FILTERKarussellЗдравка ТрайковаЛегендарни места за гмурканеПодводен свят

Да се гмурнем надълбоко – Големият бариерен риф

В търсене на решение за спасението на уникалната екосистема

Кораловите рифове осигуряват храна и поминък на повече от 1 милиард хора по света. Учени и природозащитници се борят, за да защитят тези крехки екосистеми. Но може ли туризмът да бъде част от решението?

ГОЛЯМОТО РАЖДАНЕ

На 27 ноември 2018 г. в 20.30 ч. водолази и гмуркачи в северната част на Големия бариерен риф в Австралия стават свидетели на, може би, най-великото секс шоу на Земята.

Коралите се възпроизвеждат масово за няколко дни веднъж в годината. Този впечатляващ феномен, всъщност, представлява синхронизиран секс в голям мащаб, тъй като милиони корали, разположени по над 1000-километровото протежение на рифа, едновременно отделят яйцеклетки и сперматозоиди във водата с надеждата, че ще се съчетаят и създадат нови коралови колонии. Това е подводна снежна буря, сексуална супа, в която облаци от розови и червени снопчета яйцеклетки се въртят във всички посоки, носени от вълните и теченията.

Хвърлянето на хайвера на коралите е едно от големите събития в календара на Големия бариерен риф. Този феномен става достояние за широката публика едва през 80-те години на миналия век, благодарение на проф. Питър Харисън, който е директор на Центъра за морски проучвания (Marine Ecology Research Centre)към австралийския университет „Южен кръст“, и неговите колеги.

Тогава, 23-годишният Харисън, докторант към Университета Джеймс Кук в Таунсвил, е впечатлен от репродукцията на коралите и разбира, че това, което вижда на рифа не съвпада с прочетеното от него в книгите. След повече от двегодишни изследвания на коралите около Магнитен остров в Северен Куинсланд(Австралия), екипът открива, че мекотелите се възпроизвеждат чрез изхвърляне на хайвера, вместо чрез вътрешно мътене на ларвите, както дотогава се смята, и че много различни видове корали разпръскват хайвера си по едно и също време, предизвикани от лунния цикъл и покачването на температурата н океана.

„Това е едно от най-великите репродуктивни събития в света. Заобиколени сте, буквално, от милиарди яйца и сперма, съзнавайки ясно, че повечето от тях ще се съчетаят и дадат живот на ларви“, казва Харисън.

Светът остава изумен, когато професорът и екипът му публикуват статия за събитието в списание „Наука“ през март 1984 г.

Масовото изхвърляне на хайвер в Големия бариерен риф обикновено става за период от 4 до 6 нощи, след първото пълнолуние през ноември, когато океанът се затопля. За северното полукълбо времето е различно.

„Невероятно е! И е толкова различно от това, което пише в книгите…Откритието е истинска революция в науката за коралите“, споделя Харисън.

През последните години, климатичните промени са най-голямата заплаха за Големия бариерен риф. Процесът на избелване на коралите и инвазивните морски звезди „трънен венец“ силно повреждат части от екосистемата. Прозорецът на времето за спасяване на рифа се затваря.

Акцентите в Доклада за глобалната заплаха на Световния икономически форум от 2019 г., са климатичните промени и природните бедствия – светът е свидетел на тази зловеща пиеса (от разрушителните циклони в Мозамбик, до екстремните наводнения в средния запад на САЩ). Горещите вълни стават все по-горещи, сушите – още по-сухи, а бурите – нечувано опустошителни. Температурните рекорди се минават постоянно, навсякъде по света.

През последните месеци, австралийският щат Куинсланд, домът на Големия бариерен риф, е свидетел на пожари, екстремни горещи вълни, тропически циклон, и рекордни валежи и наводнения.

Експертите, все още, смятат, че всичко това е само предшественик на нещо много по-лошо.

