Табелата „Какао бийч“ – паметник на българската действителност
Запролети се. Стана жегаво. В градския транспорт започна да мирише на чорапи, чесън, пот, бензин, салам, болни зъби, ракия, мокро куче, газове и мърша, смесени в една великолепна симфония от аромати със забележителна гъстота. И това не е най-лошото. Заедно с потта, се изпариха и мозъците на хората. Обичам лятото, но последствията от него са потресаващи. А всъщност официално още не е започнало.
И добре че. Във Фейсбук вече валят тагове как куцо и сакато ще присъства на гранд оупънинга, дет се вика, на най-вървежното „капанче“ по родното черноморие – „Бедрум“. Убедена съм, че едно 90% от отбелязалите се са виждали белите кресла само на снимки и понеже са констатирали, че псевдохайлайфа кълчи баджаци цяло лято именно там, са решили, че ще се изфукат с един безплатен таг. Безплатен таг, защото присъствието на въпросното уж грандиозно парти е повече от платен. Пък наш Ганьо още цоца от вимето на родители си. После ще завалят безмозъчни статуси, вдъхновени от кумирите на днешната младеж – Криско и прекия му конкурент Азис. Тези последните си спечелиха враг в мое лице, възпявайки в своето проницателно творчество гвоздея на българските курорти – Слънчев бряг. След статусите идва ред на снимките. За дамите е задължителен банският с ресни, който между впрочем беше модерен преди 3 лета. Предпочитан е заради оптическата измама, която създава, че девойката е по-надарена, отколкото майката природа е отсъдила. Целта е да забаламосат дебелите чичковци с размера на чашката, а после да си изпросят посещение при онзи доктор с билбордите. Няма да му правя реклама и няма за какво да му благодаря. За мъжете са запазена марка плетените обувки, хавайките и прилепналите тениски в неонови цветове. Броеницата, висяща измежду обилно окосмената гръд и разнасящата се воня на менте „One million“ са допълнителни екстри, които символизират класа…нисша класа. После мъжете с хавайките черпят нещо твърдо мацките с ресните. След това дамите им се отблагодаряват в кенефите, които миришат на повръщано уиски „Савой“ и трева, в кабинките за преобличане на плажа или в краен случай в някой хотел с максимум 3 звИзди, щото с тези, които го ползват за терен, звИздите стават цяла галактика. Просташката картина, която описах показва колко е комплексиран българинът. Как почива и се забавлява не заради себе си, а заради тези, които висят във Фейсбук по същото време. Показва как не вдява нищо от стил. И снимайки се до табелата на „Какао бийч“ с поза със знак за мир, решава, че е достигнал лимита на мечтите си и е сторил велико и паметно дело. Показва как светогледа му е толкова ограничен, че се изчерпва със Съни бийч, цаца, шопска салата и наливна бира, щото бутилираната му идва скъпо. Ама иначе е на Съни бийч. Никога няма да познае Френската ривиера, нито ще вечеря миди по провансалски. Но поне пие „Моет Шандон“. Аз съм патриот. Избрала съм да живея, уча, работя и почивам в България. Но не в тази, която цял свят свързва с алкохол, бело и секс за без пари.
Ивайла Тодоровa за FilterDigest
