FILTERKarussellЗдравка ТрайковаПодводен свят

Внимание, чудовище зад борда

От старозаветния Левиатан до съвременния Неси – Алистър Сук се гмурка в търсене на страховити морски създания.

Откакто свят светува странни зверове, обитаващи естествените водни басейни, едновременно ужасяват и вдъхновяват хората на изкуството.

Човечеството не спира да се вълнува от чудовищата, скрити в дълбините на океана. Ужасяващ морски звяр, наречен Левиатан, се споменава в Стария завет. Пророкът Йона е погълнат от голяма риба, приличаща на кит. Водните бегемоти присъстват в митологията на много култури. Темата за чудовището от Лох Нес е актуална и днес. В този ред на мисли, не е изненада фактът, че художниците често изобразяват, вдъхващи страхопочитание, дълбоководни зверове, които, разбира се, никога не виждат наяве.

В древността, тези ужасяващи, фантастични създания, са израз на човешкия страх от големите опасности, които крие морската търговия, но и, от която, зависят много средиземноморски общества. В своята „Одисея“ Омир описва две морски чудовища, Сцила и Харибда, които се крият от двете страни на тесен воден канал (може би Месинския пролив, който отделя о-в Сицилия от Апенинския полуостров).

В естествена пещера близо до крайбрежното италианско градче Сперлонга, където римският император Тиберий има вила край морето, изпъкват няколко впечатляващи мраморни скулптури. Централно място в композицията заема ужасяващото изображение на Сцила. Чудовището, поглъщащо спътниците на Одисей, е разположено върху остров в басейн, който се намира в средата на тази огромна пещера. Въпреки че само отделни фрагменти оцеляват, горната половина на Сцила прилича на жена с огромни, разголени гърди, докато в долната й част са изобразени няколко настървени кучета, излизащи от гениталиите й и притискащи екипажа на Одисей, тласкайки го към сигурна смърт.

Интересно е, че върху един от фрагментите са изписани имената на авторите на скулптурата. Оказва се, че са същите трима (Агесандър, Полидор и Атенодор), които създават монументалната статуя на Лакоон и синовете му на о-в Родос, описана от римския писател Плиний Стари. В тази впечатляваща мраморна композиция, която авторът оценява като „произведение, предпочитано пред всички останали“, също присъстват морски чудовища – две свирепи змии, които се гърчат около агонизиращите тела на троянския жрец Лакоон и невинните му синове.

Laocoon sculpture in Vatican Museums, Rome, Italy

Вергилий, пък, във втора книга на „Енеида“, поднася смразяваща история за смъртта на Лакоон, който предизвиква гнева на Минерва – неговата убийца, защото разбира че Троянският кон е измама (Вергилиевият Лакоон, който казва известната поговорка „не вярвайте на гърци, които носят подаръци“ ). Изведнъж, две огромни змии със светещи очи, трептящи езици, съскащи усти и кървавочервени гребени излизат от вълните, увивайки масивните си тела около Лакоон и синовете му. Какъв грандиозен финал само!

Пазете се от Кракен

По времето на Великите географски открития, когато безстрашни мореплаватели са кръстосвали океаните надлъж и нашир, образите на морските чудовища са често срещана декорация в картографията. Повечето от тях са плашещи ( колосално, приличащо на октопод същество, познато като Кракен, тероризира моряците от векове), но не са малко и тези с причудлива форма. Например, странно изглеждащи китове, с невъзможно големи зъби и вълчи лица, могат се видят в морските карти от Скандинавието, начертани от шведския църковен деятел Олаус Магнус в началото на 16 в. По същото време, обаче, се наблюдава и тенденция към по-точни проучвания на тези силно митологизирани китоподобни, когато това е възможно.

През 1520 г. германският художник Албрехт Дюрер пътува до Зеландия, за да види заседнал кит. „Той е дълъг повече от 30 м, и няма човек в Зеландия,който да е виждал същество дори с една трета от тази дължина“, пише Дюрер в дневника си. Когато, обаче, творецът пристига „голямата риба“ вече я няма, отнесена от прилива.

