Разпръснати между теченията на вятъра се лутаме из лятото на желанията си. Събираме се като камъчета на дъното на падина и се пръскаме като издухани глухарчета по въздуха. Живеем живота си, смеем се, плачем и всичко е от хубаво по-хубаво, но с една малка сянка, която лежи на дъното на

И все повече ще впиваме зъби в тегобите си, ще пресяваме една и съща самота, докато не останат малки зрънца, които не могат да се разделят. Самотата е една и съща. Извира от собствените ни пазви. И сякаш няма дума, с която да бъде утешена. Тя е вярната болка, онази,

Днес мръсната пяна, която е на повърхността, нищи и развява мощно махалата на инерцията, на хорските зли езици и на бедните душици. Журналистите са известни с търсенето на „сензации“, така, както златотърсач търси слюда в изчерпана златна мина. Но днес журналистите търсят кръв и гной, търсят плесен и тегоба, търсят