Според проучване на Междуправителствената експертна група по климатичните промени от 2018 г., човешката дейност предизвиква глобално затопляне с около 1°C над равнището от прединдустриалния период. Това ниво на температурно покачване предизвиква топлинен стрес за кораловите рифове, което, от своя страна, води до висок процент на загиване на коралите.

„Само през последните три години големите коралови екосистеми, като Големия бариерен риф, губят до 50% от коралите си в плитки води“, съобщава експертната група.

Ако глобалното затопляне се покачи с още един градус ( до 2°C над равнището от прединдустриалния период), последствията са катастрофални, според проучването. 99% от кораловите рифове, разположени в тропическите и субтропическите океани, изчезват. И, дори, ако страните по света се придържат към Парижкото споразумение (да положат усилия за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5°C над прединдустриалния период), светът пак губи 70-90% от коралите, които изграждат рифовете.

Това са отрезвяващи статистики, които удрят още по-силно, когато видите доказателствата със собствените си очи:

Гмурнете се в северната част на Големия бариерен риф и пред вас изниква плашещата гледка на призрачно бели корали, вероятно променили цвета си в следствие на покачването на температурата на океана през последните години.

На друго място, пък, може да се натъкнете на дебели, виолетово-сини или червено-сиви, снопове морски звезди, покрити с отровни  шипове. Тези мекотели се срещат естествено в малки количества на Големия бариерен риф и други коралови рифове и са част от екосистемата тук, като помагат за запазване на разнообразието на кораловите видове. През последните години, обаче, количеството на тези „венци от тръни“ нараства значително, главно поради прекомерния риболов и оттук – изчезване на естествените им врагове, или в следствие на увеличеното количество на хранителни вещества във водата като резултат от оттичането на води от селскостопанска дейност.

Когато възникнат огнища от морски звезди „трънен венец“, инвазивните организми не просто се хранят с корали, но и оголват цели рифове.

„Нуждаем се от най-решителните възможни действия по отношение на климатичните промени, и това трябва да стане сега! В противен случай, ще загубим нашите коралови рифове само за няколко поколения“, призовава Дейвид Уаченфелд, главен специалист в органа, отговарящ за Големия бариерен риф – Great Barrier Reef Marine Park Authority.

ИН ВИТРО ОПЛОЖДАНЕ

За щастие, много брилянтни умове работят по въпроса за намиране на начини за запазване на кораловите рифове за бъдещите поколения, независимо дали това става чрез криоконсервиране на кораловата сперма или чрез геномно секвениране, при което учените проучват генетичните различия при коралите, за да разберат защо някои видове са по-издръжливи на топлинния стрес.

Харисън е начело на иновациите. Той работи върху проект за възстановяване на коралови лаври от шест години. Целта е да се уловят и задържат милиони ларви, по време на годишното изхвърляне на хайвера, които да бъдат презаселени на разрушени рифове, с цел съживяването на последните. Това е нещо като ин витро оплождане на корали в голям мащаб.

„Инициативата започва през 2013 г., когато поставяме милиони микроскопични лаври на рифовата система, които порастват в огромни корали. За три години коралите достигат размери, които им позволяват да бъдат репродуктивни и започват да хвърлят хайвер“, заявява гордо Харисън.

Ученият има 14 от 14 успешни експеримента, в които лаврите не само се прикрепят, растат и, в някои случаи, започват да се размножават, но и нивата им на установяване са много по-високи в сравнение с тези в естествената им среда, където теченията и вълните могат да отмият голяма част от лаврите. Той е доста убеден, че този проект може да играе голяма роля в запазването както на Големия бариерен риф, така и на другите коралови рифове по света.

Първоначално, Харисън улавя хайвера ръчно и го поставя в „репродуктивни клиники“ (малки плаващи гнезда на рифа), или ги връща обратно в лаборатория за 5 до 6 дни, в зависимост от температурата, докато лаврата не е готова да се върне обратно на рифа и да се прикрепи към него.

