И все повече ще впиваме зъби в тегобите си, ще пресяваме една и съща самота, докато не останат малки зрънца, които не могат да се разделят. Самотата е една и съща. Извира от собствените ни пазви. И сякаш няма дума, с която да бъде утешена. Тя е вярната болка, онази,