолаз и трябваше да реша какво да правя”, си спомня той – “Вариантите бяха,  да опитам да премина край мъртвия водолаз или да се опитам да се върна обратно по дългия път, да сляза отново на най-дълбоката точка и да се опитам да оцелея на повърхността. Реших да продължа напред и това беше по-доброто решение за мен. Но ми трябваха 15 минути да премина през тялото на Хуотаринен.”
Той среща Гронквист, но неговото усилие да премине през мъртвото тяло, добавя 3 часа за допълнителна декомпресия. Понеже започва да му свършва газа, той е принуден да излезе на повърхността 80 минути по-рано. Малко след това той зопочва да усеща лека болка в колената и лактите. Симптомите на декомпресионната болест “бендс” стават все по-осезаеми следващите часове.

 

_89400799_vesa_rantanen

Веса Рантанен, който е пещерен водолаз от 2007

Рантанен разбира по-късно, че докато се опитва да премине през тялото на Хуотаринен, водолазът зад него също изпада в затруднение. Норвежката полиция счита, че Уусимаки се е паникьосал, след като достига сцената на първия инцидент. Петият и последен водолаз Кай Канканен неуспешно се опитва да му помогне. В интервюта по-късно той споделя, че няма ясен спомен какво точно се е случило и паметта му изневерява.
Но Канканен, за разлика от Рантанен, решава да не се мъчи да достигне до Щейнуглефлагет. Вместо това той се обръща и хваща дългия път обратно към стартовата точка. Той изплува от пещерата в ранните часове на следващия ден, повече от 11 часа след като се е потопил, за гмуракане предвидено за 5 часа. По времето когато достига Плура, той трябва да счупи леда образуван на отвора, за да се изкачи от водата. И тримата водолази са хоспитализирани с декомпресионна болест. Полицията взима показания от тях и затваря пещерата за влизане.
В пещерното гмуркане изследването на това как пещерите са свързани е голямо постижение, една от най-важните цели на този спорт. Когато Гронквист преминава пръв през тази пещерна система през 2013, го прави със Кай Канканен и трети член на екпедицията – Сами Паакаринен.

 

_89401198_sami_1

Сами Паакаринен

С невероятно чувство за хумор и прилика с холивудската звезда Вин Дизел, Паакаринен е с най-дълъг стаж от всички останали. По време на инцидента той води курсове за гмуркане в Мексико.
“Когато се събудиш и видиш, че имаш 10 пропуснати разговора и 10 смс-а на телефона си, веднага разбираш, че нещо не е наред”, казва той.
Паакаринен говори с тримата оцелели по телефона от болницата, в която се намират и прекарва целия ден в хотела, неможейки да си намери място. Той е тренирал и двамата мъртви водолази и ги смята за добри приятели. От емоциите усеща, че не може да отиде във водата и да преподава, но също не е сигурен какво може да направи, за да помогне.
Той се чува по Скайп с Рик Стантън, пещерен водолаз от Великобритания. Той е всепризнат във водолазния свят с откриване и спасяване в пещери и казва, че може би ще го накарат да отиде в Плурдален, за да намери и извади телата. Той е вършил това през 2006 и вече е започнал да обмисля какво да направи.
След като е потърсен да извърши спасителна мисия и да върне телата на мъртвите водолази, той решава да отиде на място и две седмици след това, заедно с други двама британски водолази Джон Волантен и Джейсън Малинсън, се изкачват до Щейнуглефлагет.

_89640349_takaisinpintaan9-photo-jarkko-m-virtanen

Долината Плурдален

Но  когато се спускат долу, за да разгледат мястото, където Хуотаринен е закллещен, те установяват, че няма да може да го осовободят от тази страна и той също блокира достъпа до другия водолаз Уусимаки. “Беше очевидно, че ще бъде огромна работа, много гмуркания на дълбоко и студено и извън нашите възможности”, казва Стентън. Единствената алтернатива е да се изпълни по траверса от Плура отново и така да се достигне до жертвите от другата страна. Стентън казва, че той и неговите колеги от екипа считат това за твърде рисковано начинание. Тогава Норвежката полиция се отказва от спасителната мисия.
Гронквист, пожарникар по професия, дава обещание на вдовицата на Яри Хуотаринен. “Казах ѝ, че ще ги извадим”, си спомня той. “Казах ѝ, че няма да ги оставим там и ще намерим начин да ги извадим.”
Изваждането на телата щеше да помогне на семействата да преодолеят мъката си, както и формалностите по уреждане на застраховки и наследства. Скоро разбира, че всички приятели имат една и съща идея. “Всички чакаха СМС-а”, споделя той. И тримата оцелели ще участват, плюс Паакаринен.