Професорът, обаче, е наясно, че инициативата трябва да добие по-големи размери, а случайна среща с Мат Дънбабин (главен изследовател в австралийския Център по роботика към Технологичния университет в Куинсланд) му предоставя възможността, от която се нуждае.

Дънбабин създава първата в света подводна роботизирана система, проектирана специално за средите на кораловите рифове. Той първоначално я използва за откриване на морски звезди и инжектирането им с отровни жлъчни соли, в опит да намали постоянно нарастващата им популация. След разговор с Харисън, обаче, той адаптира дрона да извършва доставка на лаври в рифа – почти като подводен уред за отглеждане на реколта – и използва изкуствен интелект за откриване на оптималните места за повторно засяване.

Lyretail Anthias in Coral Reef

Резултатите са грандиозни – по време на размножителен период на коралите във Филипините през април 2019 г., Харисън и Дънабин засяват три зони от по 10 000 кв. м. всяка, които впоследствие са унищожени от динамитен взрив при риболов и последвало замърсяване, само за 6 часа…

„Въз основа на успеха на този първи опит с LarvalBot (роботът на Дънабин), планираме да увеличим мащаба на инициативата, да имаме армия от подводни роботи, която да доставя милиарди коралови лаври на километри разстояние“, казва Харисън, допълвайки, че за следващия опит, през ноември тази година, е избран Големия бариерен риф. „Веднъж, ако започнем с възстановяването на рифа,то тогава, наистина, сме в състояние да направим промяната“.

Въпреки големия оптимизъм, Харисън е наясно, че възстановяването на лаврите е само част от решението на кораловата криза.

„Това, което се опитваме да направи в момента, е да спасим оцеляващите корали, които преживяват много избелвания и други деструктивни процеси. Но не може да продължим да имаме коралови рифове, ако не се научим как да управляваме климатичните промени. Коралите и рифовете, които те изграждат са толкова чувствителни към промените в околната среда, че ако не започнем да контролираме промените в климата в следващите няколко десетилетия, ще губим все повече и повече корали до момента, в който вече нямаме функциониращи рифове на планетата“.

„Климатичните промени ни смазват. Всичко, което правим е да си купуваме време…“

ГРАДСКА НАУКА

Въпреки че науката и изкуственият интелект играят голяма роля при възстановяването на рифовете, повечето експерти са на мнение, че в това трябва да се включат всички хора по света, инициативата да се превърне в глобална загриженост.

Анди Ридли, един от най-успешните създатели на движения по света, се занимава с този въпрос. Той е мозъкът на инициативата „Часът на Земята“, която стартира през 2007 г. и се превръща в най-голямото природозащитно движение – милиони хора по света се обединяват и гасят светлините за час в определен ден.

Днес, Ридли се намира в Кейнс, в отдалечената северна част на Куинсланд, където кораловият риф търпи най-големи поражения по отношение на избелването, опитвайки се, още веднъж, да използва силата на хората, този път, за да спаси Големия бариерен риф.

Ридли създава организацията с нестопанска цел „Граждани на Големия бариерен риф“ през 2017 г. Активистът вярва, че технологията, събраните данни и съвместният подход са част от решението. А харизмата му е толкова голяма, че когато говори за предстоящите си проекти, започвате да се вдъхновявате.

„Това е организация на 21 век, което означава, че хората могат да се свързват помежду си, независимо дали се намират на самия риф, в Лондон, Амстердам или Кигали. И я изграждаме в такъв мащаб, че ако сега се казва „Граждани на Големия бариерен риф“, утре може да бъде „Граждани на Рифа“, казва Ридли.

Той и неговият екип от трима човека работят по създаването на платформа, която да привлече  вниманието на  хората по света към бъдещето на рифа и да ги подтикне към действия, независимо дали това са обикновени инициативи на пътешественици, научни проекти на граждани, онлайн проследяване на морския живот или става въпрос за нов проект, който насърчава децата да се включат.

Дори подводницата на Uber (scUber), която отвежда хората под водата, за да разгледат Големия бариерен риф, за пръв път през май и юни тази година, е инициатива в партньорство с „Граждани на Големия бариерен риф“ и правителството на Куинсланд.