Засядането на кит на брега представлява истински значимо събитие в северна Европа през 16-17 в.“Понякога това се тълкува като изливане на Божия гняв върху земята“, обяснява Филип Хоар, чиято брилянтна книга „Левиатан“ (2008) – мемоар за неговата страст по китовете – печели престижната награда за художествена литература „Самюел Джонсън“. „През 1658 г. бял кит плува по Темза, недалеч от имението на английския писател Джон Евелин в Дептфор. Появата на създанието, намушкано до смърт, се смята за проклятие, тегнещо около смъртта на Оливър Кромуел (водач на Английската революция).“

Хоар продължава: „Но заседналите кашалоти означават също и благополучие, защото носят храна и пари – нещо, за което днес не може и да си помислим.“ През 17 в. има особено много съобщения за изхвърлени на брега китове в Нидерландия. В резултат на това, драматичните сцени със заседнали китове се превръщат в основен елемент от изкуството в региона. Преди две години, например, консерватор в музея „Фицуилям“ в Кеймбридж открива заседнал на брега кит под слоевете боя на платното „Изглед от Шевенингенските пясъци“ (ок. 1641 г.), нарисувано от холандския маринист Хендрик ван Антонисен.

Чуждо и непобедимо

До 19 в. ловът на китове е голям бизнес, който „проправя пътя на Индустриалната революция“,обяснява Хоар, чийто последен пътепис “The Sea Inside” (Морето отвътре) е публикуван през 2013 г. „Улиците на Ню Йорк, Берлин, Париж, Лондон са пропити от китова мас – втората по-големина износна суровина на Америка, след дървения материал. Куполът на хилядолетието в Лондон е издигнат на мястото на някогашен завод за преработка на китово месо.“

Ловът на китове в открито море е опасен и мръсен бизнес (възрастните екземпляри могат да достигнат тегло до 60 тона), но за широката публика, процесът изглежда вълнуващ.

Това отчасти обяснява защо Джоузеф Търнър (британски пейзажист, предимно маринист) създава поредица от четири картини на тема лов на китове през 40-те години на 19 в.

Whalers exhibited 1845 Joseph Mallord William Turner 1775-1851

Настояща експозиция в музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк за пръв път събира на едно място тези четири морски пейзажа, които първоначално са показани в Кралската академия през 1845 г. и 1846 г.

Много вероятно е изборът на Търнър върху китолова да е продиктуван от желанието му да угоди на своя покровител Елианън Бикнел (Elhanan Bicknell), чийто бизнес с китова мас му докарва цяло състояние. Художникът черпи информация от „Естествена история на кашалота“ (1839) – авторитетен трактат, написан от бившия „хирург“ на китове Томас Бийл.

Един поглед върху картините на Търнър, обаче, подсказва, че той не се интересува от точното представяне на формата на кашалота, който, най-вероятно, никога не вижда наяве. Вместо това, творецът цели да представи китолова като първичен сблъсък между човека и величествената сила на природата.

Това важи особено за по-ранните му творби. „Китоловци“, която Метрополитън купува през 1896 г. (останалите три картини са в колекцията на лонданската галерия „Тейт“), представя тъмна и зловеща сцена. На преден план е изобразен кашалот сред водовъртеж от морска пяна и кървави пръски. По думите на английския писател Уилям Такъри, който вижда картината в Кралската академия, „Това не е просто лилаво петно, а красив кит, който с опашката си, затрива половин дузина лодки.“ Китовете на Търнър могат да се похвалят, че притежават своенравната жестокост на морските чудовища, измъчващи въображението на моряците още от древността.

Според Алисън Хокансън (организатор на изложбата в Метрополитън) е възможно, дори, търнъровите китове да вдъхновяват Херман Мервил при написването на „Моби Дик“ (публикуван е през 1851 г.) Третата глава съдържа пасаж, в който се описва голямо маслено платно, окачено на една от стените в гостилница в Масачузетс. „Толкова просмукана и изпоцапана картина, че може да разсее нервния човек“, казва разказвачът. „И все пак, има някаква неопределена, несъвършена възвишеност, която приковава вниманието ви към нея.“ Тук сякаш се описва някоя от картините на Търнър, които са известни с опасно свободния си стил и липсата на традиционен завършек.

Sunrise with Sea Monsters c.1845 Joseph Mallord William Turner 1775-1851

Той спира. „Под повърхността на океана, както казва Мелвил, всичко е различно – чуждо и непобедимо. Не съм сигурен какво точно Търнър знае за китовете. Той просто ги харесва, като символ.“

Filter Digest

Превод: Здравка Трайкова
по материали на bbc.com

 

CC BY 4.0 This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.

Previous post

Защо Япония лови китове, въпреки протестите

Next post

PADI почита жените водолази за пети пореден път

Борис Григоров