_89640350_takaisinpintaan12-photo-tuukka-kovasiipi

Знае се, че  пътят към най-предизвикателните върхове е осеян с останки от планинари, чиито тела не могат безопасно да бъдат прибрани. Но Паакаринен казва, че да оставиш телата в Норвежката пещера ще бъде равносилно на това да оставиш жертвите от автомобилна катастрофа да седят край пътя.
“Това е кодекс на честта, където никой не е оставен там”, казва той. “Винаги трябва да дадеш всичко от себе си, за да извадиш приятелите си, независимо къде са.”
Той и неговите приятели са наясно, че има шанс част от най-голямата северноевропейска пещерна система да остане затворена за спорта, ако се провалят. Но мисията трябва да се планира тайно, защото ако поискат разрешение от Норвежката полиция, със сигурност ще им бъде отказано такова.
Те имат основно предимство пред британския екип – минали са по траверса и преди, така че се чувстват уверени, че могат да достигнат телата откъм страната на Плура, да освободят тялото на Хуотаринен и заедно с другото да отидат на повърхността.
“Не казвам, че няма риск за нас”, споделя Паакаринен. “Точно  обратното, това е едно от най-предизвикателните гмуркания, които можеш да направиш по траверса Плура. Но ние имаме най-добрите познания за мястото, защото сме първооткривателите и познаваме обстановката като собствените си джобове.”

 

_89401898__o1a5470-1

Това предимство все пак е може би не толкова голямо, защото познават жертвите. Как биха реагирали като достигнат мястото на инцидента и трябва да се оправят с техните трупове? Дали ще бъдат разстроени и ще дишат учестено, или ще направят някоя глупава грешка, която да доведе до друга трагедия?
По тази причина, Паакаринен казва, че са опитали да преминат през “целия емоционален процес” в месеца предшестващ изваждането, така че като настъпи момента да се фокусират върху задачата и детайлите, почти като роботи.
В момента се прави пълен документален филм във Финландия, описващ в детайли какво се е случило.

В “Гмуркане в непознатото” не виждаме никой от водолазите да избухва в сълзи или да говори емоционално за приятелите си. Вместо това атмосферата е интензивна и дискусионна, където екипът обсъжда как да маневрира с телата през водата и да ги запази, докато полицията, която ще бъде уведомена след факта дойде и ги прибере.
Екип от общо 27 водолази се потапят в Плура на 22 март 2014 – 17 финландци и 10 норвежци. Два екипа от подпомагащи водолази работят на по плитки нива от двата края на траверса, докато Гронквист, Паакаринен и Канканен ще се гмурнат още веднъж в най-дълбоката част на пещерата, за да издвадят телата.

Веса Рантанен, който все още се възстановява от гръбначна травма, причинена от декомпресионната болест, ще бъде командир на повърхността.

Този път те не оставят нищо на шанса. Първата стъпка в 5-дневната операция е да закарат повече от тон екипировка в пещерата Щейнуглефлагет, качвайки малко по малко с въже в планината.

_89401611_stein_2 _89401620__o5b9560 _89401205_stein

След това цял ден минава в стъкмяване на екипировката, оставяйки 50 бутилки с газ по траверса от страната на Плура, създавайки нещо като подводно убежище. Това  е джоб с въздух, който водолазите могат да използват по време на декомпресионните стопове, позволявайки им дори да излязат от ледената вода, да свалят маските и дори да ядат. Ако водолазите не успеят да мръднат тялото на Хуотаринен, ще трябва да поемат дългият път обратно към Плура и такова устройство може да спаси живота им.
На 24 март водолазите започват спасителната операция, плъзвайки се още веднъж в ледените води на Плура, придружени от подводни видео оператори.