Анди твърдо вярва, че показването пред света на истинското положение, в което се намира рифа, е от жизненоважно значение , както от гледна точка на науката, така и от гледна точка на обществената ангажираност. „Най-голямата опасност е когато хората се отказват. Рифът не е мъртъв. Следващите няколко години са критични“, споделя Ридли. „Историята трябва да се пренапише.“

И затова, той работи по най-амбициозния си проект: проучване на Големия бариерен риф. Учудващ е фактът, че 40% от рифа никога не е изследван с цел консервация, и много хора по света вярват, че вече нищо не може да се направи.

„Наистина, някои част са много зле, поради избелването и циклоните…но, само ако се гмурнете и видите огромната красота и чудния морски живот, който все още съществува…“, въздъхва Ридли.

През 2020 г. Анди планира да проучи целия риф, използвайки всеки актив, наличен в района, за осем седмици. От туроператорите и пътешествениците до изследователските лодки, любителския риболов и яхтинга – всички правят GPS маркирани снимки, за да се следи състоянието на рифа.

Градската наука е единственият начин, по който се получава достъп до колкото се може повече информация, и, по който хората наистина започват да разбират какво трябва да бъде направено, според Ридли.

Това е амбициозен проект, но активистът не се задоволява само с него. Той иска колкото се може повече хора по света да се включат в инициативата. Затова, и тези, които си стоят вкъщи, могат да помогнат като анализират и идентифицират географски маркираните данни и снимките онлайн. Анализираните данни, от своя страна, се проверяват от екип от морски биолози в Технологичния университет в Куинсланд и, накрая, дават информация за обучението на изкуственият интелект, който ще даде насоки за този и бъдещи, мащабни  проекти за анализиране на рифа.

„За пръв път някой прави нещо в такъв мащаб за рифа“, казва Ридли.

КАКВО Е РЕШЕНИЕТО?

 И Ридли и Харисън са сигурни на 100% за едно нещо – че туризмът е жизненоважен за опазване на рифа, и че хората трябва да продължават да идват тук.

Въпреки че, много хора смятат, че туристите са основният разрушител на рифа, истината е, че около 80% от цялата туристическа активност се развива само в 7% от площта на Големия бариерен риф и далеч не застрашава, в най-голяма степен, тази крехка екосистема.

Всъщност, Ридли твърдо вярва, че ако накара хората да посетят рифа и да видят неговото великолепие, това ще е от голямо значение за опазването му.

Като за начало, посетителите плащат екологична такса, която директно отива към средствата, събирани за опазване на Големия бариерен риф. Това означава, че всеки турист допринася за научните проучвания и иновациите, които могат да запазят рифа за следващите поколения.

Той, също така, е наясно, че инициативи като ScUber, въпреки че е само атракция, могат да имат огромно влияние и чрез тях, посланието за опазване на рифа да достигне до много хора.

Uber, например, позволява на пътниците в двуместната подводница да правят GPS проследяване и снимки. По този начин се събират данни по време на всяко пътешествие. Тези данни, от своя страна, стават достъпни за проучванията. Освен това, от компанията позволяват на работниците си да работят заедно с „Граждани на Големия бариерен риф“ относно събирането на данни през 2020 г., докато трае проучването на целия риф.

Най-важното от всичко, обаче, е хората да продължават да посещават рифа и  да се влюбват в неговата красота. Защото именно тази любов ги вдъхновява и кара ревностно да го защитават. Те трябва да разберат, че макар и застрашен, Големият бариерен риф е все още тук, че все още е величествен, а не отвъд границата на спасение. Ридли смята, че апатията може да бъде също толкова голяма заплаха за рифа, каквато са и климатичните промени.

Здравка Трайкова по материали на bbc.com

[template id=”16384″]

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Символиката на руските затворнически татуировки

Next post

На гости на „Титаник“

Борис Григоров