Вайълет Джесъп преживява три корабокрушения, едно от които с „Титаник“.

Наричана още госпожица „Непотопяема“, Вайлът Джесъп е родена в Аржентина, в семейството на ирландски емигранти и живее до заветната възраст 83 г. Това е дълъг живот за някой, който се появява на бял свят в далечната 1887 г., когато средната продължителност на живота е много по-ниска, от днешната. По-интересно е, обаче, че Джесъп успява да надхитри смъртта на няколко пъти. Дали ирландските гени или детството в Аржентина й дават силата, с която се изправя срещу сведените до минимум шансове за оцеляване?

Джесъп е най-известна с това, че оцелява след потъването на корабите „Титаник“ и „Британик“. Тя присъства и на британския лайнер „Олимпик“, когато той се сблъсква с военен кораб по време на път.

Освен, че оцелява в тези бедствия, през по-голямата част от живота си Джесъп работи като стюардеса на туристически лайнер и медицинска сестра – професии, които изискват неимоверна физическа и психическа стабилност.

Ранни години

Още от самото начало, животът на Джесъп е всичко друго, но не и лесен. Тя се сблъсква с много предизвикателства, но успява да се справи с всяко едно от тях. Родена е през 1887 г. в Аржентина. Родителите й са имигранти от Ирландия. Като дете, Вайълет се разболява от туберкулоза и й дават само няколко месеца живот. Тя обаче преборва болестта и продължава да живее още много години.
Когато баща й умира, цялото семейство се мести да живее във Великобритания. Тогава майка й започва да работи като стюардеса на кораб, а Вайълет учи в училище за монахини. Скоро, обаче, майката на Джесъп се разболява тежко и става неспособна да се грижи за семейството. Вайълет решава, че трябва да работи като следва стъпките на майка си – прави планове на стане стюардеса на кораб.

Един от най-големите проблеми за Джесъп е да намери кораб, който да я наеме за тази работа. Тя е само на 21 г., а по онова време жените на средна възраст съставляват голяма част от гилдията на стюардесите.

Основният проблем е, че нейните бъдещи колеги виждат в нея субект, който отвлича вниманието на екипажа, пречейки му да си върши добре работата. Те също предвиждат проблеми, които могат да възникнат между пътниците и служителите на кораба, относно младото момиче. Може и да са прави, защото по време на кариерата си, Вайълет получава поне три, различни, предложения за брак и от двете страни – пътници и екипаж.

За да разреши казуса, Джесъп решава, че трябва да изглежда по-стара и по-малко привлекателна. И наистина постигайки това, тя има по-голям успех по време на интервютата за работа. Накрая е наета  на парахода „Ориноко“, собственост на британската корабоплавателна компания Royal Mail Linе,където работи за кратък период от време , преди да започне работа за конкурента White Star Line.

„Олимпик“

Когато започва да работи за White Star Line, тя е разпределена на кораба „Маджестик“, но през 1910 г. е прехвърлена на „Олимпик“. Надницата й е минимална, въпреки дългите работни часове. Тя, дори, има някои притеснения относно разписанието и лошото време, пред които може да се изправи.

Но, благодарение на американците на кораба, които, по нейни думи, са много по-мили от британците и се отнасят с нея като с личност, тя приема с ентусиазъм предизвикателството.

Животът й на „Олимпик“, обаче, се преобръща през 1911 г., след драматична среща с военен кораб. Лайнерът се сблъсква с бронепалубния крайцер „Хоук“, проектиран да потапя плавателните съдове, които му се изпречват на пътя. Поради мащабността на инцидента, и двата кораба претърпяват значителни щети.

Въпреки че „Олимпик“ е ударен под водолинията, той не потъва, върнат е обратно на пристанището, и Джесъп, заедно с останалите хора на борда, се отървават без наранявания.

„Титаник“

Въпреки злощастието, което я сполетява на „Олимпик“, страстта на Джесъп към пътешествията не стихва, и тя продължава да работи като стюардеса на кораб.

Този път, госпожица „Непотопяема“ е наета на „Титаник“. Първоначално, когато разбира за тази работа, Вайълет не е сигурна дали да я приеме, но накрая се решава да опита, подтиквана от приятели и семейство.

Повечето хора знаят как свършва всичко, но за тези, които не са осведомени – по време на първото си плаване „Титаник“ удря айсберг и повече от 1500 души умират при последвалото потъване на кораба.

Джесъп пише в мемоарите си, че й е наредено да отиде на палубата и да покаже на пътниците, които не говорят английски език, какво трябва да правят. Ако имат трудности при следването на инструкциите, те се обръщат и виждат какво прави Джесъп, за да разберат по-добре какво трябва да сторят.

По-късно в нощта на трагедията, корабокрушенката се качва на спасителна лодка. Точно преди плавателният съд да потегли, някой й подава бебе.