_89401900_plura

Но след като потъва 85 метра, Канканен се връща. Изглеждащ посърнал и разстроен, той обяснява, че не е спал добре и не се чувства в точната форма за този тип операция. Паакаринен и Гронквист продължават да се спускат сами.
В този завладяващ видеоматериал, фенерите на водолазите осветяват назъбените краища на пещерните стени. Може да се чуе дрънкането на техните бутилките с газ и прекъсващото бръмчене на подводните скутери. Дишането на водолазите, балончетата освободени от тяхната екипировка и случайните приглушени команди завършват саундтрака.
Те преминават покрай плаващото тяло на Яри Уусумаки. След това, на около 20 метра по-нататък, се натъкват на Яри Хуотаринен, точно както Гронквист го е оставил, седем седмици по-рано.
Режейки неговата екипировка, те успяват да освободят тялото и да го проврат през тясната част на пещерата. След това Гронквист управлява скутера към повърхността, влачейки тялото, докато Паакаринен го следва, за да му помага при маневрите.

_89640351_takaisinpintaan6-photo-janne-suhonen

Гронквист първи се появява на повърхността в Щейнуглефлагет, където Веса Рантанен го чака, за да го приветства.
“Мислех за това всяка нощ, откакто излязох от тук”, казва Гронквист спокойно. “Последният път не знаех дали да отида нагоре, или да стоя тук”, добавя той, намеквайки какво му е струвала смъртта на Хуотаринен. “Ако бяхме направили практическо упражнение за това място, нещата щяха да са различни. Вината е изцяло наша.”

Пещерните водолази по целия свят трябва да имат забележителен самоконтрол, но “Гмуркане в неизвестното” може да се разглежда като едно проучване на чертите в характера на финландците, които най-много обичат – Сису – песъчинките в лицето на опасността.  Режсиьорът Хуан Рейна, смеейки се се съгласява, че почти нищо в този филм не може да противостои на националната репутация на финландците за изключително хладнокръвие.

_89640346_takaisinpintaan11

Следващият следобед, те отиват в местното полицейско управление. Паакаринен казва, че е усетил, че Норвежката полиция одобрява изваждането на телата, но все пак заради нарушаването на правилата, ще бъдат принудени да разследват случая.
Минават 6 месеца, преди да им бъде съобщено официално, че няма да бъдат предявени никакви обвинения, срещу това нелегално гмуркане. Финландският президент награждава Гронквист с медала на Бялата роза на Финландия, след като е номиниран от своите колеги в пожарната. Рик Стентън, британският водолаз, от първата спасителна мисия, която е прекъсната казва за финландците: “Добре планирана и изпълнена мисия, малко над границата на опасността.” Но той е притеснен от случаите в долината Плурдален. “Случва се инцидент, след това се прави филм и всички стават герои,” казва той. “Но на първо място бих казал, че тези хора не трябваше да умират.” Той казва още, че за хората които никога не са практикували пещерно гмуркане, това може да изглежда твърде опасно и винаги ще умират хора, но когато гмурканията са правилно планирани и изпълнени, такива инциденти с опитни водолази не би трябвало да се случват.
Въпреки всичко, Гронквист, Рантанен, Канканен и Паакаринен продължават да практикуват и да се наслаждават на този спорт.
“Защо тези пичове, които имат семейства и всичко останало, защо по дяволите ходят на такива места?” пита Хуан Рейна.
“Не е само това да се наслаждават на тръпката от това да рискуват живота си – има нещо повече от това. Това е тяхното призвание. Лесно е да ги съдиш, ако никога не си изследвал света, ако не си бил на пътуване с тях. За това исках да заведа зрителите на това пътешествие. И въпреки че има две жертви от тъжния инцидент,  когато преминете това пътешествие заедно с тях, ще разберете защо го правят.”

Пещерите Плура са отворени отново. Никой не е правил опит от тогава, но Сами Паакаринен казва, че за него е само въпрос на време.
“Все още има много въпроси – основни въпроси – като къде отива пещерата и откъде идва водата и те са все още там,” казва той. “А аз не се страхувам от пещерата.”

На този уебсайт се намира много интересен интерективен материал със карта, проследяващ инцидентите както и спасителната операция.

 

cave

Filter Digest
по материали от BBC

Filter Digest препоръчва


 

CC BY-NC 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.

One Response to Водолазите пещерняци, които се върнаха за техните приятели

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *