31 May 2016

Шопенхауер беше прав

И все повече ще впиваме зъби в тегобите си, ще пресяваме една и съща самота, докато не останат малки зрънца, които не могат да се разделят. Самотата е една и съща. Извира от собствените ни пазви. И сякаш няма дума, с която да бъде утешена. Тя е вярната болка, онази,

0
11 Apr 2016

Като гълъбите, разказ от…

Денят е топъл, реших да изляза на слънце. Джобовете ми са празни, стомахът ми – също. Седя на пейката до църквата и гледам гълъбите. Те се втурват към насядалите хора и се опитват да клъвнат по някоя троха. Червата ми къркорят толкова силно, че заглушават мислите ми. Но днес нямам

0
15 Feb 2016

За Калин Терзийски, пиявиците и емпатията

Днес мръсната пяна, която е на повърхността, нищи и развява мощно махалата на инерцията, на хорските зли езици и на бедните душици. Журналистите са известни с търсенето на „сензации“, така, както златотърсач търси слюда в изчерпана златна мина. Но днес журналистите търсят кръв и гной, търсят плесен и тегоба, търсят

0
27 Jan 2016

Приказка за хонорара

„Имало едно време една жена без уста. Тя имала дупка на мястото за устата, но това не й пречело. Всеки път, когато искала да каже нещо, от дупката падала една дума, написана върху малко листче. Жената взимала думата, прочитала я внимателно и започвала да пише с дългите си пръсти върху

0
24 Oct 2015

Волен е много болен

Мразя да протестирам. Струва ми се като загуба на време и емоционални ресурси. Но днес в съботната си сутрин, в деня за размисъл преди изборите, аз вместо да се разходя в парка ще отида на улица Раковска 118 и ще протестирам. Нищо, че съм аполитична. Нищо, че ми е все

0
17 Sep 2015

Кой (не)иска да има дете?

„Ето така, с всеки изминал ден, сякаш все повече искам да имам деца. Не знам как започна всичко. Може би когато ми каза, сякаш на себе си, не подозираше, че съм те чула: “Ми да, мислел съм си много пъти да имаме деца, двамата, с теб”. Като една истинска банка

0
19 May 2015

УРОК на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Урок за всеки от нас.

Искам да пиша за българско кино, без да кривя сетивата си, без напън и претенция. Искам да казвам нещата такива – каквито са. Без капка пристрастност. Искам да го правя само, когато извира отвътре. За това и пиша този текст. Гледах „Урок“. Новият български филм, който обикаля света, а от

0
18 May 2015

Аз и Фредерик – или няколко разсъждения за пеперудите в корема

Влюбеност – единствено число, женски род. Синоними – увлечение, привързаност, любов, обич, пристрастеност, влечение. Айде, бе! Вървя по улиците, а навън е пролет. Рай. Удря ме вълна от хора, седнали по пейки и поляни, наобиколили града като птички, държани досега в клетка. Хубаво и светло е в сърцето на града.

0
04 May 2015

Лицевата книга – каталог на виртуални души

Черно-бели фотографии, алтернативна музика, дълбокомислени статии, ексхибиционистки постове, фотоси на храна – „инстаграм, инстаграм – първо снимам, после ям“ – всички ние живеем някъде там, в къща от хартия, която не можеш да докоснеш с ръка. Дълбоко архивирани са чувствата ни, връзките, емоционалните възклицания и важните събития в тъй наречения

0
23 Apr 2015

Синдромът “Емоционален изнасилвач”

Наблюдавайки живота и впускайки се в него, попадам на всякакви хора. Няколко събития напоследък ме накараха да помисля за силата на думите. За значението им. Помните ли онези паметни фрази… „Дела трябват, а не думи“, „Голям залък глътни, голяма дума не казвай“. В ума ми се оформи едно изречение: „от

0