Чак на сутринта лодката, заедно с всички пътници в нея, е в безопасност. Спасителят е трансатлантическия пътнически кораб „Карпатия“. Докато оцелелите са на борда, непозната жена, за която Джесъп предполага, че е майката, изтръгва бебето от ръцете й, побягвайки, без да каже нито дума.

„Британик“

В разгара на Първата световна война Джесъп работи като стюардеса за британския Червен кръст. На 21 ноември 1916 г. тя е на борда на парахода „Британик“ – лайнер, собственост на White Star Line, превърнат в болничен кораб за целите на войната.

Необяснима експлозия причинява потъването на тази плаваща болница. От момента на взрива до пълното потапяне има само 57 минути. Въпреки малкото време за реакция, жертвите в този трагичен инцидент са само 30 души. Въпреки че причината за експлозията остава неясна, има няколко теории за това какво се случва тогава.

Някои смятат, че корабът се натъква на мина, поставено от немските войски, или че е ударен от торпедо. Други, пък, са на мнение, че Великобритания е виновна за потъването на собствения й кораб. Каквато и да е причината, учените все още не могат да дадат определен отговор на въпроса: „Какво потапя кораба?“

Докато „Британик“ потъва, Вайълет Джесъп и други пътници успяват да стигнат до водата с помощта на спасителните лодки. Много от тях, обаче, се превръщат в лодки на смъртта, тъй като  биват засмукани от витлата обратно под плавателния съд. Джесъп успява да скочи от своята лодка, точно преди това да се случи.

Тя получава сериозно нараняване на главата, вследствие на този инцидент, но остава жива, в сравнително добро здравословно състояние. Едва година по-късно, по време на профилактичен преглед, Вайълет разбира, че онази нощ получава фрактура на черепа.

Въпреки че Джесъп не спира да работи по корабите през целия си живот, тя си взима кратка почивка след този инцидент. Връща се отново в White Star Lines през 1920 г.

След трагедиите

Като че ли, три различни трагедии с три различни кораба не са достатъчни, за да накарат смелата пътешественичка да напусне работа! Джесъп продължава да прави това, което е в кръвта й – да работи като стюардеса на кораб.

За неин късмет, и за този на всички останали пътници на борда, след инцидента с „Британик“ няма повече корабокрушения в нейно присъствие.

По онова време не е толкова лесно да се намери работа. Тези, които успяват, са истински щастливци. Накрая, Джесъп решава да напусне компанията White Star Line и да се присъедини към друга такава – Red Star Line, отново като стюардеса. След това, още веднъж става част от персонала на Royal Main Line.

Когато започва последната си работа, тя е избрана да отиде на две различни околосветски пътешествия с“Белгенланд“ (Belgenland) – един от най-големите кораби, собственост на компанията. В края на 30-те си години, Вайълет Джесъп се омъжва, но брачният й живот продължава около 6 месеца. Тя няма деца.

През 1950 г., на 61 г., Джесъп най-накрая се пенсионира. Тя прекарва остатъка от живота в правенето на нещата, които обожава, а именно – птицевъдство и градинарство.

Известни образи

Докато две от корабокрушенията, които Джесъп преживява, са на малко известни кораби, ролята й на „Титаник“ е важна и известна, просто, защото става въпрос за едноименния кораб. Може и да не е спомената специално във филмова версия на Джеймс Камерън „Титаник“ (1997 г.), но е представена от измислена героиня на име Луси. Може да я видите, като фон,  как оправя първокласните стаи, в някои сцени.

Когато „Титаник“ започва да потъва на Луси й е наредено да си сложи спасителна жилетка, за да даде добър пример на всички останали. Това са и точните, истински, инструкции, които Джесъп получава в реално време.

В „Нощ, която ще се помни“ (A Night to Remember), друг филм за потъването на „Титаник“ от 1958 г., има сцена, представяща стюардеса, която стои на палубата и показва на хората как да си сложат спасителна жилетка. Още един, очевиден, реверанс към Вайълет Джесъп и нейната роля на „Титаник“ през онази нощ.

И накрая, има пиеса, озаглавена „Белгенланд“ (Belgenland) по случай сто години от потъването на Титаник (1912 г.). Сценарият разказва какво се случва на борда през последните 12 часа  и как всичко се срива през онази нощ. Само тук, за разлика от всички други творби, създадени, за да разкажат историята на злощастния кораб, Джесъп е назована по име.

Дълъг и пълноценен живот

Животът на много хора се възприема като необикновен, но този на Джесъп определено заема челни позиции. Като се започне от раждането й в Аржентина и се премине през чудният късмет, който има, през цялото време на тази земя, става ясно, че тя е специален човек, предопределен да изживее невероятно специален живот.

Вайълет Джесъп умира на 5 май 1971 г.

Filter Digest
Превод: Здравка Трайкова
по материали на nomadflag.com

 

This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.